Разполагаме с най-модерните стентове и специфична апаратура, които ни помагат в реканализирането на артерията без хирургия
Д-р Мариана Контева е инванзивен кардиолог, началник на Сектора по инвазивна кардиология в университетска болница „Дева Мария“. Завършва медицина през 1993 г. в МУ – София. Първата си специалност „Вътрешни болести” придобива през 1999 г., а втората – „Кардиология” през 2003 г. Специализира „Инвазивна кардиология” в Шарлот, Северна Каролина, САЩ. Работила е в Инвазивната лаборатория към Клиниката по кардиология в УНСБАЛ „Св. Екатерина” и отделението по Кардиология на МБАЛ „Токуда“ – София. От 2006 г. поема управлението на кардио център „Понтика“, по-късно „Аджибадем Сити Клиник“ – Бургас. Д-р Контева е преминала специализирани курсове у нас по „Ендотелна дисфункция”, „Ултразвукова техника в клиничната кардиология”, „Сърдечна недостатъчност”, както и обучение по „Дирекционална-коронарна атеректомия” в Брюксел. Има завършен курс по модерни методи в инвазивната кардиология във Вашингтон, САЩ, както и специализация в болниците на Токушукай, Япония.
Д-р Контева, в Сектора по инвазивна кардиология на университетска болница „Дева Мария“, на който сте началник, прилагате иновативен метод ендуваскуларна литотрипсия на коронарни артериални съдове? Бихте ли разказали повече за него?
Литотрипсия означава разбиване или разпрашаване. Атеросклерозата е болест, която, за съжаление, обхваща все по-млада възраст и поколението на нашите пациенти с генерализирана тежка атеросклероза е над 50-60 г. Това са хора с изяви на атеросклероза, при които се натрупва много калций по съдовете, което допълнително нарушава еластичността на артериите и работата на органите.Това състояние е самостоятелен рисков фактор за много по-трудно и тежко протичане на заболяването. Много често този калций създава стеснение в лумена/отвора/, през който се преминава изключително трудно с познатите ни методи за отпушване на артериите и поставяне на вътресъдови стентове, а при много от тях почти невъзможно. Тези пациенти са рискови и за операция, тъй като имат т.нар порцеланови аорти. При тях всяка намеса е свързана с риск от дисекация на артерията и невъзможност за конюлиране. Малко лаборатории в България въвеждат съвременни методи, чрез които със специален балон с ултразвукови вълни се разпрашава или „литотрипсира“ калция. Разпуквайки калциевият маншон се създава прави проход, през който вече може да се премине и да се постави стент. Досега сме процедирали така при няколко пациенти. Методът е много трудоемък за екипа, но е изключително ефективен и спасява пациентите от остър инфаркт и внезапна смърт, т.е предотвратява запушването на артерията. Определям го като един сериозен съпътстващ метод, който е относително „бутиков“, тъй като се прилага при определена група пациенти. Но, имайки го в арсенала си, мога да кажа, че разполагаме с всички съвременни методи за реваскуларизация на коронарните, периферните, мозъчните и бъбречните съдове.
Какви са трудностите, за които споменахте в прилагането на този иновативен метод?
Трудностите са в това, че физически и технически процедурата е по-дълга и много по-трудна за екипа, а и не на последно място и не всеки пациент е подходящ за нея. Пациентът трябва да има търпение, защото ако една стандартна процедура продължава около 30-40 мин, чрез този метод се удължава до 1-1.30 ч. Но, най-важното е, че нямаме усложнения и пациентите се чувстват добре.
Споменахте, че литотрипсията е съпътстващ метод. Какви други техники използвате във вашата практика?
Аз с гордост мога да кажа, че нашият екип е мултидисциплинарен и използваме всички съвременни и модерни методи за реканализация на периферни съдове при пациенти с тежка ХАНК (Хронична артериална недостатъчност на крайниците) – тежки съдови промени и запушване на артериите на горните и долни крайници и стеснените сънни артерии. Разполагаме с едни от най-модерните стентове и импланти (японски и американски, от доказани световни производители)-което ни прави наистина различна и иновативна структура.А специфичната и модерна апаратура и най-вече обученият и високо специализиран екип ни помагат да бъдем особено ефективни в лечението и на най-предизвикателните случаи. Това ни помага да реканализираме и най – трудните анатомично артерии. Всичко това е много отговорно и за мен е гордост да кажа, че сме част от съвременната идея за лечителство. Заедно с онкотерапевтите, гастроентеролозите и хирурзите сме иноватори в лечението на напредналите карциноми – в областта на локалните метастази, с цел намаляне експозицията на тежките химиотерапии. Можем да запушваме всякакви съдови аномалии и кървящи тумори, както и да интервираме всичко, което се храни от съд и до което води артерия.
Как методите на инвазивната кардиология намират приложение в онкологията?
За да бъде съставен такъв мултидисциплинарен екип при лечение на тумори, много от нас са преминали съответното обучение. Използваните методите за достъп до коронарните артерии са с изключително фини водачи, със специални балони и катетри. Ние имаме дългогодишен опит, който ни дава възможност да достигнем до най-недостъпните места, както и поглед как да го направим. Част от екипа ми и аз имаме специалност по ангиология и инвазивна ангиология, което ни дава опита и знанията да работим извън сърдечно-съдовата система. Като цяло, медицината върви към мултидисциплинарни подходи и екипи, ползващи се от знанията и опита на специалисти от различни области, защото пациентите са все по-болни и с по-сложни диагнози и лечението им изисква едновременното участие и знанията на различни специалности. Освен това, благодарение на дългогодишната употреба на медикаменти, рутинното прилагане на стентиране при остър коронарен синдром, както и цялата гама на ранно открити и преодолени болестни състояния, успяхме да удължим живота на пациентите и да подобрим качеството му. Сблъскваме се със заболявания, които до преди години не са били проблем. Затова сега се слагат и клапи ендоваскуларно на аортна позиция, както и клипсове на митрални клапи. Инвазивната кардиология е една от най-бързо развиващите се иновативни модерни специалности.
