Колоноскопията може да не звучи особено привлекателно, но именно чрез нея се гарантира, че много хора изобщо няма да развият рак.
Д-р Михаел Хефнер е специалист по вътрешни болести с профил в гастроентерологията и хепатологията. Завършва медицина през 1995 г. във Виенския университет и Университета в Перуджа. Професионалното му развитие включва специализации в интервенционалната ендоскопия, гастроентерология и лечение на заболявания на храносмилателната система.
Клиничната му практика е фокусирана върху диагностика и лечение на заболявания на храносмилателната система, черния дроб и свързаните с тях вътрешни болести. Дава предимство на съвременни минимално инвазивни ендоскопски процедури, включително ERCP и ендоскопско отстраняване на ранни тумори чрез ESD техники. Има богат международен опит, като е работил и преподавал в различни водещи медицински центрове в Европа и Азия.
Д-р Хефнeр, кои са най-честите проблеми на храносмилателната система, които виждате ежедневно в практиката си?
Сред храносмилателните заболявания много разпространени са стомашните оплаквания и киселинният рефлукс. Киселинният рефлукс, заедно със затлъстяването, става все по-често срещан. Хората често се оплакват от киселини, особено след хранене.
Други симптоми включват гастрит - възпаление на стомашната лигавица, което до голяма степен зависи от това къде по света живеете. Например най-честата форма на гастрит е бактериалната. Тя се причинява от H. pylori (Helicobacter pylori). Откриването ѝ дори е удостоено с Нобелова награда, защото тази бактерия е и водеща причина за рак на стомаха.
На Запад все по-често се среща хроничното възпалително заболяване на червата, което засяга предимно млади възрастни. Това е имунна реакция в стомашно-чревния тракт, която може да доведе до болка, диария и в по-тежки случаи, загуба на тегло.
Мога да обобщя, най-честите заболявания на стомашно-чревния тракт са рефлуксът, следван от гастрита, а след това различните форми на диария, най-вече хроничните възпалителни заболявания на червата. Освен тях съществуват и други състояния, като чернодробни и панкреатични заболявания, което показва колко обширна е тази област.
Кои са най-честите симптоми, които хората не трябва да пренебрегват, защото могат да бъдат предупредителен знак за нещо по-сериозно, например рак на дебелото черво?
Предупредителните знаци включват на първо място загубата на тегло. След това, разбира се, хроничната болка. Друг важен сигнал е наличието на кръв в изпражненията или тъмни изпражнения, тъй като това може да показва загуба на кръв, например вследствие на тумор.
При кръвни изследвания анемията, тоест недостигът на червени кръвни клетки, също винаги се счита за предупредителен знак, както и маркерите за високо възпаление.
В горния стомашно-чревен тракт, ако има проблеми с преглъщането (т.нар. дисфагия), това може да е индикация за рак на хранопровода или рак на стомаха.
Със сигурност трите най-чести симптома при злокачествено заболяване на стомашно-чревния тракт са загуба на тегло, наличие на кръв и анемия.
Защо колоноскопията е толкова важна за превенцията на рака на дебелото черво?
В западния свят, включително Европа, САЩ и Канада, ракът на дебелото черво е сред трите най-често срещани вида рак. Това е и единственият вид рак, който може реално да бъде предотвратен чрез скрининг.
При скринингите за рак на гърдата например заболяването не може да бъде избегнато, то може само да бъде открито на по-ранен етап. При колоноскопията обаче откриваме доброкачествени предшественици, т.нар. полипи, и чрез тяхното отстраняване може да се предотврати развитието на рак след 15-20 години.
Колоноскопията може да не звучи особено привлекателно, но именно чрез нея се гарантира, че много хора изобщо няма да развият рак. За разлика от други скрининги като тези за рак на простатата или рак на гърдата, които служат основно за ранно откриване, колоноскопията позволява реално да се предотврати появата на рак.
Колко често трябва да правим тези прегледи за рак на дебелото черво?
