Бургазлия успешно гради кариера в меката на джаза Ню Орлиънс

Казва се Георги Петров. От Бургас е. Съвсем наскоро направи истински фурор в Ню Орлеанс. Талантливият музикант представи със своя квартет в Музея на джаза авторската си сюита по романа „Физика на тъгата”.

Той е единственият българин в квартета. Другите от бандата са Трей Будрьо (контрабас), Брадли Уеб (барабани), Томас Майерски (алт саксофон). 

 Джаз сюитата е в 10 части, които следват линията на романа: „Изоставяне“, „Минотавъра“, „Патологична емпатия“, „Гаустин“, „Тайм капсула“, „Сократ във влака“, „Купувачът на истории“, „Глобалната есен“, „Физика на тъгата“. Авторското произведение на Георги Петров бе изпълнено за първи път пред публика в Америка края на ноември 2017-а. А в края на януари в Ню Орлеънс.

 Всъщност Георги е роден в Ямбол. Когато става първокласник идва в Бургас. От десетина години съдбата го отвежда в далечна Америка. И успява там да наложи името си, като музикант. Той свири на китара, джаз. Има зад гърба си вече самостоятелен албум, и няколко групи, с които свири.

 

                                                           

                                                              Георги с майка си Румяна Петрова на една от летните ваканции, които талантливият бургазлия прекарва в България 

 

 

 Първият му музикален инструмент  е пианото. Започва с него на пет години. Но когато навършва 12 години, концерт на „Дийп пърпъл” провокира интереса му към китарата. А този интерес се превръща в любов за цял живот. „Видях Стийв Морс и си казах: „Искам да свиря на китара като него!”. Записва се на уроци при Стоян Маринов и свири когато и където може. Но пък и музиката е в кръвта му по рождение. Дядо му е известният музикант от Ямбол, с прозвището Жоро Слона. Той е свирил на акордеон, бас-китара и пиано. ''Ако дядо беше жив сега, много щеше да се гордее с мен''-казва Георги.

 В 11 клас на бургаската английска гимназия заминава за Америка. . Печели национален конкурс с впечатляващ английски език. И там живее една година. Докато учи в Америка, свири и печели конкурси. Завръща се в България . Но веднага след абитуриентския бал , през 2006-та година кандидатства и  го приемат в Лорънс Юниверсити. Записва две специалности- естествено музика и по настояване на родителите си-икономика. След като се дипломира от там, заминава за Чикаго и започва работа в сайт ''Оптикс планет''. Но работата по цял ден на бюро и пред компютъра не му доставят насладата, която му носи музиката. И въпреки, че  е бил продуктов мениджър, напуска.

 През 2011 г. се премества в космополитния Ню Орлиънс, записвайки магистратура по джаз в местния университет, който се слави с най-добрите преподаватели по музика в южните щати. Дори издава наръчник за китаристи. Докато учи, често през почивните дни с колеги свири по легендарните клубове на столицата на Луизиана. „Тук музиката е част от начина на живот и почти всеки ресторант си има своя група. Изявявал съм се във всички големи клубове в града, а през 2010 г. дори имах възможността да свиря на прочутия Джаз фестивал на градските университети.През тези години Георги се среща с много от своите кумири – знаменити имена от световната сцена като Мългрю Милър, Джери Коукър, Крис Потър, Дейв Кинг, Рой Харгроув, Мария Шнайдер и Ингрид Дженсен. Успешните изяви и добрият прием на публиката му дават смелост да предприеме следващата крачка в своето развитие. Така на 25 януари става реалност и албумът „Изгубените оригинали“. В него той си партнира с приятелите, с които някога е обикалял заведенията на Ню Орлиънс - китариста Трей Будрьо, Сам Уайзмън (барабани) и пианиста Док Шарп.

Георги издава и първият си самостоятелен албум''Изгубени оригинали'' и то го издава в Ню Орлиънс -''Меката на джаза''. В него съчетава български народни мотиви с класическото звучене .

  

 

                                                              

                                                            Георги на поредната си изява в Америка

 

 При всяка възможност Георги се завръща в Бургас, на гости на своите родители. Признава, че понякога  носталгията го притиска. Но пък вече е убеден, че Америка е мястото, в което успешно е реализиран. „В  Ню Орлиънс вече съм име. Но може някой ден да се върна. Ще ми се да бъда гражданин на света. Да свиря и тук, и там. Да живея където искам.”

Георги е убеден, че в Америка музикант „храни къща” и то доста добре. Дори вярва, че  той е успешно  реализираната американска мечта.

                                                                        http://faktorbg.com/ в-к "Фактор"

Още от БУРГАС