Анонимни спирки с агентурни имена объркват бургазлии

Автор: Божидар Божков

Шест години след въвеждането на новата транспортна схема в Бургас, сложила край на анонимността сред автобусните линии, градският превозвач „Бургасбус“ отново се завръща към старите си традиции. Една по една в очертанията на големия град пак се появяват до болка познатите скрити спирки, които бяха нещо като запазена марка на фирмата в продължение на близо три десетилетия след 1989 г. Мистериозността им се подсилва и от най-новата идея всяка да си има агентурно име, съставено от букви и цифри. Никой, освен ръководството и няколко доверени лица, не знае какъв е смисълът от тази кодировка, защо е нужно да се показва, както и какви автобуси спират там, откъде идват и накъде отиват.

Една от най-оживените сред тях, е например тази с псевдоним Ц22А, намираща се на кръстовището между ул. „Оборище“ и бул. „Сан Стефано“. Спирката си има навес, но не и електронно табло, което да показва линиите и времето, след което ще пристигне съответният автобус. На нея все пак е залепена карта, от която пътниците могат да разгадаят, че обслужва линии 3 и 6, но не и разписание с часовете. На срещуположния тротоар обаче дори и това го няма. Че там спират някакви автобуси (пак същите 3 и 6), се подразбира единствено от пътния знак.

Ц12А е отдавна закрита, но това е строга фирмена тайна на „Бургасбус“, която той не разкрива на никого.

В същото време пък има спирка, която от много месеци е закрита, но е снабдена с електронно табло, което продължава да работи, наместо да бъде прехвърлено на Ц22А. Тя се намира на входа на Бургас, по протежение на бул. „Стефан Стамболов“, откъм страната на ж.к. „Славейков“, веднага след първото кръгово движение. Спирката е оборудвана по правилата – два навеса, светещи реклами по тях. Дори около нея има и работещи павилиончета. Нищо не подсказва, че е закрита. Макар отдавна вече никой да не спира там, таблото не съобщава този факт. Самото то е превърнато в нещо като градски електронен часовник с агентурно име – освен точното време, показва и кодовите знаци Ц12А.

Според интернет страницата на „Бургасбус“ обаче има и още една спирка със същото агентурно име Ц12А. Тя се намира пак на бул. „Стефан Стамболов“, но срещу Арена Бургас, на няколко метра след закритата. Само много добре справящи се с подобни тайни казуси биха могли да се ориентират на коя от двете трябва да чакат. А ако е лято и пътникът е чужденец, задачата е непосилна за разгадаване – информация на английски няма.

Вляво е анонимната Ц22А, вдясно анонимността е още по-голяма, защото тази спирка си няма дори агентурно име.

Още по-тайно става на пресечката на ул. „Миньорска“ с бул. „Захари Стоянов“ в „Меден Рудник“. От двете страни на шосето има поставени пътни знаци Д24 – автобусна спирка, което „Бургасбус“ е счело за достатъчно по отношение на агентурните псевдоними М21А и М21Б. Това са съответно спирките на линия 9. Трябва да си много верен последовател на градския превозвач, за да знаеш тази подробност.

До 2016 година, освен с тайни и загадъчни спирки, „Бургасбус“ бе пословичен и с мистериозните си автобуси. Имаше цяла плеяда линии, известни само на неговото ръководство. Такава бе например №13. Тя обикаляше около промишлената зона на града, но съществуването ѝ бе строго пазена тайна. По цялото трасе на този автобус нямаше нито една спирка с информация, че той минава оттам. Ако тогава бе направено социологическо проучване в града, вероятно 99,99% от анкетираните щяха да отговарят, че за първи път чуват за съществуването на тази тайнствена линия.

На всичко това бе сложен край през ноември 2016 година, след като Инициативата за техническа помощ „Джаспърс“,замислена от двете европейски банки - за възстановяване и развитие и инвестиционната, прокара съвсем нова транспортна схема в града. Тя не просъществува дълго в първоначалния си вид, а след всяка промяна в нея се появяваха пак добре познатите нови и нови тайнства на превозвача. Очевидно пристрастен в загадъчната цифра 13, „Бургасбус“ реши да възкреси миналата година тази линия – пак като мистериозна, макар и с друг маршрут. Тя трябваше да прави връзка между двата мола, и съответно – двата комплекса „Изгрев“ и „Славейков“. Но шефовете на превозвача решиха това да си остане фирмена тайна. Спирката на МОЛ „Бургас плаза“ представляваше само един пътен знак Д24 и едно агентурно име – И11, без нищо друго. Логично стотиците посетители на мола нямаше откъде да разберат какво се крие зад тайнствения код И11, че това е спирка на градски автобус, още по-малко пък че е №13, нито кога ще пристигне, нито накъде ще ги отведе. Спирката си пустееше, автобусите се мотаеха край нея празни. След няколко седмици безсмислени обиколки линия 13 бе скоропостижно закрита, без да обслужи почти никого, но похарчила доволно гориво.

„Бургасбус“ обаче не се отказва просто така и винаги е готов с някоя тайнствена линия, която само той си знае, че съществува. И в момента има такава, при това самата тя носи агентурен номер – 7А2. Сбирката от букви и цифри е друга голяма слабост на превозвача от последните години. И ако бързите линии логично са номерирани Б1 и Б2, то няма обяснение защо Б11, Б12 и въпросната 7А2 са кръстени именно така.

Не е ясно колко жители на Бургас подозират за съществуването на последната, но вероятно сред тях не са тези, които тя трябва да обслужва. На спирките ѝ никога никой не чака, никой не се качва, нито пък слиза. Няма как да е иначе, защото самите спирки са образец за агентурна работа. 7А2 преминава през гордостта на града – Индустриалния и логистичен парк, но работещите там няма откъде да знаят, че един празен автобус хаби гориво, за да ги навестява. Не просто никъде няма електронни табла. Реално няма и спирки. Знаците Д24, поставени там, не говорят нищо на никого. Един от тях е пред огромното хале на злополучния завод за газотурбинни двигатели и части за Боинг на „Сигматек“. Спирката на това място трябваше да посреща работещите над 500 човека и още много учени и специалисти, които да правят чудеса в научно – изследователския център на компанията. За нея години наред бе тръбено, че е огромен инвеститор от клас А, но всъщност си остана едно призрачно хале още преди войната и пандемията. Шофьори от „Бургасбус“, обслужващи 7А2, обаче разкриха пред „Фактор“, че не просто отдавна не спират там, а дори свиват по друг маршрут много преди въпросната спирка. Ако човек случайно е научил от свои доверени източници за съществуването на 7А2 и реши да го чака именно там, ще има да чака много дълго.

Автобусното обслужване на Индустриалния и логистичен парк в Бургас е тъмна Индия – само ръководството на превозвача знае за съществуването на строго секретния автобус 7А2. Както и че всъщност той отдавна не спира на тази спирка пред злополучния комплекс на „Сигматек“.

Вляво е агент П1А, срещу него пък е П1Б – строго засекретени спирки по тайнствената линия 7А2.

Прилича на спирка от градско гето. А всъщност е ПЗБ. Срещу нея би следвало да е ПЗА. Реално това са спирките на Бургаска безмитна зона по все същата линия 7А2 – също пустеещи, защото са толкова анонимни, че никой не подозира за съществуването им.

Кога „Бургасбус“ ще въведе ред сред пътните линии и все още съществуващите анонимни спирки с агентурни имена предстои да видим, до тогава те ще ни напомнят за едни отминали времена и неосъществени инвестиционни проекти.