Има различни начини за скрининг за рак на дебелото черво. Обикновено се започва около 40-годишна възраст с имунологичен тест за окултна кръв в изпражненията. Този тест обикновено се препоръчва ежегодно, като е много прост, бърз и сравнително евтин.
Според настоящите насоки колоноскопията се препоръчва да започне около 45-годишна възраст при хора със среден риск, тоест без фамилна анамнеза за рак и без заболявания, които повишават риска от рак на дебелото черво.
При тези хора препоръката е колоноскопията да се прави на всеки 10 години. Така че не е необходимо изследването да се повтаря на всеки две или три години.
Жените или мъжете са по-засегнати от този вид рак?
Ракът на дебелото черво е сравнително равномерно разпределен между мъжете и жените.
Трите най-често срещани форми на рак при жените са рак на гърдата, рак на белия дроб и рак на дебелото черво. При мъжете това са рак на простатата, рак на белия дроб и рак на дебелото черво.
Ракът на дебелото черво изобщо не „дискриминира“ - той засяга и двата пола почти еднакво. Това е едно от заболяванията, които се срещат и при мъже, и при жени, защото рисковите фактори са до голяма степен едни и същи.
Кои са те?
На първо място е диетата. Хранене с високо съдържание на червено месо или преработени храни увеличава риска от рак на дебелото черво. Обратно, диета, богата на фибри, плодове и зеленчуци, намалява този риск.
Друг важен фактор е генетиката - ако има фамилна анамнеза за рак, рискът се повишава. Също така някои заболявания, като хронично възпалително заболяване на червата или улцерозен колит, увеличават вероятността за развитие на рак на дебелото черво.
Пушенето е вредно за почти всички органи, включително и за дебелото черво. И не на последно място, възрастта също е ключов рисков фактор.
Какви са ранните признаци на чернодробно заболяване, за които пациентите трябва да внимават?
Обикновено няма такива. Затова много хора консумират твърде много алкохол и нямат здравословни оплаквания. Ранен признак може да бъде повишението на чернодробните ензими в кръвта. Когато по друга причина се направи кръвен тест и се установят повишени чернодробни ензими, това показва увреждане на чернодробните клетки.
Обикновено ранното чернодробно заболяване не предизвиква симптоми. При по-остро и тежко чернодробно увреждане пациентите могат да изпитат умора и липса на енергия. Възможна е и жълтеница, която представлява пожълтяване на кожата, но не е много специфичен симптом.
При хронично чернодробно заболяване ситуацията е сходна, то често протича дълго време без ясни оплаквания. В много случаи състоянието се открива едва когато се направят кръвни изследвания и ултразвук, които показват признаци на чернодробно увреждане.
Добре, а как ендоскопията подобри начина, по който диагностицирате стомашно-чревни заболявания? Някои хора се страхуват или се притесняват да преминат през тази процедура, какво бихте им казали?
Разбирам страховете им, но те са неоснователни. Колоноскопията или ендоскопията като цяло днес се извършват под упойка, така че пациентите са в състояние на безсъзнание по време на процедурата и не усещат нищо. Няма болка и дори не са необходими обезболяващи след това.
В много случаи използваме и въглероден диоксид вместо въздух. Вместо да се надува стомашно-чревният тракт с въздух, се използва въглероден диоксид, който се абсорбира и издишва от организма. Така се избягват подуване и болка след процедурата.
Освен това се стремим да направим всичко максимално комфортно за пациентите. Те получават ясна информация за подготовката при колоноскопия, не е необходимо да се чувстват неудобно, защото се използват специални панталони, които осигуряват дискретност. Подготовката на червата също е значително по-лесна в сравнение с миналото. Вместо да се налага да пият 4 литра неприятен разтвор, днес пациентите приемат между 400 мл и 2 литра от тази течност, а вкусът също е подобрен.
