Георги Янев е водач на листата с кандидати за общински съветници на „Бъдеще за Родината“. Заедно с колегите си той има амбицията да влеят нова енергия и нови идеи в най-важния орган на местното самоуправление в община Айтос.
Разговаряме с него за посланията от предизборната кампания, за срещите му с хората, за страховете и за надеждите им.
Предизборната кампания е към своя край. Какво разбрахте за хората и от хората по време на вашите срещи в различните населени места?
Работата ми е такава, заниманията ми са такива, че аз постоянно се срещам с хората. В този смисъл, не ми е било нужно да чакам изборите, за да се видя с тях. Но все пак предизборната кампания ми даде за пореден път колко смели, предприемчиви и трудолюбиви хора има в Айтос и в селата от общината. И колко малко им трябва като подкрепа и съдействие от общинската администрация, за да преобразят всичко около нас.В годините назад Айтос е дал на България актьори, музиканти, офицери, спортисти, учени, които са оставили следа след себе си.И днес е така. Пак имаме умни деца, пак се раждат таланти, хора на изкуството, спортисти.Навсякъде в Айтос има хора, с които можем да се гордеем. И общинската администрация трябва да създаде подходящи условия, за да останат тези хора и да издърпат града и общината към по-високо качество на живот.
Но младите хора си тръгват от Айтос. За какво бъдеще говорите тогава?
Пред нас има два пътя. Единият е да мрънкаме и да се оплакваме, другият е да запретнем ръкавите и да променим нещата. В моя живот винаги съм избирал втория начин.Ако бъдем силно представени в следващия общински съвет в Айтос, ще търсим подкрепа за една съвсем нова младежка политика.Ще настояваме за нова социална програма, насочена към младите. Защото днес децата между 12 и 18 години израстват в ужасна среда, пълна с насилие и наркотици.
Разходът за разкриването на специализирани кабинети към училищата за работа с агресивни деца, за превенция срещу употребата на наркотици и помощ за родителище е пренебрежимо малък, но ще е инвестиция в бъдещето.Повече площадки за масов спорт. Безплатни часове за учениците, за да могат да ползват спортната инфраструктура. Стимули за децата да посещават театър. Ще каним за срещи с нашите деца успели българи от различни сфери, за да споделят с тях пътя до този успех. И най -вече ще каним успели айтозлии, за да разкажат през какво са минали, за да успеят.Нека нашите деца да следват и подражават на успешни и уважавани хора, за да могат някой ден талантливите ни ученици и спортисти на свой ред да се превърнат в пример за други деца.
Какво зависи от общината, за да се случат тези неща?
Помислете си какво би се случило, ако общината и местният бизнес създадат фонд за стимулиране на талантливи деца, ученици и студенти? И заедно да решават кое дете да наградят заради постиженията му. Ако създадем общински фонд, с който да осигурим стипендии на студенти от Айтос, ако финансираме висшето образование на наши стипендианти с гарантиран трудов договор за пет години след завършването и с предоставяне на общинско жилище на този млад специалист? Ето ви друга инвестиция в бъдещето, която ще се отплати. Така ще си осигурим лекари, учители, инженери, предприемачи, програмисти...ще имаме всички кадри, които са необходими за местната икономика. И това си зависи само от нас като общност. Сами можем да го направим и да имаме резултати, а не да викаме Неволята.
Аз съм баща на дъщеря и син. Гледам тях, гледам съучениците им и все повече осъзнавам в какъв голям дълг сме към децата на Айтос. Ако така продължаваме да ги забравяме, те няма да ни простят и ще изоставят своя роден град. И нас.
Но общините винаги се позовават на недостатъчните средства в общинския бюджет и се оплакват, че заради липсата на пари са с вързани ръце. Как тогава да се създадат тези условия?
Оправданията с парите са ми омръзнали. Нашата работа е „Във вода гази, жаден ходи“. Нека ви дам пример как с малко средства може да бъде постигнат значителен ефект. В селата, например. Обиколете селата в община Айтос и си задайте въпроса „Какво му е нужно на едно село“Например, да бъде асфалтирана централната улица на първо време. За да вървят по нея нормално хората и да отидат до църквата, до джамията, до кметството, до читалището, до магазина...
