Да закачим картина, полица или шкафче на стената

10.10.2012г.   Според тежестта на предмета, които искате да закачите, има няколко основни метода.

Куки – основното им предназначение е за закачане на картини, огледала и др. подобни. Биват два вида – с и без лепило. Вторият вид е предназначен за по-тежки предмети,  забиват се направо в стената, с помощта на закалени стоманени гвоздеи. При добра мазилката, издържат предмети с тегло до 5 кг. И двата вида куки, могат да се използват и върху фаянсови плочки.

Скоби -  добре поставената скоба, ще издържи и най-тежките предмети. Стоманено закалени скоби, могат да се забиват и в тухли, но работата с тях трябва да бъде внимателна, защото ако ударят на твърдо, могат да се изкривят, да се разхлабят в мазилката и вече няма да са така ефективни. За предпочитане е тези скоби да бъдат забити между тухлите. Точното място между тухлите се намира, като внимателно се забива малък гвоздей, с дървено чукче, за да не се наранява излишно мазилката. Попаднете ли на тухла, спирате да чукате и измъквате гвоздея, можете да използвате и клещи, с които внимателно да го завъртите и той ще излезе. Ако имате нужда от две скоби на една височина, трябва да пробвате местоположението и на втората, за да е сигурно, че първият гвоздей не е в отвесна фуга.

Дюбелът е  най-широко използването приспособление за тази цел. Дюбелът представлява една пластмасова част, с нарези в средата и разрязана в края. Поставя се в предварително направен отвор в стената със същия диаметър и се завива винт в него, разрязаната част се разтваря и то здраво се задържа в стената. Винтът, който ще се завинти в дюбела, трябва да е с неговият размер, а дюбела от своя страна трябва да влиза плътно в дупката на стената. Ако зидарията е мека, дюбелът не може да се закрепи здраво и започва да се върти в стената. В този случай правим гипсова смес, потапяме парче марля или бинт в сместа и увиваме дюбела с него. След което го поставяме в отвора на стената. Завинтваме временно един винт в дюбела и когато засъхне гипса напълно, махаме този винт и слагаме нов, на който вече поставяме предмета, който искаме да закачим за стената. Ако винтовете се навиват трудно, основата им (нарязаната част)може да се натърка със сапун.

Гипсирани трупчета – предшественици на дюбела. Днес се използват в някои случаи, когато зидарията е слаба и използването на дюбел е неподходящо. Малкото трупче идеално може да се монтира или циментира в отвор, изсечен в куха тухла, т.е. без дъно. Това, което трябва да се направи най-напред е да се определи и очертае мястото, където ще е трупчето и след това се изсича( изронва) до тухла. Работи се внимателно, за да не се изкъртят по-големи парчета мазилка от очертаното. Едва, след като стигнем до тухлата или бетона, ударите може да станат по-силни. Отворът се прави конусовиден - навътре се разширява, но да не бъде по-голям от трупчето. За да държи добре винта и да не падне изделието от стената, трябва жилките на дървото, от което е произведено трупчето да бъдат успоредни на стената. Отворът се напръсква с вода,  и се запълва до половината с предварително разбъркан гипс. Трупчето се поставя внимателно в отвора и с  леки почуквания се изравнява със стената. При наличие на празнини между трупчето и отвора, могат да се попълнят с допълнително и след това да се заглаждат с шпакла. Излишната мазилка около трупчето се обира и се оставя мястото да засъхне за около 30 минути. Накрая според очертанията се определя къде се пробие отвора за винта.

Лепило – лесно и бързо за използване. На пазара се предлагат и твърде добри лепила, подходящи, за окачването на по-леки предмети по стени и тавани. Преди да се прибегне до използването му, задължително се прочитат характеристиките и приложението на дадения вид лепило. При използването на монтажно лепило, за закачане на картина, перваз или малка етажерка, се почиства предварително предвиденото място с кърпа, ситна шкурка или според начина на използване, описан в упътването.

exPRts