На Европейската централна банка (ЕЦБ) може да ѝ бъде простено, че се чувства замаяна, тъй като масовото бягство от риска от началото на иранската война засегна особено силно валутните и лихвените пазари в еврозоната, пише колумнистът на Bloomberg Маркъш Ашуърт.
Докато капиталовите потоци, търсещи убежище, към долара повишават стойността на американската валута като цяло, еврото отслабна повече от всяка друга основна валута и два пъти повече от британския паунд. Фючърсният пазар премина от прогноза за липса на каквито и да е било мерки по паричната политика тази година към очакване за затягане още през юли. Паричните власти ще трябва да действат особено внимателно.
Само преди няколко седмици единната валута проби нивото от 1,20 долара, което включи алармата във Франкфурт; тази седмица стойността ѝ спадна рязко до 1,15 долара в рамките на внезапен срив, който изнерви централните банкери. Европа е опасно изложена на покачващите се цени на енергоносителите, докато петролът се колебае около 100 долара за барел. В същото време спомените за растящите разходи, които тласнаха потребителските цени нагоре през 2022 г. след руската инвазия в Украйна, все още са достатъчно пресни, за да болят.
Ръководителите на ЕЦБ трябва да поддържат баланса между желанието да контролират инфлационните очаквания с необходимостта да обслужват икономика, която в най-добрия случай остава слаба. Ако бъде позволено да се натрупат очаквания, че ще има увеличение на лихвените проценти, то има риск да загубим нишката на сюжета.
ЕЦБ остава „много бдителна“ по отношение на инфлационните рискове, според ръководителя на германската централна банка Йоахим Нагел. Той подчерта, че на заседанието на управителния съвет на 19 март ще бъде решено „дали е необходимо да се предприемат действия“. Това не е от полза. Управителят на ЕЦБ Кристин Лагард би трябвало да успокои плашливия пазар.
Едва ли икономиката на еврозоната би могла да понесе увеличение на лихвите, камо ли серия от такива, така че по-строгата политика вероятно би навредила на общата валута. ЕЦБ очаква икономически растеж от 1,2% тази година – но това зависи от възстановеното вътрешно потребление, нарастващите доходи на домакинствата и подобрените условия за финансиране.
Не е съвсем сигурно, че шокът от цените на петрола е съвместим с тази перспектива. Картината на инфлацията е донякъде смесена; увеличението на потребителските цени с 1% през февруари постави метриката на половината път до целта на ЕЦБ, но основната инфлация скочи повече от очакваното до 2,4% от 2,2%, което подчертава чувствителността на блока към външен ценови натиск.
Без това сеизмично рекалибриране на очакванията за лихвените проценти еврото вероятно би било още по-слабо. Но тук има един по-широк проблем – еврото все още не е инвестиционният рай, който властите в еврозоната биха искали да бъде. Според анализаторите на Societe Generale „въпреки че държавните облигации и акциите поевтиняват, инвеститорите изглежда нямат против да държат долари в тази среда, особено в сравнение с еврото“.
Покачващите се цени на стоките, които обикновено са деноминирани в долари, изострят търсенето на американските пари. Джордж Саравелос, глобален ръководител за валутните проучвания в Deutsche Bank, заяви в бележка във вторник, че „е налице отрицателен шок от предлагането, който представлява директен налог върху европейците, който трябва да се плаща на чуждестранните производители в долари“. Той изчислява, че при 10% покачване на цената на суровия петрол Брент стойността на еврото към долара в момента отслабва с около 0,8%.
Тъй като Европа се намира много по-близо до конфликта, логично е инвеститорите там да бъдат по-чувствителни към елиминирането на риска. Последиците за инфлацията и отрицателния растеж, ако конфликтът се разшири, са големи. Обратното е до голяма степен налице за американските инвестиции, които също могат да спечелят повече от бързото приключване на войната.
Централните банки могат да се справят с постоянни валутни колебания, но резките корекции ги изваждат от зоната им на комфорт. Реалната намеса рискува непредвидени последици, докато заплахите за потенциални действия обикновено са безсмислени – нещо, което Швейцарската централна банка вероятно е установила на фона на спекулациите, че се намесва, за да ограничи най-силното равнище на франка спрямо еврото от 2015 г. насам, след като опитите миналата седмица да понижи стойността на валутата си с думи се провалиха.
Липсата на база за генерирана у дома енергия, е постоянен трън в очите на Европа – засегната е от това, че само поема цените. Това поставя нейните производствени индустрии в още по-тежки условия, тъй като те трябва да се справят със строгите изисквания за нетни нулеви емисии. Повишената валутна нестабилност не улеснява корпоративното планиране, но завишените очаквания за лихвените проценти са далеч по-разрушителни.
Европа отчаяно се нуждае от бърз край на конфликта с Иран, като се има предвид, че войната в Украйна не показва признаци за намиране на решение. Слабостта на еврото може би е най-видимият признак на стрес, но е и знак за дългосрочни структурни проблеми. Увеличаването на натиска за повишаване на лихвените проценти няма да реши нищо.
Investor.bg
