Доц. д-р Таньо Сечанов: Всеки възел на щитовидната жлеза може да се изроди в злокачествен



 

Доц. д-р Таньо Сечанов преглежда в УМБАЛ „Дева Мария“ на 30 май

 

Доц. Д-р Таньо Сечанов е специалист ендокринолог и ендокринен хирург, началник Клиника по Ендокринна Хирургия към УСБАЛЕ по ендокринология „Акад. Иван Пенчев“. Национален консултант по ендокринна хирургия. Национален консултант по ендокринна хирургия. Професионалният интерес на доц. Д-р Таньо Сечанов е насочен към проблемите на туморните заболявания на ендокринните жлези (щитовидна, паращитовидна, надбъбречни).Доц. д-р Таньо Сечанов преглежда в УМБАЛ „Дева Мария“ на 30 май. За запазване на час: 056/ 89 62 62

 

- Доц. д-р Сечанов, наричат ви “златното острие” на ендокринната хирургия. Това високо признание от колеги и пациенти по определен повод ли е? Трябва ли хирургът да е орисан с дарба, за да постигне такъв висок професионализъм в работата си?

 

 

- Това е признание, предимно от пациенти по-повод хилядите извършени от мен операции. Разбира се, не само пациентите, но и колегите, които съм обучавал през годините, са били изключително повлияни от успешното лечение на пациентите. Високата успеваемост при оперативното и следоперативното лечение е високата оценка на пациентите, който през годините се радват на добро здраве и дълъг живот. Хирургията е дарба, но в много по-голям процент денонощен и упорит труд, любов и отдаденост на професията.

 

- Коя е най-високата летва, която сте “прескачали”, по ваша преценка?

 

- Предизвикателствата са ежедневно пред мен с всяка извършена операция. Летвата се вдига всеки ден все по-нагоре и по-високо. Човек се учи и се развива, докато е жив. Във всеки свой пациент намирам различна индивидуалност, специфичност и предизвикателство да давам най-доброто от себе си.

 

Само по себе си лечението на туморите на ендокринните жлези е най-голямото предизвикателство при успешното им отстраняване и с последващо лечение.

 

- Кои тумори на тези жлези са най-срещани в практиката ви?

 

- Най-често срещани са туморите на щитовидната жлеза. Според тяхното разпространение това са папиларният тиреоиден карцином, последван от фоликуларния тумор. По-рядко срещани са недиференциран (анапластичен) карцином и медуларен С-клетъчен карцином. Освен това има и други карциноми, които са по-рядко срещани - тези на паращитовидните и на надбъбречните жлези.

 

- Отчитате голям скок в заболеваемостта от ендокринни тумори. Кои фактори определят тази тревожна статистика?

 

- В последните години се отчита завишена заболеваемост от тумори на щитовидната жлеза. Както и при всички малигнени тумори и тук етиологията на заболяването не е напълно изяснена

 

Безспорен обаче е фактът, че наличието на предшестваща струма, радиационни облъчвания, някои възпалителни процеси са по-честите причини за възникване на тереоиден карцином. От друга страна, йоддефицитни състояния, хормонални нарушения и някои генетични фактори, както и повишен радиационен фон и стресови състояния са предпоставка за туморна дегенерация.

 

За съжаление, през последните години се отчита повишена заболеваемост при млади хора в трудоспособна възраст и нераждали жени. Отчита се и повишаване на случаите на тиреоиден карцином. Затова препоръчвам младите хора - не само жените, но и мъжете да провеждат профилактични прегледи и да не омаловажават налични симптоми, говорещи за заболяване на щитовидната жлеза.

 

Всеки вид тумор в началото е с минимални размери, с по-бързо или по-бавно нарастване, като при този проблем се проявяват и различни симптоми. Едни, свързани с локалното нарастване обема на тумора, и други, свързани с функционалното състояние и съответното производство на хормони. Така например при папиларния тиреоиден карцином е възможно туморът в щитовидната жлеза да е с минимални размери от 0,1 до 1 см, а да има шийни лимфни метастази от порядъка на 2, 3 и повече сантиметра. При тази ситуация много често се бърка с шийна лимфаденопатия от друго естество и се забавя процесът на лечение.

 

- Какво е правилното поведение на пациент, на който са открили възел в щитовидна жлеза?

 

- В едни случай на рутинни профилактични прегледи се установяват възли на щитовидната жлеза, а в други - човек сам си напипва или вижда подутина в шийната област. И в двата случая се провежда ехографско изследване на щитовидната жлеза и шийната област и описаните изменения се документират, като след това пациентът се насочва към ендокринолог за допълнителни изследвания.

 

Ако възловите образувания са с размери до 1-1,5 см, е желателно да се направи тънкоиглена аспирационна биобсия (ТАБ), за да се установи наличие или липса на туморни клетки. Естествено, при наличие на такива се търси спешно консултация с хирург, занимаващ се с тези заболявания. По-принцип всички възлови образувания на щитовидната жлеза над 2 см подлежат на оперативно лечение.

 

- Има ли риск и доколко голям е той възелът да се изроди в злокачествен?

 

- Всеки възел на щитовидната жлеза крие риск от злокачествено израждане, особено когато бива установен и наблюдаван в продължение на години. Всички онези фактори, които по-горе споменах, влияят пряко на всеки възел да се изроди в злокачествен.

 

При установяване на възел на щитовидната жлеза и ако след ТАБ изследването се види, че е доброкачествен, е необходимо на всеки шест месеца да се прави ехография, за да се проследява неговата активност. При данни за нарастване на възела се преминава към оперативното му отстраняване.

 

в. Фактор, 22 май




Видяна: 2005


« Назад към всички новини



Наши партьори