Даниела Божинова: Ще подаряваме ли петролопровод на Лукойл



Даниела Божиновае доктор на политическите науки и граждански активист, който през 2008 г. организира информационна кампания за екологичните права и участие в референдумите срещу Бургас-Александруполис, а през 2010 г. внася в Народното събрание Национална гражданска инициатива за денонсиране на споразумението за проекта.

 

 

 

Служебното правителство обяви рестарт на проекта Бургас-Александруполис. Това стана с Меморандум между енергийните министерства на България и Гърция, подписан в началото на 2023 – годината, в която ще отбележим 15 години от местния референдум в Бургас срещу същия проект.

 

 

 

Помним, че срещу тръбата скочиха граждани и туристически бизнес от Южното Черноморие и че след допитването в Бургас на 17.02.2008 г. се проведоха референдуми в Созопол и Поморие. Гласуваха общо 70 хил. граждани. Резултатът беше категорично отхвърляне на идеята за подобен петролопровод заради екологични заплахи, риск от загуби за черноморския ни туризъм и икономическа неизгодност на предлаганите условия за транзит на руски суров петрол през наша територия.

 

 

 

Реанимираната идея за петролопровод между гръцкото пристанище Александруполис и българското – Бургас всъщност обръща нещата. Сега проектът се нарича Александруполис-Бургас. Ако преди петролопроводът беше нужен за доставка на руски петрол, сега целта е да се осигури неруски петрол.

 

 

 

Ако преди черното злато щеше да идва с танкери от Новоросийск, да се разтоварва в бургаската акватория (с рисково швартоване на танкери) и да се пуска по тръбата към Александруполис, откъдето да поема с други – гръцки танкери към европейски клиенти, то сега целта е неруски петрол да пристига с танкери в Александруполис и оттам да тече по тръбата само към Бургас.

 

 

 

Извън екологичните рискове, които неизменно съпровождат такова съоръжение и изискват добра преценка, гаранции и т.н., въпросът, който възниква преди всичко е:

 

 

 

Обръща ли се икономическият негатив на проекта в позитив с обръщането на посоката, в която ще тече петролът?

 

 

 

За съжаление, дори и в условията на оскъдна информация, с каквито вече традиционно се отличава въпросният проект, можем отсега да кажем, че тръбата, макар и с обърната посока като Александруполис-Бургас, не изглежда да има голям икономически смисъл. Поне от гледна точка на обществения интерес.

 

 

 

От гледна точка на рафинерията в Бургас петролопроводът би бил добре дошъл, особено ако Лукойл не вложи в него никакви средства и го получи изграден от българската държава т.е. българските данъкоплатци, дори и да трябва да плаща такси за ползването му.

 

 

 

Защото Лукойл е единственият клиент на суровината, която ще се доставя по петролопровода Александруполис-Бургас. За да санкционираме Русия, ще доставяме неруски петрол, но за руската фирма Лукойл, имаща монополно положение на пазара в България.

 

 

 

Да, Лукойл контролира 90% от пазара на петролни продукти и услуги.  Този дял, според експерти,  надхвърля пазарната доминация на Standard Oil на Рокфелер преди приемането на антимонополното законодателство в САЩ през 1890 г.

 

 

 

Впрочем сигурно ли е, че Лукойл – единственият клиент, ще ползва постоянно съоръжението и ще плаща за него?

 

 

 

Фирмата може да прецени, че ще продължи доставките на петрол с танкери през Черно море до своето пристанище в Росенец, чиято концесия беше любезно удължена от служебното правителство до 2046 г.

 

 

 

А възможности за доставка на неруски петрол през Черно море са налични, разстоянията до Бургас са най-къси, не се плащат такси за Босфора. Така например терминалът Супса в Грузия се намира на 620 морски мили от Росенец и осигурява азърбайджански суров нефт по петролопровода Баку-Супса.

 

 

 

Едно експертно проучване на Центъра за изследване на демокрацията доказва, че при най-лошия сценарий за доставка, а именно в случай, че 100% от нужните количества нефт пътуват от най-далечната дестинация в Средиземно море – Арзев, Алжир на 1500 м.мили, цената на 1 барел ще се вдигне само с $1.

 

 

 

Разбира се, при новите такси за преминаване на турските проливи, които, след като не бяха променяни от 80-те години, се вдигнаха петкратно през октомври 2022 г., се налага ново изчисление.

 

 

 

 

От Euroactiv изглежда вече са го направили и твърдят, че общият ефект върху единичната цена на товара, отчитащ увеличената продължителност на двупосочното пътуване на един танкер и таксите в турските проливи, ще бъде около $1.30.

 

 

 

Независимо от това повишение, разходът за превоз по вода ще остане с около 20% по-нисък от разхода за транспортиране на същия този петрол през “новия” тръбопровод.

 

 

 

Защо изграждането на тръбопровод да е за предпочитане пред морските пътища, как би бил реализиран проектът и за чия сметка, ще бъде ли рентабилен, защо да не се превозват петролни продукти вместо суров нефт, няма ли по-важни енергийни и климатични приоритети за инвестиране на два милиарда (публични) средства, ще бъдат ли решени ключови проблеми на българската енергетика, като например монополното пазарно положение на Лукойл, са все въпроси, които изискват сериозно обмисляне от политици и експерти.

 

 

 

Правителството не би следвало да бърка в джоба на българския данъкоплатец за неизгодни икономически проекти.  Да не забравяме, че когато плащаш с „парите на другите” можеш с лекота да си позволиш и разходи като тези за „Проектна компания нефтопровод „Бургас-Александруполис БГ“ ЕАД, която без дейност похарчи милиони и продължи да съществува до 2020 г., въпреки че още през 2010 г. България де факто се отказа от предишния проект, а през 2013 г. официално денонсира споразумението за него.

 

 

 

В този момент Александруполис-Бургас изглежда чисто политически проект без солидна икономическа подплата. Почти като Бургас-Александруполис, който беше чужд геополитически замисъл и икономически нонсенс за България.




Видяна: 29





« Назад към всички новини



Наши партньори