Турхут Исмаил дари уникално платно на Желязната църква в Истанбул



Изработено по технология позната преди 13 века то възвеличава българската писменост и култура

 

Уникално платно, изработено от телешка кожа с изобразени на него буквите от глаголица и кирилица, дари Турхут Исмаил на Желязната църква в Истанбул. Мюсюлманинът, който е родом от карнобатското село Искра, организира и поведе делегация за 24 май по повод дарението. Той е известен с това, че реставрира редица православни храмове в цялата страна. Близък приятел на Божидар Димитров, Турхут издигна бюст паметници на историка в родния му Созопол и село Искра. Дарението на 24 май е свързано с празника на българската писменост, просвета и култура, а църквата „Св. Стефан“ в Истанбул е избрана като една от светините на българското Възраждане.

 

 

 

Платното с азбуката е изработено от художника дизайнер Тихомир Атанасов, който е използвал техника на старите българи, позната от Плиска. Именно там Турхут Исмаил видял изображения върху обработени кожи. „В изработването на това платно не сме използвали нищо от модерните материали. Само четирите елемента в природата - огън, вода, въздух и пръст (земя), които се смесват така, че да ни върнат 13 века назад - във времето на древната столица", казва строителят. 

 

   

 

Той избрал именно Желязната църква, защото тя се смята за най-красивия християнски храм в цяла Турция. Дарението е и в памет и на професор Божидар Димитров.

 

   

 

Част от делегацията в Истанбул сапловдивският скулптор Иван Тотев и художникът Данчо Григоров, Лъчезар Андреев, основател на Философския факултет към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, общинският съветник от ПП СЕК и издател от Бургас Росен Топкаров, също о.з. лейт. Валентин Славчев, Илия Гатев, зам.-директор в ПГ по подемна, строителна и транспортна техника - София.Към групата се присъедини и отец Димитър Сотиров, архиерейски наместник и свещеноиконом на Котленската духовна околия.

 

   

 

По време на визитата отец Сотировположи венец в знак на признателност и уважение към делото на Стефан Богориди.Именно Богориди е в основата на градежа на „Св. Стефан“в Истанбул - най-важният български паметник в сърцето на Османската империя. Роден в Котел като Стойко Цонков Стойков, наследникът на богат търговец прави невероятна за неверник кариера в  Османската империя. За заслугите на Богориди Махмуд II му дава титлата бей и през 1834 г. го назначава за управител на остров Самос.

 

   

 

През 1849 г. Стефан Богориди дарява за българските църковни нужди три постройки на самия бряг на Златният рог, недалеч от седалището на Вселенската патриаршия, срещу чийто духовен гнет се борят нашите сънародници. Малко по-късно е издаден официален султански ферман, който позволява на българите да имат собствен молитвен дом.

 

   

 

Това не е проблем за Богориди, който е единственият християнин, който от превземането на Константинопол от османците през 1453 г. е приемал в къщата си турски султан.  Автор на проекта е живелият в Османската империя архитект от арменски произход Ховсеп Азнавур.

 

 

 

Тъй като теренът е нестабилен, архитектът предлага конструкцията на църквата да бъде от предварително изготвени сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1895 г. и са откарани по железницата до Триест, а от там с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните - от ковано желязо, всички елементи са захванати за основите с болтове, гайки и нитове - общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г.

 

 

 

Храмът е осветен на 8 септември 1898 г. от Екзарх Йосиф. Тогава сградата заедно с обзавеждането ѝ струват на българската държава около 1 млн. златни лева. И досега храмът се свързва с борбите на българите за църковна независимост.




Видяна: 754





« Назад към всички новини



Наши партньори