Д-р Зияд Ел Масри: Историята на България ни задължава да положим основите на една нова стратегия за бъдещето на страната

Д-р Ел Масри, минаха 33 години от падането на комунистическия режим в България, къде се намирахте вие на 10 ноември 1989 година?

Спомням си добре 10 ноември 1989 година. На този ден стояхме у дома с родителите ми пред телевизора „Велико Търново“ и очаквахме да започне вечерната емисия новини. Когато първата новина бе за промяната в ръководството на държавата и оттеглянето на Тодор Живков от власт не вярвахме, че това е истина. Родителите ми се споглеждаха в недоумение и очакване на още подробности за това всъщност какво предстои. Все пак само два месеца по-рано на 9 септември Живков поздравяваше народа по време на традиционните манифестации и по нищо не личеше, че предстои този „обратен завой“ за държавата. Аз бях на 22 години и въпреки, че имахме информация за политическата обстановка в социалистическия блок не очаквах, че „вятърът на промяната“ вече е в България. След това дойде времето на митинги, на СДС и на обещанията за преход към по-добро, за който политиците и днес, след 33години, продължават да говорят, че още малко време трябва, за да премине.

Всъщност колко време трябва да мине, за да спрем да говорим за преход от комунизъм към демокрация?

Аз вече не приемам думата преход, защото колкото и да е дълъг този период, той все пак трябва да има край и да говорим, че продължава днес е неприемливо. Предпочитам да говорим за посока, посоката, която избра България за своето бъдещо развитие. Ние трябва да следваме посоката и да си вземем поука от миналото.

И каква поука трябва да си вземем?

Една от поуките, е че не трябва да отричаме всичко, направено от миналите поколения. Когато дойдоха комунистите на власт, отрекоха всичко направено преди тях. Когато дойде демокрацията, отрекохме всичко направено през всички тези 45 години. Днес сме свидетели как се сменят правителства, служебни кабинети, кабинет на Борисов, на Промяната, на Радев и т. н. Всички отричат предходния. Никой не си научи урока, за това как да използва направеното преди него и да го надгради, а не да го прави отново и да иска време за един нов преход.

Какво изгубихме в търсене на правилната посока по време на прехода?

По време на голямото лутане на българските политици за правилната посока България изгуби много неща. Като начало ние изгубихме пазари като Русия, Азия и Африка, на които наши продукти имаха сериозно присъствие. България имаше производства на електроника и електронни компоненти, силно машиностроене, традиционно силно животновъдство и земеделие и много други силни сектори, някои, от които безвъзвратно изгубихме. Но най-голямата загуба, която претърпя със страшна сила страната ни е загубата на човешки материал. Ние дадохме даром на Европа 2 милиона души. Само през последните 10 години близо 1 милион души в трудоспособна възраст са напуснали страната. При тази статистика не трябва да има политик в България, който да се гордее от свършеното през последните години.

Какъв е изходът от тази ситуация?

Изход винаги има, както и решение на проблемите. Имаме нужда от една нова България, от нова класа политици, от екперти и специалисти, които да седнат на една маса и да изградят една нова стратегия за бъдещето на страната. Историята на България ни задължава да положим основите на една нова стратегия за бъдещето на страната. Стратегия основана на самочувствието ни, че не живеем на гърба на Европейския съюз, а сме основен партньор със стратегическо местоположение, което е важно за бъдещето на цяла Европа.

Европа в момента се намира в безпрецедентна криза, как ще се отрази това България като най-бедната страна в съюза?

Дори и в ситуация на такава безпрецедентна криза в Европа, България може да извлече девиденти. За разлика от повечета развити европейски държави, които имат огромна зависимост от източните си на газ и от това зависи икономиката им до голяма степен, ние нямаме такова потребление. Нещо повече ние произвеждаме два пъти повече ток от необходимият за страната ни. Може да поканим една част от големите производители в Европа, които са притиснати от високите цени на газа да преместят призводствата си в България. Да ги направят на ток, който ще получават на много по-ниска цена. Това ще създаде работни места и ще мотивира младите хора да останат тук и да се развиват. Българите доказано са много умни хора и трябва да използваме този потенциал в младото поколение, за да създадем една нова България, която се развива в крак с технологиите на новото време. Имаме много възможности в различни отрасли, които сме неглижирали, а те имат потенциал да изстрелят страната ни само за няколко години нагоре.

Всичко това е много мотивиращо, но ние имаме модел на управление, който все още ни вади от прехода. Как трябва да се промени политическата класа според вас?

Този модел на управление в България създаде вечни депутати и несменяеми кметове. А оставането твърде дълго на едни хора на власт създава усещането за корупция в населението. Трябва да има таван на мандатите на депутати, президент, кметове и дори общински съветници. Трябва да има закони и контрол, които да са еднакво приложими към всички и да защитават обществения интерес. На практика, ако има желание всичко може да се контролира много лесно, както и да се прилагат законите в страната. Аз вярвам, че в България има хора, които мислят като мен и имат желание да се промени модела на управление. Трябва да използваме потенциала си, за да намерим правилната посока и съградим една нова България.