Експедиция от учени изследва остров Свети Петър



Късчето земя край Созопол за първи път разкрива тайните си

 

Известен още като Островът на птиците, той остава недостъпен през по-голямата част от годината

 

 

На не повече от километър по права линия, най-малкият от островите край Созопол е и най-непознатият. Късчето земя, заедно със съседния остров Свети Иван, е обитавано от десетки защитени птици. За да не бъдат смущавани пернатите по време на гнездовия период, достъпът до двата острова тогава е забранен. Но и при най-слабото вълнение на морето скалата остава непристъпна.

 

Бил ли е остров Свети Петър част от Свети Иван – това е един от въпросите, чийто отговор търсеха учените по време на първата експедиция, проведена в началото на октомври.

 

Разположен едва на 15 декара, остров Свети Петър е пълен не само с история, но и с много интересни факти, които се разкриват един след друг.

 

 

       

 

 

Привидно спокойното море в топлия октомврийски ден се оказва опасно за акостиране на корабчето до скалата. Но не достатъчно, за да откаже екипа от учени, които я превземат с гумена лодка.

 

За да потвърди или отхвърли местните легенди, че парчето земя се е отделило от най-големия ни черноморския остров Свети Иван след земетресение, в експедицията, ръководена от проф. д-рИван Христов от НИМ (Национален исторически музей) и директора на РИМ (Регионален исторически музей) – Бургас д-р Милен Николов, участва и геолог - Стефан Велев, който е част от екипа на полярния изследовател проф. Христо Пимпирев.

 

„От първоначалните ми проучвания, от това, което виждам, мога да кажа, че най-вероятно наистина са били свързани двата острова в миналото. Има  редуване на по-меки и по-здрави скали, като по-меките са държали ето тази част, която в момента я няма. Процесите на ерозия, свързани не само с влиянието на морето, но и със силата на вълната, климата, вятъра явно са отнесли тази част. Другият аргумент в полза на едно такова твърдение е свързан с покачването на нивото на Черно море в последните 100-150 000 години, като е напълно възможно явление като земетресение да е улеснило тези процеси“, разяснява на място геологът.

 

Според Стефан Велев, с голяма степен на сигурност може да се каже, че преди 2500 години днешните острови св. Иван и св. Петър са били един, разделен на две отделни части в много по-късно време.

 

„Богатата история на остров Свети Иван неизменно препраща и към отцепилата се от него част.“допълва разкритията Милен Николов.

 

"Остров Свети Иван е известен по-скоро с християнската си история, с големия манастир на Св. Йоан Предтеча, където бях открити и мощите на светеца. Но там при проучванията са открити и много антични материали от V-IV век пр. Христа. Цялата територия на остров Свети Иван следва да я броим като територия,в която периодът от Античността е много широко застъпен. Има един огромен вал, който пресича целия остров, има едно селище, което сме локализирали около нос Свети Яни. Така че, е съвсем нормално в източната част на остров Свети Иван, който сега наричаме Свети Петър, да има следи от Античността", допълва директорът на музея в Бургас.  

 

Островът не се споменава в писмените извори до втората половина на XIX век. Гръцкият историк Ламброс Камберидис допуска, че след като другите два острова в акваторията на Созопол (Св. Иван и Св. Кирик и Юлита) са кръстени на църковните постройки на тях, то вероятно и на Свети Петър е имало църква или манастир, а паметта за него е запазена в името.

 

За наличието на основи на параклис на острова споменава и дългогодишната директорка на музея в Бургас Цоня Дражева. Проучванията обаче отхвърлят тази теза. На Свети Петър не са открити никакви останки от съществуването на каменен градеж, който може да се свърже с предполагаем храм, параклис или по-голяма църква.

 

„В най-източната и най-високата част на Свети Петър откриваме две ритуални структури, да кажем на по-разбираем език, две малки могили, с диаметър 5 м, високи едва 40 см, където древните гърци са полагали фрагменти от разнообразни керамични съдове - амфори, груба кухненска керамика, луксозни малки съдчета. Поставяли са ги с определени заклинания, затрупвали ги с дребни ломени камъни, които не са част от скалите", разкрива проф. Иван Христов. 

 

 

       

 

 

Това дава основание на археолозите да заключат, че в най-близката до морето част през Античността е било издигнато светилище.

 

„Гърците имат разнообразни божества, ние не знаем на кое божество всъщност са се кланяли точно в най-източната част, примерно на изгрев слънце. Но така или иначе тези ритуални структури са свързани с морето, те са свързани с идеята да умилостивяват бурното море“, допълва археологът.

 

 

     

 

 

„Това е първата археологическа, изобщо научна, експедиция, която се провежда на остров Свети Петър, но всъщност е част от мащабно изследване на крайбрежната зона на Южното Черноморие. Ние се опитваме да си обясним както хронологията на паметниците, така и какво се е случило при динамичната история на Черно море, при покачването на нивото, заливането на заливи, пристанища, археологически обекти. Това е малка история върху една педя българска земя, чиито тайни разгадаваме“, заключава ученият.

 

„Остров Свети Петър е интересен най-вече с това, че е един от малкото острови, които има българската държава. Той е необитаем, тук нямаме човешка намеса, която да е компрометирала историческите дадености във времето, т.е. нещата са запазени такива, каквито са и това ни дава надеждата, че каквото открием, ще бъде автентично", допълва го картографът Тотьо Ангелов.

 

А двата отрова, свързани сега с редките птици, които гнездят на тях, още раждат легенди.

 

 

        

 

 

„Вижте тази скала, прилича на вкаменен морски дявол – с очите му, с носа му. Какво ли не прави природата!“, разпалва въображението ни на връщане капитанът на корабчето Димитър Христов.

 

Автор: Лора Стаматис




Видяна: 41


« Назад към всички новини



Наши партньори