Взаимодействието между стреса, кожата и нервната система е многопластово и трудно може да бъде вкарано в конкретни рамки. Като започнем от стреса като фактор – той може да бъде както вътрешен (свързан с чисто емоционалното състояние), така и външен – наличие на алергени, дразнещи материи при чувствителна кожа, включително и грим, козметика.
Най-честите кожни заболявания и състояния, които могат да се влошат значително при наличие на стрес, това са розацея, акне, псориазис, атопичен дерматит, както и да се прояви невродермит, който е изключително упорит и често трудно повлияващ се от лечение.
Изявата на стреса може да има различни лица - да бъде както физически, изразен чрез умора и главоболие, така и емоционален, който се изразява с тревожност и раздразнителност.
Сложният невро-имуно-кожен модел, който включва множество невропептиди и неврокинини, възпалителни медиатори, включително хормони (като кортизол) участва и в проявата на уртикария.
При атопичен дерматит и псориазис отключващият фактор е един, но има допълнителни фактори, които допринасят едновременно за изявата. Стресът може да бъде както отключващ, така и модулиращ фактор (дали проявите ще се влошават или съответно подобряват при липсата му).
Често добре повлияваща се от терапията дерматоза може да се влоши изключително при наличие на стресов фактор. Като след това включването на допълнителни терапевтични методи не води до особено облекчение, освен в случаите, в които се въздейства директно за намаляване на стресовия фактор.
Отделянето на кортизол, особено при продължителен стрес води и до повлияване на имунната система, а някои кожни заболявания са свързани пряко с имунните клетки.
Копривната треска, уртикарията се проявява със сърбеж, чувство за парене, бодежи. Причини за проява могат да бъдат както алергени, така и стресови фактори.
Акне, розацея, алопеция, псориазис и други кожни заболявания се наблюдават значително по-често при психично болни, особено при декомпенсация на заболяването. Например псориазисът се наблюдава при болни с шизофрения два пъти по-често отколкото в групата на психично здравите хора.
Резултати от проучвания установяват, че психо-травматичните въздействия могат да играят пускова роля в срива на адаптационните системи на организма.
Какви са природните методи за лечение?
Насоката е както за нормализиране на патологичните процеси в кожата, така и за намаляване на стреса.
Омега 3 мастните киселини действат и в двете посоки, действат противовъзпалително и подкрепят кожната бариера, а паралелно с това благоприятстват менталното здраве и укрепват централната и периферната нервна система.
Прилагането на билкови чайове и добавки с успокоителни действие също трябва да се имат предвид – такива са пасифлора, мента, глог и валериан, например.
От хомеопатичните медикаменти се прилагат както за чувствителен тип, свързан с типа нервна система и начина на боледуване, така и според локалните кожни прояви.
При състояния, които се дължат на непрекъснат или често повтарящ се стрес, особено свързан с преработване – подходящ медикамент е Nux vomica. При неекстериоризирани (които не се споделят, а таят в нас) отрицателни емоции подходящ е медикаментът Staphysagria. При притеснителни лица, които не обичат изявите пред много хора, подходящ е приемът на Gelsemium.3
При налични кожни прояви, които са пряко свързани със затруднената работа на бъбреците и черния дроб, включително жлъчния мехур – се препоръчва приема на Lycopodium. При имунна система, която реагира с вял имунен отговор приемът на Silicea и Echinacea е показан. От обратната страна – при алергични кожни прояви – Apis mellifica и Histaminum.3
Важно е да се отбележи, че при избора на хомеопатичен медикамент значение има както разреждането му (в каква потенция ще се даде), така и чувствителния тип, към който принадлежи съответния пациент.
Връзката между кожните прояви и състоянието на стрес, тревожност, депресия често се декларират, но рядко действително се осъзнават, за да се работи по тях. Затова и при различните хронични дерматози може да се постигне продължителен лечебен ефект, с разреждане на рецидивите само ако се прилага и психосоматичния подход.
От д-р Ралица Правова, puls.bg
