Последното събитие на Държавна опера – Бургас за месеца е мащабният спектакъл на една от най-популярните опери на Джузепе Верди – „Аида“ – на 30 април от 19 часа. В залата на бургаския културен институт в четвъртък ще заживее вълнуващата история за етиопската принцеса в робство Аида, фараонската дъщеря Амнерис и египетския военачалник Радамес, за чието сърце си съперничат двете красавици. „Аида“ не е представяна на сцената на Операта от м. октомври 2024 г., а през последните две години предизвика фурор по време на фестивала „Опера на светилището“ – на откритата сцена на тракийското светилище Бегликташ, Обшина Приморско.
Под палката на именития диригентИван Кожухаров, който през април без зад пулта на успешните спектакли на „Царицата на чардаша“, „Моя прекрасна лейди“, „Севилският бръснар“ и „Трубадур“,на 30 април музикантите от оркестровия състав ще бъдат отново пределно отдадени на пресъздаването на красивата Вердиева музика, заредена с несравним емоционално-смислов заряд.
Великолепните оперни артисти– в същият състав, в който „Аида“ бе представена с изключителен успех в четвъртата фестивална вечер на „Опера на светилището“ през м. август 2025 г.: Йоана Железчева, Валерий Георгиев, Даниела Дякова, Марян Йованоски, Делян Славов, Костадин Мечков и др. , ще огласят залата на Операта и ще пренесат публиката в древни времена, в които, обаче, човешките страсти са идентични на чувствата, които преживяваме и в съвремието. Присъстващите ще се потопят в атмосферата на Древен Египет, с характерните символи и артефакти – пирамиди, египетски фрески, загадъчни сфинксове, като визуалната среда прелива в сценичното действие, подсилвайки психологическото въздействие и цялостното сетивно възприятие по въздействащ начин.
Солистите – всеки от тях с впечатляваща артистична кариера, ще бъдат не само впечатляващи – като индивидуално представяне, а и изградят общо артистично внушение – разтърсващо, грабващо сетивата, носещо послания. Ролята на Аида е една от емблематичните за Йоана Железчева, която владее в детайли всяка фраза, сцена, ансамбъл и смислови поанти на операта. Нейният мощен и пробивен глас, който, обаче, притежава и нежно-лирични параметри, както и изключителна духовна сила и въздейственост, спомага за цялостното изграждане на образа на поробената етиопска принцеса. Аида на Йоана Железчева е белязана едновременно с мекота и сила, с вътрешно стремление към любовта и външен израз на невъзможността да бъде осъществена, поради трагичната сила на обстоятелствата. Тя изгражда изумителна динамика в тежката сопранова партия, наситена с драматизъм и психологичзъм, особено в тихите приглушени нюанси. И като артистичност, и като гласови постижения, нейната роля е безупречно представена. Със забележителна лекота на леещи се тонове в интерпретацията на партията и впечатляващи технически параметри на изпълнението тя остава ненадмината Аида, въздействаща с глас и присъствие.
Друга изтъкната българска оперна певица – мецосопраното Даниела Дякова, ще бъде помитаща в ролята на съперницата на Аида в любовта – Амнерис. Дякова е напълно погълната от динамиката на образа на властната владетелка, влюбена в Радамес, от когото е отблъсната, поради неустоимите му чувства към етиопската принцеса в робство – Аида. Изключително мощен глас, резониращ сред внушителните декори, неустоима харизма и вътрешна сила, излъчваща се чрез всеки неин жест и тон, представя забележителното мецосопрано. Даниела Дякова вплита женственото си излъчване и красивия си тембър при изграждането на разкъсваната от съмнения и ревност принцеса, която пази в сърцето си едновременно и страст, и отдаденост, и жестокост, и реваншизъм, и типично женска горест, която е опустошителна за нейната същност. Отчаянието, непримиримостта с емоционалната загуба на любимия мъж, преплетени с искреното страдание и болка в чисто човешките й измерения, придават особен колорит на образа на Амнерис. Тя е впечатляваща и внушителна – като резонанс на въздействената помитаща сила на гласа и присъствието, като в една от най-характерните за нея роли комплексните й качества на творец са отразени по безспорен начин.
