Тази констатация направиха в своето изложение проф. Валентин Казанджиев и доц. Веска Георгиева от Националния институт по метеорология и хидрология по време на XI национален аграрен семинар на НАЗ в края на миналата година. И още: „Житницата на България" няма да бъде вече тази истинска житница. Необходими са нови култури и сортове, устойчиви на суша. Необходими са нови технологии и възстановяване на поливната мрежа. И то незабавно!
Какво да очакваме в бъдеще и как да се адаптираме към променящите се условия, по тази изключително актуална тема изразиха своето виждане проф. Валентин Казанджиев и доц. Веска Георгиева от НИМХ.
„Благодаря на организаторите, че ни предоставиха възможността да ви запознаем с някои резултати, свързани с оценка на агромете-орологичните и агроклима-тичните условия.“започна доц. Георгиева.
„Агромете-орологичните условия, които ще анализираме са за тази година, а агро-климатичните - за минимум 30-годишен период. Затова озаглавихме нашата презентация: „Климатичните промени предизвикателства за българските фермери".
За целта решихме да уточним понятието „климатични промени" в рамковата конвенция за изменение на климата. Изменението на климата е такава промяна на статистическите характеристики, която пряко и непряко влияе на човешката дейност, променя състава на глобалната атмосфера и се наслагва върху естествената изменчивост на климата за сравними периоди. Решихме да представим двата периода: 1991 г- 2020 г и бъдещия - 2021-2050-та год, сравнен с референтния период 1961-ва - 1960-та година. За целта използваме агрометеорологични показатели, които представляват количествен израз на взаимодействието между средата и агроекосистемите. Ще се спрем на температурните условия, които характеризираме при различни температурни прагове. Ще ви представим суми на валежите и суми на температурите по междуфазни периоди за царевица и пшеница. Използвахме и други показатели, като критични температури в критични фази и други.
Първо - използваме информацията основно за температура и влага, на тяхна база правим нашите агрометеорологични изследвания, както и средните годишни температури за периодите 1961-ва - 1990 г. и съответно 1991-ва - 2020 г. През втория период имаме отклонения спрямо първия в цялата територия на страната с изключение на малък участък от западните територии, отклоненията са положителни и са от порядъка на 0.5 -1 -1.5 - 2 градуса в земеделската зона. По сезони разгледано това увеличение на годишната температура е за сметка на увеличението на летните температури преди всичко, на места това показване достига до 3°С.
Другият сезон с чувствителни разлики е зимата, но предимно в Сев. България, там повишенията са по-значими. Най-малко е изменението през есента. Единственият месец с отрицателни отклонения е декември. Т.е. увеличението на зимните температури се дължи на повишаване на стойностите през януари и февруари.
Какво означава това за нас агрометеоролозите и за вас - земеделците. Това означава по-високи температурни суми, но и удължаване на вегетационния сезон с по-ранните преходи през пролетта и по-късните преходи през есента. Но нашите изследвания показват, че всъщност пролетните преходи се изтеглят по-напред и те могат да позволят по-ранни сеитби.
Но през лятото нараства делът на температурите, които депресират културите и те са над 32°С. В Северна България отклонението е по-голямо в сравнение с това в Южна България и достига до 470°С за периода на потенциалния регистрационен сезон.
Отчели сме суми на температури и суми на валежи по междуфазни периоди при пшеница в Института по земеделие в Ген. Тошево. Както и стойностите в топла и студена, в суха и влажна година. Интересното при валежите е, че в някои от годините нямаме регистрирани никакви валежи в периода „сеитба-поникване" при пшеницата. При царевицата прави впечатление липсата на валежи по време на първата фаза в някои от годините, но и малките й почти никакви валежи по време на генеративната фаза, т.е. изметляване, цъфтеж и узряването.
При условията на валежи също посочваме три периода: есенно-зимно влагонатруп-ване, следващият е пролетната вегетация на есенните култури и юли и август за пролетниците. Изчислили сме също и потенциалната евапотранспирация за тези периоди, както и разликата между валежите и атмосферата. Т.е. колко валеж имаме като ресурс, каква е евапотранспирацията (изпарителната способност на атмосферата) и колко валеж не ни достига, за да имаме нормални условия.
Но нека се фокусираме върху изменението на годишните суми на валежите, през втория период те са повече (увеличението е с 10% спрямо предходния период). То не се счита за значимо, но за Североизточна България е доста пр-голямо - между 20-30, а на места и до 40%.
По сезони увеличението се дължи на зимните и есенните валежи. За земеделците обаче периодите са различни, не са тези, които климатолозите разглеждат. Това са сумите на валежите през октомври-март. Тогава е максимумът на валежите в Южна България, защото в този период е максимумът на валежите в преходно-континентална-та климатична област. Притеснения буди състоянието на тези явления около Дунав и в най-североизточната част на страната, където валежите са под 250 мм. Учени преди време са установили, че са критични за запълване на еднометровия почвен слой с вода към края на влагозапазяването и при старта на зимните житни култури.
Анализирайки сумите на валежите за пролетния сезон, трябва да посочим, че в някои части на страната, като Североизточна България, Черноморската и част от Южна България са с валежи под 150 мм, те също се считат за критични. А за периода април-юни черноморската зона е с най-малките валежи, юли-август са критични. Отклоненията за периода 1986-2015 г. спрямо периода 1961-1990 г. са също впечатляващи. През зимата в централната част на Сев. България имаме намаление, докато в Североизточна
изчерпване на продуктивния почвен влагозапас. Т.е. това е влагозапасът между ППВ и влажността на почвата.
