Ваня Иванова автор на Accountingnews.bg: Бизнесът трябва да е наясно с всички рискове с ДДС при международната търговия



Ваня Иванова е създател и автор на AccountingNews.bg - новинарски сайт за счетоводители и ZnamKak.com - платформа за труд, осигуряване, данъци и счетоводство. Управител на  Смарт Идея ЕООД, фирма която организира обучения и семинари за счетоводители и бизнес собственици в Бургас.

 

 

-          Г-жо Иванова, какво може да научим от семинара на тема „ДДС при международни сделки”, който организиране?

 

-          Това е поредният семинар, който правим в помощ на счетоводители и хора от бизнеса, които трябва да са наясно с новости, промени и проблеми, разбира се. На 20 април ще проведем “Семинар за ДДС при международните сделки със стоки и услуги” в експозиционен център “Флора”. Лектор ще е адв. Георги Денборов. Ще обсъдим основните правила на облагането с ДДС при международната търговия. Ще си обясним в дълбочина ДДС третирането на вноса и износа, вътреобщностните доставки, придобивания, тристранните операции, консигнациите, услугите с международен елемент. Важно е да знаете, че работим с лектори, които са  компетентни по темата и изключителни професионалисти.

 

-          Професионалистите сигурно знаят, но кажете за всички останали кога възниква съвременната система на ДДС?

 

-          За създател на съвременната система на ДДС се счита французина Моурис Льоре (Maurice Lauré), който през 1954 г. въвежда за пръв път данъка във Франция. В България ДДС се въведе през 1994 г.

 

-          Какво представлява самият механизъм?

 

-          Най-просто казано за всяка доставка, доставчикът начислява ДДС върху продажната цена. Клиентът го плаща, а доставчикът е задължен да го преведе в бюджета. Всяко данъчно задължено лице (ДЗЛ)има право на данъчен кредит (ДК) за начисления му ДДС от неговите доставчици, като приспада сумата му от начисленията, които той е направил на свои клиенти и които е задължен да внесе в бюджета.  

 

-          Къде е уловката в механизма?

 

-          В задържането на определени суми, изчислени като процент от продажната цена за няколко месеца. Доставчикът го плаща на бюджета, а бюджетът го възстановява на клиента най-рано след три месеца. Когато се въвежда през 1954 г. във Франция, данъкът е трябвало да работи точно по този механизъм. Тогава френското правителство се е финансирало чрез тримесечни облигации и се е стремяло да избегне плащането на лихвите по тях. Механизмът на ДДС е обслужил перфектно целите му. Всички търговци си плащат данъка и ефективно си го възстановяват след три месеца. За три месеца бюджета вместо с облигационен дълг се финансира с парите на търговците под формата на ДДС, за което не плаща лихви. Само че, след първите три месеца, трябва ефективно да се връщат пари и постъпления в бюджета има само ако икономиката работи и цените растат.

 

-          Така ли е и при международната търговия?

 

-          Търговията със токи в рамките на ЕС е изключение от общото правило. Тяхното облагане се реализира чрез т. нар. „обратно начисляване”, т. е. ДДС не се изисква от доставчика, а от получателя. На практика, това обезсмисля изобщо съществуването на ДДС. Така е, защото след като получателят по доставката си самоначисли ДДС, най-често има и право на ДК за него. И няма парични плащания към бюджета.

 

-          Коя е причината за това изключение?

 

-          Причината да се използва механизмът на обратното начисляване е проста – да се намали административната тежест за бизнеса. В рамките на ЕС няма ограничение относно движението на стоките, хората и капиталите. Ако ЕС имаше единен бюджет и начислен ДДС от испански доставчик даваше право на данъчен кредит в България, отклонение от общото правило нямаше да има. Но при наличие на самостоятелни бюджети на всяка страна-членка, тази ситуация е неприемлива. Просто няма страна-членка, която да се съгласи да възстановява ДДС, което не е платено преди това в нейния бюджет. Обратното би означавало фалит за тази страна. С някои изключения на всяка вътреобщностна доставка (ВОД), извършена на територията на една страна членка на ЕС, съответства вътреобщностно придобиване (ВОП), извършено на територията на друга страна членка. Освен, че ДДС е изискуем от получателя по доставката, другото особено при този вид доставки е изискуемостта на данъка. Данъчното събитие при тях възниква по общия ред на закона, но  данъкът по доставката “става изискуем на  15-тия ден на месеца, следващ месеца през който е възникнало данъчното събитие.” Фактически, ако стока тръгне от Франция към България през август, то данъкът ще стане изискуем през септември, в който месец ще трябва да бъде деклариран в дневника за продажба и съответно подаден в НАП до 14-ти октомври. Това не важи, ако преди данъкът да е станал изискуем е издадена фактура от доставчика. Друго отклонение от общото правило на облагане е третирането на авансовите плащания. За сделки с място на изпълнение на територията на България, данъкът става изискуем на датата на плащането. Това не се прилага обаче, за авансови плащания във връзка с вътреобщностна търговия. Просто авансовите плащания се облагат единствено в България и затова този тип доставки в това отношение са синхронизирани с правилата в останалите страни членки.

 

-          Очакват ли се промени в сега съществуващия режим на ДДС ?

 

-          Очаква се всичко да се обърне с главата на долу.Приходните администрации на държавите-членки въобще не харесват подобно облагане, защото резултатът  от него на практика е необлагане. И независимо от всички рискове, които изброихме малко по-горе, са решени да приведат вътреобщностната търговия към общото правило на облагане. Това предстои да се реализира до 2021 г. чрез въвеждане на т. нар. OSS-режим. Накратко, режимът предвижда ако български доставчик доставя стока на испански клиент, българското дружество да начисли испанско ДДС, да го плати в българския бюджет, българският бюджет да го преведе на испанския, а испанскиятклиент да има право на ДК. Предизвикателствата са много.

 

Участие за семинар на тема “ДДС при международните сделки със стоки и услуги” може да заявите на имейл office@accountingnews.bg или на телефон 0888 298 382

 

вестник Фактор 12.04.19




Видяна: 313


« Назад към всички новини



Наши партньори