Д-р Кърчева, МЦ „Д-р Стайков“: Все по-често млади хора страдат от лумбосакрален радикулит



Дълго стоене пред компютър, неправилен седеж или непремерени силови натоварвания във фитнес залите стават причина за сериозни възпаления в поясния отдел на гръбначния стълб

 

 

 

Д-р Кърчева, в какво се изразява клиничната картина при пациенти с лумбосакрален радикулит?

 

Лумбосакралният радикулит е заболяване на периферната нервна система. Изразява се с възпаление на нервните коренчета в поясния отдел на гръбначния стълб. Това възпаление е резултат от простуда, травма, дискова херния, ошипяване, туморни образования и ред други причини.Клиничната картина включва силна остра болка в поясно-кръстната област на гръбначния стълб и често е с градация на тези болки по задно-страничната част на крака, вклчително пръстите и петата, т. е. възпаление на седалищния нерв. Налице е сутрешна скъваност в кръста и на засегнатия крак, болката се засилва при навеждане, изкривяване, дори при кихане и кашляне. В зависимост от мястото и степента на увреждане на лумбосакралните коренчета болката е придружена от нарушена сетивност и рефлекси, затруднено ходене. Много чести са парезите на мускулите на долните крайници, в резултат на увреждане на клончетата на седалищния нерв.

 

 

 

Защо все повече млади хора, в това число ученици и студенти имат оплаквания от болки в кръста?

 

Лумбосакралният радикулит се среща при лица от ръзлични възрастови групи, от 25 до 50 годишни. През последните десетилетия е налице тенденция за подмладяване на страданието при студенти и дори ученици. Като основна причина за това се посочва липсата на физическа активност и продължителното статично натоварване в кръста, например дълго стоене пред компютъра, неправилен седеж или другата крайност – силови пренатоварвания на гръбначния стълб във фитнес залите.

 

 

 

Какви методи на лечение прилагате в МЦ „Д-р Стайков“ при такива пациенти?

 

В МЦ „Д-р Стайков“ прилагаме комплексно лечение при лумбосакрален радикулит. След преглед при невролог в острия стадий е подходящо медикаментозно лечение с аналгетици, нестероидни противовъзпалителни медикаменти, мускулни релаксанти и витамини. След медикаментозния курс в понататъшното лечение се включва физиотерапия и рехабилитация. Назначава се комплекс от процедури, базирани на оплакванията на пациента, стадия и продължителността на заболяването. Разполагаме с модерна и високотехнологична апаратура. Такъв апарат е високоинтензивния магнит, който води до бърз обезболяващ и противовъзпалителен ефект. Към физиотерапията се включва лазертерапия, ултразвук с лекарствени гелове, ниско, средно и високочестотни токове. При отпадна двигателна симптоатика се прави електростимулация на мускулите. Особено ефективна е и ТЕКАР терапията, която незабавно облекчава болката и отпуска стегнатите мускули. Освен физиотерапията включваме и кинезитерапия, при която се изработва индивидуална програма с упражнения и техники от кинезитерапевт, с цел възстановяване на подвижността в кръста и засегнатия крак, отпускане на стегнатата мускулатура и подобряване на двигателната активност.

 

 

 

Защо е важна физикалната терапия при тези пациенти?

 

Физикалната терапия и рехабилитация при лумбосакралния радикулит скъсява периода на лечение с медикаменти, които при продължителен прием водят до проблеми със стомашно-чревния тракт. Наблюдава се бърз възстановителен период, болките отзвучават, обема на движенията в кръста и засегнатия крак се възстановяват, укрепват засегнатите мускули.

 

 

 

Колко време продължава медикаментозното лечение и физиотерапията при пациенти с лумбосакрален радикулит?

 

При пациенти с лумбосакрален радикулит медикаментозната терапия продължава между 7 и 10 дни с последваща физиотерапия и кинезитерапия. В 70 – 90 % от случаите постигаме много добър лечебен ефект. При дълготрайни оплаквания и значителен неврологичен  дефицит комплексното лечение е по-продължително и налага долекуване в специализирана болница за рехабилитация с каквато МЦ „Д-р Стайков“ разполага в к к Слънчев бряг СБР „Д-р Стайков и фамилия“.

 

При значими дискови хернии, спондилилолистези и всички други състояния, водещи до стесняване на гръбначно – мозъчния канал след мнение от неврохирург се налага оперативно лечение. В следоперативния период физиотерапията и кинезитерапията отново са наложителни за по-бърз възстановителен следоперативен период и връщане към ежедневните дейности.




Видяна: 366





« Назад към всички новини



Наши партньори