Г-н Пеев, какво ви вдъхнови да започнете да се занимавате с обществена дейност?
Аз съм любител на историята. И като такъв знам, че единственото нещо, което е сигурно е, че не хорат не се учим от нея. Въпреки това вярвам, че живеем в историческа епоха, в която наблюдаваме повтаряемост на някои събития и процеси от миналото, а същевременно изживяваме технологичен бум, който ни предоставя инструментариум, непознат едно поколение назад. Именно тези инструменти ми дадоха трибуна, през която да мога да изразявам мнение, да споделям идеи и това да достига до хиляди хора, практически безплатно. Без да се налага да минавам през килимчето на кметове, бизнесмени, собственици на медии или политици.
От Бунтовник без кауза към гражданин с мисия. Как се случи този преход?
Един от ярките ми детски спомени за дядо ми Д-р Димитър Певвв, как ми четеше Робин Худ. В себе си имам дълбоко вкоренено, от семейството ми, от родителите ми, чувство за правилно и неправилно. Как да ги разграничавам. Аз съм дете на прехода, в който бяхме заобиколени от неправди, в различните им проявления. Едната система още се разпадаше, а другата едва се зараждаше. Несправедливостта н обгръщаше от всякъде. Нямаше кой да ни покаже какво е правилно и морално, защото бяха каубойски времена. Не случайно властваха ченгета и мутри. Заедно и по отделно. Тези неща ме отблъснаха и аз се превърнах в бунтовник. Без кауза, защото бунтувайки се изразявахме несъгласие, но не знаехме как да противодействаме. И този период продължи доста години, докато опитът, прочетените книги и проведените битки ми показаха, че мога да променя много, но не веднага.
Как стартира доброволческата ти дейност?
След наводнения в няколко села в Тополовград. Тогава организирахме дарителска акция с Мотоклуб Несебър. Така осъзнах, че с нещо наглед малко, като усилие, можем да въздействаме върху човешки животи. Да, тогава осъзнах силата на доброволчеството. Това събитие беляза остатъка от живота ми. В следващите години участвах в множество кампании, местни и национални. Използах социалните мрежи да изразявам мнение и да приканвам и други хора към действие. Водих битки с административно безумие, като спешният център в Бургас през 2019, също така и доброволески кампании, една от които даде надежда на десетки и може би и стотици хиляди българи. Говоря за акцията ни в каравелово която беше широко отразена национално. Всичко това се консолидира в едно конкретно събитие, през пролетта на 2021 г. когато община Несебър се опита да наложи един проект за синя зона за паркиране, в разрез с обществения интерес и мнение. Събрахме се, организирахме протест, внесохме исканията си в общинския съвет и проектът за синя зона беше променен.
Как от довровлческа дейност премина към професия общественик?
След това събитие, се роди Обществен съвет Несебър, като неформална гражданска структура, със своя страница във фейсбук. В следващите месеци, ставахме все повече и по-активни и нямаше сигнал или инициатива, която да бъде подмината от общината. Ние усетихме пулсът на времето и се превърнахме в посредник между жители и управници. Изградихе екип, в който има експерти от различни сфери – култура, спорт, строителство, археология, бизнес, администрация. Оказа се, че има толкова много неща, които да се направят, че сравнително бързо това прерстна от доброволчество, в професия на пълен работен ден.
И направо кандидат за кмет? При това без подкрепата на нито една от големите политически партии?
Никога не съм се виждал като кандидат за кмет. Но често живота има ни изправя пред неподозирани предизвикателства. Преди две години за пръв път ме спря една възрастна жена на улицата и ми каза, дори не ме попита, че на седващите избори трябва да се кандидатирам за кмет. Тогава не го взех на сериозно, но в следващите месеци го чух още десетки пъти от познати и непознати хора. И колкото повече, аз и екипът ми, преглеждахме докладни, документи и цифри, тлкова повече се убеждавах, че управниците на тази община не се интересуват от нейното бъдеще или от благоденствието на жителите й. Не се интересуват от все по-късия сезон, от липсата на бизнес през студените месеци, от емиграцията на млади хора. Това само затвърди мнението ни, че именно кметския пост и обшинския съвет са позициите, към които трябва да се насоча.
Ще успеете ли да вземете властта в Несебър? Изправяте се срещу много силни опоненти.
Позволи ми да те поправя. С лекота използваме израза „взимане на властта“ без да се замисляме. Властта я взимат с лъжи, манипулации, купуване на гласове, икономически вот, регистрация на жители и други подобни методи. Те буквално я крадат от хората. Ние се борим за мандат. Властта трябва да се дава от народа, не да се взима от него. Хората трябва да са тези, които избират своите лидери. Това е демокрация. Именно за това гражданските сдружения набират такава популярност. Защото там си пръв сред равни и с качества и действия трябва да заслужиш лидерската роля.
Да разбирам, че не споделяш мисълта, че в любовта и войната всичко е позволено.
Политикта е мръсна дума в България и част от причините за това са именно в тази мисъл, която цитира. Трябва да има разделителни линии, чието прекрачване да се допуска само по неотложност и една, червена линия, която да не се преминава при никакви обстоятелства. В противен случай ще се превърнем в учасници в същата система, срещу която се изправяме и която искаме да подобрим.
