Семинар с протопсалт Григорий Дараваноглу

С благословението на Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений на 16 и 17 май Бургас и Созопол станаха домакини на благодатни църковни служби на два съседски народа от България и Гърция. Поводът за тази първа среща в Бургас е семинар, посветен на източноцърковната музикална традиция, на тема:



„Скали, интервали, темпо. Практика от живата традиция“.



В него взеха участие около 30 църковни певци от Варна, Бургас, Хасково и София. Събитието беше организирано от Сливенска митрополия и Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил“ във Варна. Голям принос за осъществяване на събитието имаше и варненския псалт Мартин Димитров, който получи и Диплома за преподавател в областта.



Специален гост и лектор на събитието бе известният протопсалт Григорий Дараваноглу, удостоен с високото отличие на Вселенската патриаршия – „Велик майстор“. Той бе придружен от Никола Антонов – преподавател по източно църковно пеене в София. Официален преводач на семинара бе д-р Златина Каравълчева.



Кой всъщност е протопсалт Григорий Дараваноглу.



Протопсалт и хормайстор в областта на източноцърковното пеене с международна известност. Роден в Цариград (Истанбул). Той пее в първата си официална енория в храма „Св. Никола“ в цариградския квартал Нихори. През 1978 г. заминава за САЩ. Там преподава византийска музика на младежи, създава и ръководи хор от гръцки студенти в университета Браун, а след това и в Харвард. Осъществява много концерти в различни американски православни общини, а през 1982 г. се връща в Гърция, където живее и сега.



Днес е протопсалт в храма „Св. Никола“ в Пирея. Основател и хормайстор е на византийския хор, който носи неговото име. Издава голям брой плочи, касети и дискове. Той е известен певец и на светска музика в Гърция. Владее гръцки народни песни и ребетико.



В събота, 16 май, участниците в семинара пяха на вечернята в катедралния храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в Бургас, отслужена от протосингела на Сливенска митрополия архим. Димитрий Драганов и прот. Севастиян Йорданов.



В неделя, 17 май, те пяха на Утренна и Света литургия в храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в Созопол, където техен домакин беше ст. ик. Димитър Попов – председател на храма. В проповедта си той говори за това, колко е важно всеки в Църквата да развива с обич дадения му от Бога талант. Защото християните развиват своите таланти, а не ги заравят в земята (вж. Мат. 25:24-30), когато ги споделят с другите – именно такова е служението на църковния псалт, който може и трябва с пеенето си да помогне на вярващите да издигнат своята молитва до Бога.



В рамките на семинара Григорий Дараваноглу в своя доклад направи исторически обзор като разгледа някои аспекти и сведения от древността до днес за развитието на източноцърковната музика, наричана от него „византийска църковна музика“ като една важна тема в Православната църква сред църковните въпроси.



Той разказа, че Вселенската патриаршия е изключително строга в съхраняването на това музикално предание, събрало опита на много боговдъхновени псалти. Византийската музика е тази, която покрива „словото“, „божието слово“. Това не са просто стихове на обикновени песни, а на божествени слова. Византийската музика е тази, която облича с музика това слово, за да накара вярващите да се молят.Гласът, който ще облече това слово, най-малкото от всичко е да бъде приятен глас, за да се моли народа. Гласът на псалта е харизматичен – чист дар от Бога. Някои псалти имат добър глас, други по-добър, а трети имат изключителен глас. При всеки един от тези случаи  той позволява на хората да се молят. Но гласът сам по себе си не е достатъчен, нужни са и някои знания.



Причината да се изучава византийската музика е, за да може псалта да чете текстовете правилно и да ги изразява правилно. Преподавателят обърна внимание на молитвата в църковната песен и на грешките, които правят някои съвременни църковни певци, които интерпретират църковната музика по светски начин. Тези промени могат да звучат приятно, но се считат за богохулство пред паметта на автора, който ги е написал – едно е, споделя той, да направиш малка промяна, а друго е да промениш цялата композиция.



Дараваноглу демонстрира как различно звучи една църковна и една гръцка традиционна народна музика. Тези „светски“ интерпретации внасят чувственост в изпълнението и макар да са приятни на ухото на слушащите в храма, всъщност не подкрепят тяхната молитва, а тъкмо това е основната цел на църковното пеене.



В практическата част на семинара Дараваноглу въведе в материята с кратка информация за осемте гласа на източноцърковното пеене, които стоят под един общ чадър – музикален тонов род. Това са диатоничен, хроматичен и енхармоничен. От тези родове произхождат осемте гласа, като всеки от тях сам по себе си има своя отличителна черта. По време на обучението участниците упражняваха трудната материя на два от осемте гласа – втори и варис (наричан у нас 7-и) и някои негови разновидности. Семинарът е насочен към църковни певци, богослови, музиканти, изследователи и всички, които проявяват интерес към богатството на православната певческа култура.



През 2020 г. по време на открит урок и семинар пред школата по църковно пеене в софийския храм „Рождество Христово“, създадена и ръководена от Никола Антонов беше положен изпит за „Птихио“ (първа степен за църковен певец/а) от Атинската Архиепископия пред Григорий Дараваноглу на трима настоящи псалти от Бургас – Илия Поповски, Николай Денчев и Цвета Узунова. През 2022 г. Жана Добрева също издържа изпита и получи диплома „Птихио“. И четиримата пеят в православни храмове в Бургас и Созопол.



Бургаски църковни певци на източна нотация:
Илия Поповски – дългогодишен псалт в храм „Св. Св. Кирил и Методий“, Бургас
Николай Денчев – псалт в храм „Св. Иван Рилски“, Бургас
Цвета Узунова – псалтеса в храм „Св. вмчк Георги“, гр. Созопол
Жана Добрева – псалтеса в храм „Св. Троица“, Бургас



Източното църковно пеене носи древна и непозната атмосфера, която събужда интереса у хора на различна възраст и ги изкарва от обичайната музикална среда, в която ние живеем и познаваме. Източното църковно пеене ни възпитава и ни изпълва с невидимата благодат за самоусъвършенстване и живот по Бога. То ни учи на братско отношение и християнска любов.
 
 
Автор: Цвета Узунова
22 май 2026 г.