Емил Соколов, ПП „Продължаваме промяната“: Нуждаем се от радикална реформа в образованието с фокус върху качеството, а не количеството



„Армията от висшисти, която създаваме в България, по никакъв начин не води до по-образовани и по-подготвени кадри.", категоричен е кандидатът за народен представител от област Бургас

 

 

 

Българското образование - от първото до последното стъпало, има нужда от радикални промени и това не е тайна за почти никого. Реформата в тази много важна област от живота ни е не по-малко важна от реформата в правосъдието, закона за лустрацията и другите политики на модернизация, които да отведат България в друго социално-икономическо и дори политическо измерение.

 

Емил Соколов еисторик, възпитаник на Екзитърския университет. В момента той прави последните стъпки към придобиването на докторска степен от университета в Екзитър, а в същото време направи смелата стъпка да се завърне в България, зада стане преподавател в българска гимназия.

 

 

 

Г-н Соколов, има ли нужда от радикални реформи българското образование или трябва да се действа внимателно, с леки корекции?

 

 

 

Радикални реформи са нужни и те не бива повече да се отлагат. Всяка година слушаме как българските ученици са на дъното на класациите за функционална грамотност, аналитично и критично мислене. Именно наборът от тези умения и компетентности позволяват на един човек да се справи успешно с реални житейски ситуации в съвременното общество. Това включва дори умението да се грижиш за собственото си здраве, което пандемията показа, че масово липсва в нашето общество.

 

Тук някои ще кажат, че българските деца се справят блестящо на международни състезания по математика и други точни науки. Да, така е, но това са чудесни изключения. Според последните данни на PISA (Programme for International Student Assessment или Програма за международно оценяване на учениците) 46% от българските деца са функционално неграмотни. С други думи, те не правят връзка между знания и практическо приложение, не могат да ползват запаметеното, за да се справят с основни житейски ситуации и нямат уменията, които работодателите търсят в учениците след завършване на средното им образование. Тази статистика ни казва, че за 12 години българската образователна система не прави почти нищо, за да гарантира на децата успешна реализация. Това е така, защото освен че е архаична, образователната ни система няма ясна концепция за бъдещето. В момента българското образование не подготвя кадрите, които ще са нужни на България в следващите 20 и 30 години, а се опитва с леки козметични промени да отбие номера. Повечето промени досега не са истинска реформа, а преливане от пусто в празно, което обаче в бъдеще ще доведе до сериозни социални, икономически и дори политически проблеми. Просто е - неграмотните деца се превръщат в непълноценни и неудовлетворени възрастни.

 

 

 

Кои са основните неща, които трябва да бъдат променени в средното образование?

 

 

 

Няма как да изброя всички промени, които са нужни. Няколко обаче са нещата, които можем да променим още сега, за да започнем да постигаме по-добри резултати.

 

Първо, тук ще се повторя, но е изключително важно децата да работят по групи през 60% от времето в часовете. Това е начинът да обсъдят наученото, да го изпробват и да го приложат, за да решат заедно някакъв проблем.Децата трябва да имат възможност да работят по проекти и да прилагат знанията си по няколко предмета. Така наречените интердисциплинарни проекти дават възможност на учениците да се фокусират върху постигането на конкретна цел, докато в същото време упражняват и прилагат знания и умения от няколко научни дисциплини.

 

Второ, учебните програми трябва да бъдат променени възможно най-скоро. Броят на темите и уроците трябва да бъде намален, а броят на часовете поне по основните предмети да се увеличи. Например - седми и десети клас покриват едни и същи теми по история. В двете години се очаква от тях да се запознаят с исторически събития, обхващащи няколкостотин години. Това е абсурдно. Трябва да се набляга не на количеството, а на качеството в усвояване на знания.

 

Трето, от изключително значение е дигитализацията в образованието да продължи. Деца и учители трябва да могат да ползват различни функции и възможности, с които дигиталната среда разполага. Таблети, интерактивни табла и всякакви аудио-визуални материали са необходими в класната стая, както и извън нея. Все пак вече сме в 21 век.

 

Крайно време е музеите и културните институции също да се дигитализират. Много е важно да се работи върху изграждането на медийна грамотност, за да се намалят вредните ефекти от дезинформацията и фалшивите новини.

 

 

 

Какво трябва да променим или надградим на този етап от висшето образованието?

 

 

 

В момента висшето образование е достъпно почти за всеки. Конкуренция няма дори в някой от най-старите и реномирани университети в страната. Възможно е да те приемат медицина или право с оценки 3-4. Това освен че понижава нивото, на практика обезсмисля висшето образование. Като се тръгне от делегираните бюджети в средните училища и се стигне до университетите, България се стреми да гони бройка ученици и студенти, а качеството въобще не е на дневен ред. Количеството, било то измервано в ученици или огромен брой теми на година, е водещо на всеки етап от образованието в България, а не качеството. Колкото и външни оценявания да се въведат, докато на учениците и студентите се гледа като на „торба с пари“, няма как да постигнем добри резултати. Друг пример за това е, че за да минеш по някои предмети, е достатъчно да си си купил учебника на даден преподавател. Намаляването и на броя на специалностите във висшите учебни заведения е една част от решението на проблемите. Висшето образование трябва да се прави с цел придобиването на задълбочени умения, знания и специализация, а да не бъде просто ритуал, през който преминава всеки, който си плати достатъчно.

 

 

 

Дотук най-вече можем да обобщим, че сте радетел във всички фази на българското образование засилено да се залага на практически занятия?

 

 

 

Българското образование в момента почти не развива практически знания и умения. Това трябва да се промени. Това не означава, усвояването на теоретични знания да бъде подценено, защото е важно учениците да се сблъскват с абстрактни процеси и концепции. Това е ключово както за точните науки, така и за хуманитарните специалности. И все пак съотношението на теоретичните знания спрямо практическите би трябвало да е приблизително 40:60 или 30:70.

 

 

 

Вие сте завършили висшето си образование в Екзитърския университет във Великобритания и скоро ще придобиете докторска степен от него. Натрупали сте достатъчно впечатления от британския образователен модел. Има ли неща в него, които в България бихме могли да заимстваме успешно?

 

 

 

Едно от нещата, които можем да заимстваме успешно, е моделът им на средно образование. След като навършат 16 години, учениците, които искат да учат висше образование, би трябвало да специализират само в 3-4 предмета. Това ще са предметите, които ще им трябват в университета. Тези, които искат не искат да учат висше, трябва да отделят 1-2 години в усвояването на конкретен занаят или професия. Както казах по-горе, армията от висшисти, която създаваме в България, по никакъв начин не води до по-образовани и по-подготвени кадри. Напротив, в момента България създава армия от посредствени специалисти, които са неподготвени за пазара на труда. С този процес на бълване на формално подготвени кадри, които обаче нямат почти никакви теоретични и практически умения, рискуваме да взривим българската икономическа и социална система. За да не се случи това, промените в образованието трябва да започнат сега. Достатъчно дълго отбивахме номера. Вече и в буквален, и в преносен смисъл не можем да си го позволим. За да станем модерна държава, трябва да разберем, че бъдещето принадлежи на качеството, а не на количеството и това важи във всички области на живота и най-вече в образованието.




Видяна: 71





« Назад към всички новини



Наши партньори