Д-р Николай Милушев е специалист уролог с клинични интереси в сферата на андрологията и консервативното и оперативно лечение на заболяванията на мъжката полова система и мъжкия стерилитет и уродинамиката. Завършва висшето си образование в Медицинския университет в София и има придобита специалност „Урология“. От 2013 г. работи в УМБАЛ „Аджибадем Сити Клиник“ София.
Бъбреците са органи, които играят много важна роля в регулирането на кръвното налягане, запазването на алкално-киселинното и водно равновесие на организма и пречистването на кръвта от ненужни вещества и токсини. Алкализацията от своя страна подобрява бъбречната функция и поддържа оптимален алкално-киселинен баланс в уринарния тракт. Ето защо е толкова важно с какво се храним, каква вода пием и какъв въздух дишаме.
Обезводняването разболява
При обезводняване на организма бъбреците се опитват на всяка цена да запазят наличната вода и минералните соли, като концентрационната им способност работи на максимална степен. Това води до отделяне на малко количество силно концентрирана урина, която причинява химическо дразнене на лигавицата на пикочните пътища, образуване на кристали и малки песъчинки. Забавеният поток на урината е предпоставка за развитие на бактерии, за които тези вещества са хранителна среда. Така недостатъчният прием на вода води до три основни риска: възпаление, образуване на камъни, развитие на уроинфекции. Тези рискови фактори са в основата на много заболявания на отделителната система – бъбречно-каменна болест, хроничен пиелонефрит, хроничен цистит и невромускулна дисфункция на пикочния мехур.
По принцип съветвам пациентите да следят честотата на уриниране: да не е по-рядко от два-три часа, и цвета на урината – да бъде прозрачна или съвсем бледо жълта. Ако забележат отклонение от тези фактори, това е сигнал за недостатъчна хидратация и би следвало веднага да приемат 400 – 500 мл вода. Като съвет към пациенти с урологични проблеми можем да обобщим, че осигуряването на добра диуреза е предпоставка за успешно лечение и превентиране на усложнения при много от заболяванията на отделителната система. Съветът ми е да се придържаме към по-висок прием на течности, ако това е възможно. Естествено, приемът на течности трябва да бъде съобразен с околната температура и влажност, както и с физическата активност на конкретния човек.
Ниско минерализираната вода е оптимален избор
Минералните води са различни по състав и можем генерално да ги разделим на високо минерализирани и ниско минерализирани. Препоръчителни за ежедневна употреба от здрави хора и пациенти с урологични заболявания са ниско минерализираните води (с общо минерално съдържание под 250 мг/л.).
Внимателно с „варовитата“ вода
В повечето райони на България водата е „варовита”, с твърде високо съдържание на калций, магнезий и други минерали, което само по себе си е предпоставка за заболявания на храносмилателната и отделителната система. В този смисъл не е препоръчително да се приема ежедневно и основно такава вода. Въпреки че хората може да са свикнали с нейните вкусови качества, тя всъщност им вреди – води до образуване на камъни в бъбреците, жлъчните пътища и дори до т.нар. „зъбен камък”, който може да причини заболявания на венците и кариеси. При пациенти с урологични проблеми такива води причиняват допълнително натоварване на бъбреците с минерали, което води до по-високата им концентрация в урината и причинява усложняване на съществуващите урологични заболявания. При определени заболявания могат да се правят терапевтични курсове с високо минерализирани води. Например минералните води с високо съдържание на калций и магнезий могат да бъдат полезни за здравето на костите и нервната система. Високото съдържание на минерали във водата служи за подпомагане на функцията на черния дроб и жлъчния мехур. Като цяло обаче високо минерализираните води не са препоръчителни за редовна ежедневна употреба.