Същевременно ендоскопската технология се е развила значително. Днес използваме HD ендоскопи с висока резолюция и вече преминаваме към 4K качество, което дава още по-добра детайлност. Освен това се прилагат технологии за подобряване на образа в реално време, както и изкуствен интелект за откриване на лезии като полипи в дебелото черво.
Благодарение на тези технологии можем да откриваме ранен рак или негови предшественици. В някои случаи дори е възможно лечението да се извърши ендоскопски, например тумор на хранопровода може да бъде отстранен без операция. В миналото пациентите често се подлагаха на големи хирургични интервенции, но днес, ако заболяването се хване рано, е възможно то да бъде премахнато и органът да бъде запазен без нужда от операция.
Какви прости стъпки можем да предприемаме ежедневно, за да поддържаме храносмилателната система и черния си дроб здрави? До каква степен влияе начинът на живот?
Начинът на живот всъщност е най-важният фактор. Обикновено препоръчваме, както вече споменах, диета, богата на фибри, повече плодове и зеленчуци. Това, което особено трябва да се избягва, е ултрапреработената храна, например индустриално произведени месни продукти или готова храна. Като правило, каквото си приготвяме сами, е по-добър избор, но трябва да се намали приемът на ултрапреработена храна.
Затлъстяването също е друг важен фактор, както за чернодробните заболявания, така и за рака на дебелото черво. Наднорменото тегло е рисков фактор и за състояния като неалкохолен мастен черен дроб, който е свързан с метаболитни промени и затлъстяване. Затова редуцирането на теглото при хора с наднормено тегло е ключова стъпка.
Третото е избягването на токсини, като най-важният е алкохолът, или поне ограничаването на прекомерната му употреба. Алкохолът се метаболизира в черния дроб и има токсичен ефект върху него.
Други неща като хранителни добавки или различни алтернативни терапии не играят съществена роля нито за здравето на черния дроб, нито за здравето на червата.
Засяга ли ракът на дебелото черво все по-често и млади хора?
Това е преди всичко статистически въпрос. Това, което наблюдаваме и причината да намалим възрастта за скринингова колоноскопия, е, че хората започват да развиват рак на дебелото черво в по-ранна възраст.
В същото време по-възрастните поколения вече от години участват в скринингови програми. Затова в началото, когато една страна като България започне национална скринингова програма, е нормално да се открият повече случаи на рак, просто защото повече хора получават достъп до колоноскопия.
С времето обаче тези числа намаляват, тъй като полипите се откриват и отстраняват навреме, което предотвратява развитието на рак. Така честотата на новооткрити случаи спада.
Също така наблюдаваме повече случаи при по-млади пациенти, защото в миналото те не са имали достъп до скрининг. Именно затова възрастта за скрининг беше намалена от 50 на 45 години.
Така че да, може да има привидно увеличение при по-младите, но най-важното е, че това отразява промяна в скрининговите навици, т.е. става дума за статистическо изкривяване, а не непременно за реален ръст на заболяването.
Какво бихте казали на младите лекари, които искат да специализират в областта на стомашно-чревните заболявания?
Това е една от най-добрите специалности, които човек може да избере. Тя съчетава вътрешни болести с интелектуалната част на медицината - трябва да се мисли диференциално и да се изграждат диагностични хипотези.
В същото време, ако човек се интересува от практическите умения, особено интервенционалната ендоскопия, това е област, в която днес гастроентерологът действа почти като хирург. Много заболявания, които в миналото са се лекували оперативно, сега могат да се лекуват ендоскопски, по-малко инвазивно.
Гастроентерологията предлага много широк спектър на развитие. Тя обхваща чернодробни заболявания, заболявания на панкреаса, на стомаха, хранопровода и целия стомашно-чревен тракт. По-специално дебелото черво е свързано с възпалителни заболявания на червата.
Така че това е изключително разнообразна област и в рамките на гастроентерологията всеки може да намери своята специална ниша, която да му бъде интересна и мотивираща.
Източник: puls.bg