В ролята на Радамес – египетски знатен воин, станал причина за сърдечните стълкновения на Аида и Амнерис и пристъпил родовите повели заради силата на собствените си чувства, за чието сърце се борят двете красавици, убедителен и безапелационен във вокално отношение е тенорът Валерий Георгиев. Той разгръща могъщия си гласов диапазон – с емоционален размах, артистизъм, респектиращо присъствие, излъчва истински царствена осанка и внушаващ едновременно респект и човешко съчувствие – поради личния избор на сърцето, което противостои на неговия родов дълг. Тенорът е известен с богатия диапазон на гласа си с т. нар. Росиниеви височини, каквито много малко тенори в света притежават. Образът на Радамес е характерен с неговите сърдечни тежнения, противно на логиката и прагматичния избор, които са подчинени на обичта му към етиопската пленница Аида. Заключителната сцена на зазиждането на живите Аида и Радамес остава задълго в съзнанието с драматичността на музикалния изказ, характерен с приглушен плачевен тон. В него, обаче, изпъква не толкова отчаянието на неминуемата смърт, а по-скоро звучи като апотеоз на любовта и като един от най-ярките символи на безсмъртието, превъплътено в сливащите се души на двама влюбени, макар и обречени – тук, в земните измерения.
Солистът на Националната опера и балет на Република Северна Македония и Държавна опера – Бургас – забележителният баритон Марян Йованоски влилза в образа на пленения от египтяните царя на Етиопия Амонасро, баща на Аида. Неговият могъществен тембър е не само респектиращ с изключителната си въздействена сила, но и емоционално покоряващ присъстващите – с придадените душевни нюанси на един страдащ баща, който вербува дъщеря си да помогне на пленените съотечественици чрез неустоимото й въздействие върху нейния любим Радамес. Изтъкнатият баритон придава на образа неповторимо внушение и достолепност, чрез придържането към силата на закона, независимо от причинената непосилна мъка на неговата дъщеря Аида.
Ярки и запомнящи се образи изграждат и басите Делян Славов – като Върховния жрец на Египет Рамфис – неговият впечатляващ басов тембър е като символ на сливането на волята на божествата и човешките съдби, които управляват; и Костадин Мечков – в образа на Фараона на Египет, който също се представя с цялото достолепие, което изисква персонажът.
В цялостното великолепие на постановката се вписват и чудесните оперни артисти: сопраното Стефка Христозова – в ролята на Жрицата, оповестяваща началото на свещените древноегипетски ритуали, и тенорът Милен Динолов – в образа на Вестителя.
Важна част от цялостната картина на завършения музикално-сценичен продукт на величествения спектакъл ще бъде и хоровият състав с диригент Александър Чепанов, сливащи се с посланията на партитурата в изграждането на внушението, втъкано в сюжетната линия и представящи мащабната епична картина от древността.
Чудеснo тематично вписана е и хореографията на проф. Хикмет Мехмедов, която също е синхрон с древноегипетската култура и специфика на костюми и движения – в изпълнение на балета на Бургаската опера. Художник на декорите, пресъздаващи величествената респектираща обстановка в Египет, с емблематични артефакти, са дело на художника Чавдар Чомаков.
Режисьор на постановката е Павел Герджиков, концертмайстор – Ваня Златева, помощник-режисьори на постановката са Лина Пеева и Петър Тихолов, репетитор на балета – Марина Змеева-Маркова, корепетитор е Райна Попова, субтитрите са дело на Сребрина Славова. В мащабния атрактивен спектакъл вземат участие оркестърът, хорът и балетът на Държавна опера – Бургас.
. Красивите въздействащи гласове на солистите ще зазвучат мощно и въздействащо на 30 април в Операта, носейки легенди от древността – за дилемата между чувствата и дълга към Родината, за ревност, мъст, отмъщения и неотменната сила на любовта.
