Людмила Калоянова: Основно жени са участвали в тайнствените ритуали на древна Аполония



Новата книга на д-р Людмила Калоянова „Между лавъра и кръста“ представлява едно уникално и задълбочено изследване на един древен град, съхранил и днес мистика и духовност - Созопол. Книгата пресъздава исторически познания и факти, които говорят за религиозна приемственост и взаимодействие между езичество и християнство.

 

 

  • Г-жо Калоянова, „Между лавъра и кръста“ представлява един задълбочен аналитичен труд, който ни запознава с история, етнография, религия и митология. Колко време Ви отне написването на тази книга?

 

 

  • Когато започнах работа върху книгата си за Созопол, дългогодишен мой проект, за който съм се готвила несъзнателно сигурно от самото си детство, не предполагах, че ще ми отнеме толкова време. Работила съм, с прекъсвания, близо 4 години върху тази книга, с която осъществих моя отдавнашна мечта.

 

 

  • Кои са обстоятелствата и фактите, които правятСозопол един от най-значимите политически и духовни центрове през вековете и толкова уникален днес?

 

 

  • Три са основните характеристики и особености, които определят посоката на икономическото и културно развитие на древна Аполония – практицизма на милетските колонизатори, религиозният синкретизъм и влиянието на тракийския орфизъм. На първо място трябва да се споменат особеностите на гръцката колонизационна практика, различаваща се коренно от модерния европейски империализъм, който предполага отношения на неравнопоставеност между държавите и колонизираните от тях територии. Аграрните и институционални разлики между ойкисти и местни пораждат разнообразие от икономически възможности, от които се възползват и двете страни. Милетчани, които се отличавали с особено практичен дух, и които в книгата си наричам „гръцките антиколонизатори“, провеждали „отворена“ политика на добре премислен икономически, политически и културен обмен с местните, които държали в ръцете си производството и добива на метал. Благодарение на тези отношения между рудодобивната индустрия процъфтява и древна Аполония се превръща в един от най-големите рудодобивни центрове на древния елински свят. Гърците били впечатлени от ювелирните умения на траките и особено от уникалните им лечителски способности. За двупосочността на културната обмяна говори недвусмислено фактът, че ойкистите нарекли своето върховно божество Аполон Иатрос, т. е. „Лечител“, титла, нетипична за града-майка Милет. Едно от чудесата на новото селище, 13-метровата статуя на Бога Лечител, създадена от големия атински скулпор Каламис, разнася славата на града из целия древен свят.

 

 

  • Какво е мястото на жената в древна Аполония?

 

 

  • Жените изпълнявали ритуалните действия по време на специални тържества или фестивали, посветени на плодородието.  През  6-4 век пр. Хр. на нос Скамни в древна Аполония е съществувало голямо светилище на Деметра и дъщеря ѝ Персефона, което е функционирало като скално-култов комплекс, най-вече по време на октомврийските празненства, наречени Тесмофории, когато празнуващите се молели майка за добра реколта. Жените били главни действащи лица в този ритуал на плодовитостта. Тук е интересно да се отбележи, че право на участие в ритуалите имали само омъжени жени със статут на свободни граждани. По време на празненствата обекти с форма на фалос били оставяни в специално издълбани ями („мегарон“), често обитавани от змии и отъждествявани с утробата на Богинята майка, за да оплодят Кибела и осигурят плодородие и фертилност. Специално избрани за целта жени се спускали в пещерите и донасяли на повърхността изгнилите остатъци, обикновено модели на змии и фалоси, направени от тесто, които после били смесвани с жито и поставяни върху ритуални олтари. Доказателство за това, че подобни ритуали, в които жените играели основна роля, са били обичайна практика в гръцките колонии, включително Аполония Понтика, представлява фактът, че и до днес по Южното Черноморие култът към св. Марина, превърнала се в християнската двойница на Кибела, е отъждествяван с вярвания, свързани с пещери и изключителната им лековита сила.

 

 

  • Наблюдават ли се днес в живота на хората от региона остатъци от тези ритуали?

 

 

  • Драстичен е примерът със св. Марина, за която вече споменах. Скалните пещери и змиите, с които е представяна, са ясна индикация за връзката между християнската светица и езическия ѝ първообраз Кибела, която била особено популярна в древна Аполония. От хилядолетия св. Марина, или както е наричана „висията на змиите“, се радва на особено уважение в Странджанския регион, където е почитана като покровителка на плодовитостта и семейството. Според местните поверия св. Марина лекува от безплодие и дарява с деца чрез силата на лековитата си вода. Затова много от църквите и параклисите, които носят нейното име, са построени на места с лековити води, а светилищата ѝ се състоят от малък параклис и лечебен извор или аязмо. В Странджа тези светилища се намират обикновено в дълбоки пещери или долове, като пътят до тях предполага дълго и продължително слизане „надолу“, така както диктува и древногръцкият обичай на слизане в „мегара“, типичен за ритуалите, посветени на Кибела и тайнството на оплождането. С една от най-известните пещери-светилища на св. Марина до село Сливарово е свързана древна традиция, при която на входа на пещерата се поставят тенекии или сребърни изображения на болния орган, тъй като според поверието това е начинът болният да се излекува напълно.

 

 

  • Като истинска наследничка на древни родове, пренесли културата на няколко исторически епохи, какво ще ни кажете за магията на днешния Созопол?

 

 

  • Надявам се, че в книгата си съм разкрила някои от тайните на Созопол, докато съм преоткривала любовта си към родния град. Магичното му великолепие и енигматична история са непресекващ извор на вдъхновение за всеки, чието сърце е отворено за красотата. Напуснала съм Созопол преди повече от 30 години, но винаги съм била негов духовен гражданин. Тази любов съм предала на дъщеря си – тя живее в далечен Ню Йорк, но познава всяко кътче на Созопол, и ще разказва за него и хората му на своята дъщеря, която, надявам се, един ден ще може да прочета моята книга.

 

     Интервю на Снежана Галчева




Видяна: 78


« Назад към всички новини



Наши партньори