Да опънат една велоалея по тази улица, че децата и родителите им да минават по нея с велосипеди, пък в началото или в края на селото да оставят и заключат на велостоянка велосипедите и да хванат автобуса.Да се възстановят здравните кабинети, един път в седмицата лекар или сестра да посещават селата, да изпълняват рецепти, да провеждат прегледи, да извършват маниулации. Да се разшири работата на социалния пакронаж, да има някой да купи храна на самотните възрастни хора, да им достави лекарства, да им помогне в дома. Толкова ли е трудно?Да се изгради един детски кът с люлки, пързалки, катерушки, пясъчник за децата, за да има къде да играят. Да се обособи спортна площадка с лостове, висилки, успоредки и още базови уреди за активните и спортуващите хора.Да се вложат средства в читалището, защото е грях в едно село да няма коледари и лазарки, грях е да откъснем децата от обичаите и традициите ни. Грях е да не дадем възможност на талантливите хора от селата да се изявяват.
Във всяко село има какво да се покаже. Всяко село може да кани гости на своя празник, ако има минимална подкрепа от общината. В Съдиево заедно с читалището правим вече две години конкурс за най-добра питка и баница. Баби, майки, дъщери и внучки застават рамо до рамо и празникът е страхотен. Да не говорим, че се възраждат традициите.Нима това е някаква колосална инвестиция от бюджета? Съвсем поносима е. А ефектът е страхотен.Има много ресурси, които можем да използваме по селата.
Но ако разходите за обновяването на селата са толкова ниски, то как стоят нещата в Айтос?
Не разбирам защо изобщо водим разговор за пари. Най-важни в Айтос са хората, а не парите в бюджета. Ако въвлечем хората, ако ги направим част от процесите в общината, всичко ще се промени и темата за парите става второстепенна.
Нека ви дам пример. Представете си, че строителните компании плащат на общината по 10 лв. за кв. метър застроена площ. Ако в момента имаме 30 обекта по 1000 кв. метра, това е 300 000 лв. приход за бюджета. И ако тези 300 000 лв. влязат във фонд за обновяване на подблоковите пространства, замислете се какво ще се случи. Решават хората от един жилищен блок или два какво искат да се изгради на това място, кандидатстват, общината им изготвя проект, финансира 80% от строителството, а хората осигуряват останалите 20%. Но контролът върху изпълнението на проекта да се поеме от жителите в блока. Ще бъде ли възможно да има злоупотреби? Ще може ли някой да строи некачествено? Напротив, по-скоро всичко ще е изрядно.
Нали постоянно казвате, че не е достатъчно да се асфалтират улици, да се правят тротоари и градинки. Защо посочихте точно такъв пример?
Защото в единия случай общинската администрация решава да асфалтира една улица незнайно защо и незнайно кога, а в другия случай хората се организират, сдружават и изискват нещо конкретно срещу парите си. На момента. В срок и с качество.
Вярвате ли в потенциала на Айтос?
Нашият град съществува от векове. Би трябвало това да означава нещо.
Имам предвид дали вярвате в икономическия потенциал на Айтос? Във възможността му да привлече инвеститори, които да създадат добре платени работни места, тук?
Това пак зависи единствено и само от нас. В България и по света е пълно със свободни капитали. От нас като общинска администрация, общински съвет и кмет зависи дали ще дойдат тук или ще ни заобиколят.
На първо време можем да обследване всички свободни общински терени и да създадем карта с тези зони. Така всеки инвеститор ще има онлайн достъп до тази информация на сайта на общината. И ще обмисли къде да инвестира.
От години предлагаме да се обособят малки индустриални зони извън града, в които срещу преференциални условия и дългогодишен договор за ползване на земята да бъдат преместени всички малки производства от града, за да се намали шумовото замърсяване. И ще продължим да предлагаме това.
А здравеопазването ви в какво „здраве“ е?
Имаме лекари, на които трябва да сме благодарни. Паметник трябва да издигнем на онези лекари и медицински сестри, които още работят в Айтос.За здравеопазването пари не трябва да се пестят. На първо време от общинския бюджет е нужно да инвестираме в съвременно оборудване на общинската болница в Айтос. Защото това може да спаси животи.И като говорим за живот, в нашата програма сме заложили възстановяване на отделението по неонатология / родилното отделение в Айтос заедно с обособяване на ДКЦ.Кажете ми как частните болници са на печалба, а общинската е на загуба?Дългосрочната ни цел трябва да бъде увеличаване на клиничните пътеки в отделенията и не на последно място по-високи заплати за лекари, сестри и медицински персонал.И това отново е наш дълг и никой няма да ни го даде ей така.
От какво боледува град Айтос?
От примирение.
Как ще се промени това състояние?
Аз никога не се отказвам и продължавам да вярвам в силата на Айтос. Ако хората излязат да гласуват на 29 октомври, това ще е първата сериозна стъпка към промяната на града и общината.Ако гласуват за листата на „Бъдеще за Родината“, те ще подкрепят бъдещето на Айтос.