Бихте ли разказали по-конкретно за участието на инвазивния кардиолог в подобен мултидисциплинарен екип?
ДЕМ-ТАСЕ (лекарство, отделящи микросфери-транс артериална хемоемболизация) е методика, която се прилага във всички европейски държави в последните 15г. Освен това, при колоректален карцином с разсейки, с Life Pearls могат да се третират добре кръвоснабдени първични хепатоцелуларни карциноми. Напоследък има данни за добро повлияване и на овариален карцином. Положителният ефект идва от кумулацията на двата метода- перлите и медикамента, като с това се избягват тежките ефекти на генерализираната химиотерапия. Ние не можем да заместим химиотерапията, но сме способни да намалим експозията и дозите така, че да дадем шанс на пациента да живее по-дълго и комфортно.
Хипертонията е един от рисковите фактори за сърдечно-съдови заболявания. Кажете ни повече за нея? Има ли начин да се съкрати първоначалния период на търсене на най-подходящото за конкретния пациент лекарство, за да се избегне принципа на пробата и грешката?
Няма лекарство панацея, което да се предписва на всички. Има препоръки на Европейското дружество по кардиология с каква група медикаменти се започва. Разбира се, всеки човек е индивидуален и реакцията му към медикамента е различна. Затова, според пациента е проба-грешка, но реално не е така. Аз имам пациенти, с които се виждаме дори през две седмици, докато намерим подходящата терапия, но след това комфортът е невероятен – няма главоболие, кризи и пикове на кръвното. Както лекарят отделя от времето си, за да помогне на пациента, така и той трябва да съучаства в лечението, помагайки си, като идва по-често на прегледи, докато нагласим терапията.
Според вас трябва ли да се променя терапията през топлите и студени месеци?
Ако контролът на кръвното е добър и няма пикове на налягането, не се налага промяна. Но, обикновено през студените месеци кръвното налягане се покачва, а през лятото, когато е по-топло и има вазодилатация, при много пациенти се понижава.Тогава не се спира терапията, а се намалява дозата и наблюдаваме как реагира пациентът. Затова близкия контакт с кардиолога и лекуващия лекар е най-важното нещо в титрирането на лечението.
Различен ли е подхода за лечение към по-младите хора, при които се диагностицира хипертония?
До толкова, колкото да ги убедим, че ще трябва да пият лекарства цял живот. Младият човек иска нещо да изпие и след две седмици да го спре. Но, при тях рискът е по-голям, защото усложненията и времето, в което може да увредят съдовете си и да настъпят по-сериозни усложнения е по-голям. Като цяло, организмът на възрастния пациент е свикнал, подготвен е с годините и има толеранс към исхемията и по-високите стойности на кръвното налягане, докато при по-младите хора една хипертонична криза може да доведе до много по-сериозни усложнения. При тях, разбира се, хипертонията не е началото и края, но много често е част от една много сериозна палитра нерешени проблеми – наследственост, наднормени килограми, цигари, липса на движение и др. Много често хората, правейки си изследвания, гледат нормалните стойности на лабораториите показатели, докато ние имаме съвсем друга класификация– ниски, средни и високо рискови групи. Ако младият пациент попадне в групата средно към високо рискови, стойностите на холестерол трябва да бъдат съвсем различни. Съвременните тенденции за стойности на холестерола, при които не се образуват плаки и не се запушват съдове, са тези на новороденото бебе и малките деца – колкото по-ниско, толкова по-добре. Като цяло, вярвайте на специалистите и лекарите си, защото те ще направят всичко възможно, за да сте добре. Няма да рискуват живота ви, а всичките им усилия ще са насочени към това да сте по-дълго в комфор, с по-малко рискове и по-рядко да постъпвате в болница. Защото, най-ужасяващия коментар на пациент е: „Докторе, аз идвам за първи път на лекар“. Това е по-страшно, отколкото този тип пациенти, които ходят по-често. Защото докато си мислиш, че трябва да отидеш на лекар, вече си закъснял. Дори да нямате никакви притеснения и оплаквания е важна профилактиката. Мъжете над 40г. и жените над 35 г. един път годишно трябва да си правят: контролни изследвания, профилактичен преглед на млечни жлези и мамография, консултация с уролог и кардиолог, гастроентеролог- т.е един набор от изследвания, които е добре да бъдат направени без нужда, за да сме сигурни, че ще хванем проблема, колкото може по-рано.
При случаи на залежели се пациенти, по една или друга причина, получаването на хипертонична криза определя ли ги като хипертоници? Подходът при тях по-различен ли е, особено ако преди това са имали ниско кръвно налягане?
Каквато и да е причината за залежаването, извън депресията и психичните заболявания, тялото е поставено в неестествено състояние. При изправянето и раздвижването след това, хипертоничната и хипотоничната криза не са за подценяване. Организмът е най-съвършения механизъм на планетата, няма по-съвършен такъв, който да се саморегулира, самоконтролира, самолекува и оцелява във всякакви ситуации. Високото кръвно и хипертоничната криза е излизане от този баланс. Има ли излизане от баланса, има болест или проблем. Независимо, че е еднократно, проблемът трябва да се контролира, лекува и проследява, както и да се търси причината за него. Дори и всичко след това да е нормално, контролът трябва да е по-къс и по-чест. Аз винаги казвам на моите пациенти: „Да подцениш един проблем със сърцето е като да подцениш счупената ръка и да не я гипсираш. Тя ще зарасне със сигурност, но няма да е функционална“.