През 2023-та година драстично засушаване е имало през юли и през октомври.
* * *
Проф. Казанджиев представи резултатите от следващия период:
- Земеделие в условията на променящ се климат! Кои са факторите, от които зависи тази промяна. Първият фактор е свързан с космоса и това не ни интересува. Останалите са свързани с естествените зърнени процеси, локални замърсители. Третият фактор са катализаторите и нарушителите на нормалната циркулация преди всичко изсичането на горите. Добавям и вулканичните изригвания.
В СТРАНАТА НИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ СЕ ПРАВЯТ ОТ 130 ГОДИНИ.
През 80-те и 90-те години цялата планета буквално е „пламнала", отклоненията са около 0.5-0.6 градуса. В наши дни в източната част на страната се очаква увеличение на температурите и в известна степен намаление на количеството на валежите. Но какво ще се случи до 2050-та година? Видно е, че температурите ще бъдат значително по-високи, отколкото са били в миналото (говорим за първия месец на годините). През март картината е приблизително същата. Голямо е повишението през юли. А отклоненията при валежите са отрицателни. Сумата на активните температури, които определят хода, темпа на растеж, както на есенниците, така и на пролетниците, на овощните. Най-високите стойности на температурите са в крайдунавските райони и в Централна Южна България, а в Петрич и Сандански те са високи и там съществуват всички предпоставки за отглеждането на южни и тропически видове растителност.
ВАЛЕЖИТЕ? Най-силно засегнатите региони са около Ген. Тошево и Шабла, където годишните валежи се очаква да бъдат между 280 и 450 мм за година, което разпределено по сезони е безкрайно малко за развитие на интензивно земеделие. По-малки са разликите в централните и западните райони. Средната многогодишна сума на валежите през периода на влагонатрупването октомври - март до 2050 г също се отличава с особености, които са не дотам лицеприятни.
Източните райони имат много малка сума на валежите през този период, тя достига до 200 мм. Отклонението през периода октомври-март е най-голямо там, но вече се разширява - отчасти и в цяла Централна и Южна България и райони от Централна Северна България.
Средната многогодишна сума на валежите за периода април-юни, когато се формират добивите от есенните култури, е най-благоприятна в зоната на Предбалкана и отново източните райони на страната са ощетени. А през юли-август условията са неблагоприятни, но има доста големи региони, които са сравнително добре овлажнени.
Някои индекси: брой на дните от годината с минимална температура под 0 градуса, с температура по-висока от 25 градуса, с „ледените" дни и съответно с „тропически" дни. Отчитаме продължителността на вегетационния период, последователните дни с валеж от 1 мм и максимален брой дни с валеж над 1 мм. Всички тези индекси сме представили за два отделни периода: 1971-2000 г. и съответно 2021-2050 г.
Имаме много рязко намаление на дните с минимална температура под 0 градуса, миналият период са достигали до 100-110 дни, докато в бъдеще време те няма да бъдат повече от 60-70 дни. Същото се отнася и за годишния брой на дните с максимална дневна температура под 0 градуса, т.е. „ледените" дни, те намаляват, а това е доказателство, че зимите стават по-топли.
Годишният брой на дните с максимална дневна температура над 20 градуса се увеличава, съответно и консумацията на вода е увеличена. Годишният брой на дните с минимална дневна температура под 20 градуса в миналия период е бил 1-18 дни, а в бъдеще в Русе, например, се очаква да бъдат до 55 дни. Продължителността на вегетационния период нараства закономерно, защото и температурите нарастват, но това не означава по-добри добиви, по-благоприятни условия за растежа и развитието на културите. Напротив, по-високите температури както е известно предизвикват т. нар. топлинен стрес. Те са наречени още „баластни температури". Общо взето тенденцията на дните с валеж под и над 1 мм се запазва.
В ОБОБЩЕНИЕ: С повишаване на средните температури се удължава продължителността, повишаване на температурите през януари и февруари, което предизвиква разкаляване на зимуващите култури и форсиране на развитието при ранните овощни култури. Продължителните периоди с валежи през студения период създават условия за лошо влагозапасяване на почвите, а през топлата част на годината са предпоставка за бързо изчерпване на продуктивната влага.
Преовлажняването вследствие на поройни валежи има също негативен ефект, пролетните мразове причиняват сериозни щети, особено в овощарството и не само.
През последните години нашият екип работи с две национални програми, които имат пряка насоченост към вашата дейност, свързани с отглеждането на зърнени храни, съответно осигуряване на продоволствената програма на страната.
През февруари 2024 г на „Агра" ще бъде организирана национална кръгла маса, на която ви приканвам да.присъствате. Ще бъдат показани най-новите постижения, свързани с приложението на изкуствен интелект в земеделието, както и резултатите от разработената програма по осигуряване на хранителния баланс на страната.
* * *
Проф. Казанджиев прогнозира, че в резултат на изменението на климата „житницата на България" няма да бъде тази истинска житница". Добивите ще намаляват заради високите температури и сушата. Необходими са нови технологии. Работата на селекционерите ще бъде в насока - сортове и култури, устойчиви на суша. А поливната мрежа е задължително да бъде възстановена, незабавно! Защото, за да сме конкурентни на европейските и световните пазари
Източник: вестник Агро
