01.04.2013г. Според учени абсолютно честни са децата до четвъртата си година, а колкото повече хората остаряват, толкова повече лъжат. Но днес невинната лъжа е простена, можем спокойно да се позабавляваме на чужд гръб и да послъжем с добри намерения.
1 април е Денят на хумора, шегата и лъжата. Празникът е международен, а в България е свързан с различни суеверия, като например това, че за да имате късмет през цялата година, трябва да излъжете поне веднъж и вас да ви излъже някой до обед.
Различни са версиите за произхода на този празник. Смята се, че празникът идва от Древен Рим- там в средата на февруари празнували деня на Глупците. Друга версия за началото е от Неапол. Крал Монтерей получил риба по случай спирането на земетресението там. След година владетелят поискал точно същата риба. Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар, че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станали обичайни шеги и лъжи на 1-ви април. Но от къде точно произлиза този празник, със сигурност не се знае.
Шегувайте се днес! Смейте се, независимо дали успеете да изиграете някой първи или Вие станете жертва на шегата, смехът е здраве!
Предлага ме Ви да си припомните една чудесна българска приказка от Ангел Каралийчев, която ще повдигне настроението Ви.
Торбата с лъжите
Турският хитрец Настрадин Ходжа дошъл от Анадола в българската земя да лъже народа. Тук лъгал, там лъгал, най-сетне стигнал в Хитър-Петровото село. Срещнали се двамината хитреци на улицата до плета на поповата къща. Настрадин Ходжа попитал:
– Ти ли си Хитър Петър?
– Аз съм – отговорил Хитър Петър.
– За тебе съм чувал, че умееш майсторски да лъжеш.
– Тъй приказват хората – навел скромно глава Хитър Петър, – и за тебе съм чувал същото.
– Ами какво правиш тука? – попитал ходжата.
– Подпирам плета да не падне.
– Искаш ли да се надлъгваме? – предложил ходжата.
– Защо не. Само че сега не мога, защото съм забравил лъжите си вкъщи. Нося ги в една торба и когато не ми трябват, ги държа окачени на стената. Ако подложиш гърба си да подпираш плета, додето изтичам до вкъщи и си взема торбата с лъжите, ще се надлъгваме.
– Иди – казал ходжата, – ама бързай!
Хитър Петър кривнал надолу, влязъл в едно кафене и си поръчал кафе, а ходжата подложил гръб, подпирал поповия плет и чакал Хитър Петра. Чакал, чакал, додето мръкнало и притъмняло. Прибрал се ядосан.
На другия ден ходжата пак срещнал Хитър Петра и се развикал:
– Абе, Петре, ти защо не дойде вчера да се надлъгваме? Нали уж отиде да си вземеш торбата с лъжите, а не се вести никакъв. Ти май че се уплаши.
– Ходжа – отвърна Хитър Петър, – каква по-голяма лъжа искаш от тая, да те накарам цял ден да подпираш дядо-поповия плет и да чакаш торбата ми с лъжите?
Ходжата си прехапал устните. Кипнал, но нищо не казал.
– Да не си се разсърдил? – продължил Хитър Петър. – Хайде да се поразходим из гората, под сенчестите дървета, покрай мечите медарници, додето ти мине, че тогава ще се надлъгваме.
Ходжата се съгласил и тръгнали. Излезли от село. Влезли в гората. Вървели полека и си приказвали.
– У нас – започнал да говори ходжата – греят две слънца. Имаме крилати магарета, а зайците снасят яйца в гнездата си по най-високите дървета.
– Хубаво лъжеш, ходжа – думал Хитър Петър, – но не ти вярвам.
– Нашата вода е суха – продължавал ходжата, – не я пием, а я режем с ножове.
– Тъй, ходжа, само че не ти вярвам!
Навлезли още навътре в гората. Превалило пладне. Огладнели.
– Да бяхме хапнали нещо – рекъл Хитър Петър.
– Какво да хапнем? – погледнал го ходжата.
– Не зная, наоколо нищо не виждам за хапване – озърнал се Хитър Петър.
В туй време се задал един чорбаджия с младо агънце на рамо.
– Вярваш ли, че мога да отнема туй агне? – попитал Хитър Петър.
– Не ми се вярва – отвърнал ходжата, – чорбаджията е едър мъж, не можеш го надви.
– Почакай малко – гледай и мълчи!
Хитър Петър се мушнал в шубраките, преварил чорбаджията и оставил едната си обувка насред пътя. След туй се завтекъл бърже напред и на стотина метра оставил другата. Чорбаджията с агнето, като стигнал до първата обувка, ритнал я с крак и си рекъл:
– Добра обувка, здрава, но защо ми е само една!
Отминал нататък. Стигнал другата обувка.
– Я, още една обувка, ще се върна да взема първата – рекъл той, снел агнето от гърба си, оставил го на полянката и тръгнал назад.
В туй време Хитър Петър, който си бил прибрал първата обувка, изскочил от шубраците, грабнал агнето и другата си обувка и пак се върнал при ходжата. Ходжата се пукнал от яд, като гледал как майсторски лъже Хитър Петър. Както и да е, заклали агнето, наръшкали огън, опекли го и седнали да ядат.
– Ходжа – проговорил Хитър Петър, – искаш ли с лъжа да те прогоня от тук, преди да си хапнал една мръвка от агнето?
– Не можеш.
– Мога.
– Хайде да видим!
– Ей сега, почакай само да посолим печеното агне. Ей там, в долчината, има солена пръст – ще ида да донеса една шепа, ще поръсим с нея агнето и сетне ще те излъжа.
– Иди, но бързай, защото съм много гладен – отвърнал ходжата и почнал да си точи зъбите за печено агне.
Хитър Петър слязъл в долчината, потулил се и подир малко се развикал:
– Олеле! Не ме бий! Не съм аз! Олеле! Ходжата ти открадна агнето! Ей го хе, горе! Иди с него да се разправяш...
Ходжата, като чул тия викове, скокнал и си рекъл:
– Оня чорбаджия с дебелия врат ще ми строши кокалите, ами я да бягам, додето не е дошъл!
Плюл си на петите и побягнал.
Хитър Петър излязъл от долчината и сам изял печеното агне.
exPRts