Срещу кого точно се изправяте ти и екипа ти?
Кого е функция на какво. Изправяме се срещу статуквото в община Несебър и моделът на управление, който е наложен. Което статукво управлява 16 години и съдейки по програмата на кмета, се готви за поне още толкова. Грешна е логиката, налагана от демагозите на прехода, че видиш ли като смениш власт имащите с други подобни и нещата ще се оправят. Това един порочен и измамен цикъл, който виждаме, че за 33 години не роди нищо качествено. Когато моделът е изтъкан от лъжи, задкулисие, корупция, от силово налагане на политики и правене на бизнес, този модел е обречен да се възпроизвежда, само и единствено за целите на благоденствието на власт имащите. Следователно, ако жителите на общината искаме да подобрим условията на живот и бизнес, трябва заедно да започнем промяна на модела на управление.
Статуквото. За да останеш над 16 гоини във властта, има два основни начина. С взеобхватна любов от народа и отдаденост в работата или чез страх и зависимости.
Несебър се конкурира със София за титлата най-богата община на глава от населението. Страхът и зависимостите са основен инструмент за печелене и задържане на властта. Именно този страх е сковал много от жителите на община Несебър. Но това не значи, че подкрепят статуквото. Точно обратното.
Как ще пребориш модела на страх и зависимости.
На хората им е писнало и все по-изразено е жалнието на жителите с този модел да се приключи. Тоа, което правим аз и екипът ми е да назоваваме проблемите, да предлагаме какво може да подобри и как може да се случи. Защо аз? Поради категоричната ми последователна, принципна позиция през годините. Заради семейството, от което идвам, заради морала, който нося. Но не аз, а хората ще счупят този модел. Аз съм готов да нося знамето, но сам няма да постигна нищо. Дори на верни подръжници на властта им е писнало, защото и техните деца заминаха да живеят извън общината. И техните бизнеси страдат от лошото управление. Вярвам, че аз и моя екип, както и всичките ми подръжници, имаме силата и волята да се борим и да изковен тази победа, за всички ни.
Трудна към невъзможна задача.
Няма невъзможни неща. Тук е редно да наравя едно уточнение. Промяната в модела няма да стане от днес за утре. Това е процес, който започва с пробуждане на гражданското общество, минава през организацията му на местно ниво, оцеляването му под натиска и изкушенията на парите и властта и прерастването му в политически субект. Нашето предимство е, че сме млади и имаме енергията. Времето е в нас.
Тоест ти вярваш, че сега е исторически момент за някака революция?
Ти си очевидец на събитията през последните десетилетия, та до последните две години. Сега е моментът. Точно това е гражданският феномен, с който отворихме разговора. Той е еволюция на политическата система. Връщане на гражаните в процесите на вземане на решения и управление, както е била замислена демокрацията. Но не защото някой ги принуждава или им плаща, а защото самите хора имат желанието, но и качествата за това. Защото времето го изисква от нас.
Васил Левски явно те вдъхновява? Към кои други фигури се обръщаш за пример?
Безспорно пантеонът на нашите революционери е най-светлият пример. Наскоро празнувахме съединението и отново си мислех за ген. Сава Муткуров и неговото дело. Има десетки, стотици такива българи. Димитър Списаревски, Ген Вазов, Стефан Стамболов, Евлоги и Христо Георгиеви, Атанас Буров и много други. Но също така имаме и хора за пример, близко до нас. В моя случай, това са покойните ми баща и дядо. Дядо ми е бил лекар, изключително отдаден на професията си. Но освен това е развивал и всеобхватна обществена дейност. Строил е детска градина. Провел е една кампания за лечение на туберколоза в Несебър. Поставен пред неизбежност, без да чака одобрение от партията, се обръжа към Европа за помощ и я получава. Тази кампания спасява много животи, но едва не му коства затвор и неговия собствен живот. Баща ми, също лекар, безрезервно отдаден на професията си. Когато и да звъннеше телефона у дома, взимаше чантата и тръгваше. Пред вратата ни са водили болни хора по нощите, приема ги. Велики хора бяха и когато имам колебания в себе си, се обръщам към спомена за тях, облягам се на делото им и продължавам.
А на предстоящите избори?
На предстоящите избори се облягам освен на примера на изброените хора, и на личните си качества, но най-вече на моя екип, в който има прекрасни човеци и добри професионалисти. Хора, отдадени на каузата за Несебър. За това общината ни да се възроди и да изпълни безкрайния потенциал, който има. Само по този начин можем да излезем от този омагьосан кръг на все по-къси сезони, намаляващи възможности за работа и недостатъчно приходи. Така ще спрем тази вълна от млади хора които напускат общината. Много мои приятели заминаха за чужбина през годините, мечтая да започнем да ги посрещаме обратно! защото възможности тук са безкрайни – време е да ги отприщим! Призовавам всеки гражданин на община Несебър на 29-ти октомври да излезе и да даде своя глас по съвест и с разум.
.jpg)
