Според експерти рисковете от скоростна инфлация в Европейския съюз са видими и най-късно през юни потребителите ще го усетят по джоба си
Войната в Иран и нейното влияние върху инфлацията може да принудят Европейската централна банка (ЕЦБ) да повиши лихвените проценти по-рано от очакваното. Това заяви гуверньорът на Словашката централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Петер Казимир, цитиран от Bloomberg.
Макар че ЕЦБ все още е в „добра позиция“ и няма нужда от действия на следващото заседание идната седмица, Казимир се опасява, че спомените от инфлационния шок в региона през 2022 г. са понижили прага, при който компаниите повишават цените, а потребителите настояват за по-високи заплати. Според него рисковете от по-бърза инфлация ясно доминират в перспективата.
„Засега трябва да запазим спокойствие, въпреки че бих казал, че реакция от страна на ЕЦБ може да е по-близо, отколкото много хора мислят“, заяви Казимир. „Не искам да спекулирам за април или юни. Но ще бъдем готови да действаме, ако е необходимо“, добави той.
Трейдърите по-скоро очакват повишение на лихвите през юни или по-късно, залагайки, че скокът в цените на енергията заради конфликта в Близкия изток ще принуди ЕЦБ да действа именно в тази посока. В същото време те намалиха залозите си от понеделник за две увеличения с по 0,25 процентни пункта тази година, след като американският президент Доналд Тръмп заяви, че войната може да приключи „много скоро“.
Представителите на ЕЦБ призовават за търпение, но признават, че постигнатият напредък във възстановяването на ценовата стабилност, след като инфлацията в еврозоната надхвърли 10% преди четири години, е застрашен. Икономическият растеж също е под риск, тъй като настроенията вече се влошават.
„Ситуацията е много нестабилна - дори драматична - и паниката може да се превърне в риск“, посочи Петер Казимир.
Той намекна, че е бил недоволен от ситуацията още преди събитията в Иран, тъй като цените на услугите остават упорито високи, разходите за стоки не се забавят достатъчно бързо, а печалбите на компаниите се разширяват. Сега е още по-притеснен.
„Балансът на рисковете за инфлацията ясно се измести нагоре“, каза той. „Можем да забравим всички дискусии за инфлация под целта.“
Според Казимир инфлационните очаквания, които са ранен индикатор за по-дълготрайни ефекти от ценови шокове, вече започват да се покачват.
„Бизнесът все още помни годините на бърза инфлация и вероятно ще прехвърля по-високите разходи към потребителите много по-бързо, отколкото когато Русия нахлу в Украйна“, каза той. „А хората ще искат по-високи заплати по-бързо, отколкото в миналото.“
Признаци за такива вторични инфлационни ефекти могат да оправдаят повишаване на лихвите. Централните банкери изглеждат по-добре подготвени, отколкото през 2022 г., когато остатъците от програмите за количествени улеснения и ангажиментът за по-малко строга парична политика ограничаваха възможностите им за действие.
„Можем да реагираме по-бързо, ако е необходимо“, каза Петер Казимир. „Трябва да бъдем гъвкави. Също така си научихме уроците.“
Според него тримесечните икономически прогнози на ЕЦБ, които предстои да бъдат публикувани този месец и отново през юни, не са задължително условие за действие. „Нямам никакви резерви към повишение на лихвите без нови прогнози. Ясно е, че обсъжданията за нови понижения на лихвите вече не са на дневен ред.“
Обещанието на словашкия гуверньор за бърза реакция отразява позициите и на други представители на ЕЦБ. Австриецът Мартин Кохер подчерта, че ЕЦБ запазва „пълна свобода на действие“, а гръцкият гуверньор Янис Стурнарас призова за „гъвкавост“. Междувременно председателят на ЕЦБ Кристин Лагард, френският гуверньор Франсоа Вилроа дьо Гало и латвиецът Мартинс Казакс заявиха, че ЕЦБ няма да позволи инфлацията да остане ускорена задълго.
В същото време Петер Казимир не е единственият, който загатва за възможно повишение на лихвите. Управителят на Естонската централна банка Мадис Мюлер вчера заяви, че вероятността за увеличение се е повишила, а ръководителят на Германската централна банка Йоахим Нагел каза, че този месец ще бъде решено „дали настоящата позиция на паричната политика остава подходяща“.
Нагел заяви още, че думите на Тръмп дават „повод за надежда“, но поскъпването на енергията е влошило икономическите перспективи и е увеличило рисковете от ускоряване на инфлацията.
„Трябва да бъдем много бдителни“, посочи германският гуверньор. „Ако стане ясно, че настоящото повишение на цените на енергията ще се прехвърли към по-широка инфлация при потребителските цени в средносрочен план, Управителният съвет на ЕЦБ ще действа решително и своевременно“, добави той.
Въпреки несигурността Петер Казимир остава „доста оптимистично настроен за икономическия растеж“ и не е „особено притеснен“ от стагфлация. Той предупреди правителствата да не защитават потребителите и бизнеса от високите цени на енергията чрез скъпи програми за подкрепа, предвид нестабилните фискални позиции на някои държави членки.
„Няма съмнение, че правителствата ще предложат идеи за поне известно облекчение“, каза той. „Силно бих ги посъветвал да бъдат много целенасочени и мерките да са строго ограничени във времето. Но в миналото това никога не се е случвало.“
Investor.bg
