Доц. д-р Светлин Цонев, д.м.: При съдова болест трябва да се движите повече



Доц. д-р Светлин Цонев преглежда в университетска болница „Дева Мария“ на 13 и 14 май

 

 

 

Периферна съдова болест или наричана още периферна артериална болест е бавно и прогресиращо нарушение на кръвообращението. Тя може да засегне всеки кръвоносен съд извън сърцето, включително артериите, вените или лимфните съдове.

 

 

 

Рисковите фактори за периферната артериална болест са подобни на тези за коронарна артериална болест. Това са високо кръвно, висок холестерол. Пушачите са изключително рискови за периферна артериална болест. Огромна група от пациентите с артериални стеснения или запушвания са диабетиците, защото диабетът уврежда както големите, така и малките съдове от коляното надолу.

 

 

 

„В чужбина има съдови центрове, които се занимават само с пациенти със захарен диабет. Целта е навреме да се открият съдовите проблеми и да ги лекуват с медикаменти, ендоваскуларно или хирургично, за да не се стига до най-тежкото усложнение – ампутация на крайник.“ разказва ангиологът доц. д-р Светлин Цонев, началник на отделението по ангиология, флебология, ендоваскуларно лечение и лечение на периферно-съдова болест в УМБАЛ “Александровска” в София.

 

 

 

В кабинета на доц. д-р Цонев често попадат пациенти, които са минали първо през ортопед или през невролог, тъй като главните симптоми на периферно-съдовата болест са болка, която може да тръгва още от тазобедрената става. Ориентир, че е необходима консултация с ангиолог, е фактът, че съдовата болка е само при движение и натоварване, а не като при износена става.

 

 

 

Голяма част от пациентите се оплакват от стягане в областта на подбедриците, когато изминат определено разстояние- така наречената клаудикационната болка. Пациентите трябва да следят за такива симптоми. Ако се появи и изтръпване или болка на крайника, съпроводено с изстиването му, спешно трябва да търсят помощ при ангиолог. Това състояние е тромбоза на артериалните съдове и трябва да се третира до няколко часа. Тромбоза може да настъпи и във венозната система на краката. Тогава крайникът се подува, но е топъл и зачервен. Подуването може да стигне чак до ингвиналната гънка. Ако същевременно се появи задух и сърцебиене, а кръвното спадне, има дълбока венозна тромбоза в долните крайници, която може да стигне до белия дроб и да предизвика белодробна тромбемболия. А това е животозастрашаващо състояние.

 

 

 

„Пациентите с установена периферно-съдова болест имат болка в долните крайници, но тя не трябва да е причина да спрат да се движат. Колкото повече се движат, толкова по-добре ще се изграждат допълнителни съдове, чрез които крайникът ще се кръвоснабдява по-успешно. Препоръчвам тези пациенти да посещават профилактично ангиолог. При тези прегледи можем да открием високостепенно стеснени съдове, които да лекуваме ефективно с неинвазивни и ендоваскуларни методи още преди положението да е станало критично.“ съветва доц. Цонев.

 

 

 

Доц. д-р Светлин Цонев преглежда в университетска болница „Дева Мария“ в Бургас на 13 и 14 май. За записване на час: 056 89 62 62 или онлайн на www.devamaria.com  кабинет КАРДИОЛОГИЯ.   




Видяна: 131


« Назад към всички новини



Наши партньори