Чапразлиеви обработват 5000 дка земи, но инвестират в отглеждането на български сиви говеда
В икономическата теория на земеделието често се говори за „диверсификация на риска“. За Димитър Чапразлиев от странджанското село Драчево (община Средец) това не е теория, а ежедневна битка за оцеляване. Стопанството му е класически пример за смесен модел – 5000 декара зърнопроизводство и стадо от 150 глави Българско сиво говедо.
Ако преди години зърното беше двигателят, а животните – съпътстваща дейност, 2025-а пренареди картите на масата.
Парадоксът на годината: Животните бият зърното
„Тази година съм по-доволен от животновъдството, отколкото от растенията“, признава откровено Чапразлиев. Причината е простата математика на пазара. Докато зърнопроизводството е притиснато от „ценова ножица“ – скъпи горива и препарати срещу ниски изкупни цени, месодайното говедовъдство намира своята ниша.
Стадото му се отглежда изцяло пасищно, по методите на агроекологията. „Няма фуражи, няма доене на мляко, гледаме само телета и разчитаме на електропастири“, обяснява фермерът. Този екстензивен модел, който изисква минимални разходи за работна ръка, се оказва печеливш благодарение на външните пазари.
Докато българският пазар за говеждо остава свит и неплатежоспособен, Чапразлиеви реализират продукцията си за износ. „Появиха се нови фирми, изкупуват на добри цени, но всичко заминава навън. Тук пазар няма“, категоричен е Димитър.
Зърното: Капанът на 30-те стотинки
На другия полюс е ситуацията с 5000-те декара ниви. Там оптимизмът отстъпва място на тревогата.
„Всичко скача двойно като разходи, а зърното си стои на 30-40 стотинки. При него няма скок в цената, само в себестойността“, очертава основния проблем производителят.
Въпреки тежката суша, която удари региона на Бургас, Чапразлиев успява да получи по-добри добиви от колегите си в района. Разковничето се оказва промяната в технологията. Като член на Българската асоциация за иновативно земеделие (БАИЗ), той прилага нови методи за растителна защита и обеззаразяване на семената, които са помогнали на посевите – особено на царевицата – да издържат на антибиотичния стрес.
„Технологията ни помогна страшно много. Обеззаразихме семената, пръскахме навреме и резултатите са видими – за нашия слаб район сме много добре“, споделя той. Въпреки това, дори добрият добив се обезсмисля, когато пазарната цена е под себестойността.
Проблемът с рентите: Нужда от пазарна логика
Един от подводните камъни, който заплашва рентабилността на сектора в региона, са поземлените отношения. В момента рентите в района на Средец достигат 60 лева – сума, която според Чапразлиев е нереално висока на фона на тазгодишните резултати.
„Това е слаб район, но договорите са си договори. Аз не мога да кажа на хората: ‘Тази година не изкарах, ще ви дам 50 лева вместо 60’. Тях не ги интересува моят добив“, казва фермерът. Според него е належащо държавата да се намеси в регулацията на поземлените отношения и сроковете на договорите, защото настоящият модел изцежда производителите в лоши години.
Изходът е в баланса
Димитър Чапръзлиев е в земеделието от 2005 година и наблюдението му е кратко: „Става по-зле“.
Въпреки това, той не се отказва от нито едно от двете направления. Философията му е прагматична – една година зърното покрива загубите от животните, другата година – обратното.
„Затова се занимаваме с двете работи, за да може да компенсираме“, обобщава той. В свят на климатични промени и пазарни турбуленции, завръщането към смесеното стопанство и устойчивите породи като Сивото българско говедо може да се окаже по-сигурна застраховка от всяка финансова полица.
Zemedeleca.bg
