Безброй са вдъхновяващите цитати за това как, когато излезем от Зоната си на комфорт, ще намерим щастието и ще постигнем мечтата си. Интернет пространството ври от въздействащи статии-лозунги, които ни насърчават към промяна и ни вменяват колко е лесно и просто, а ние продължаваме да тъпчем на едно място насред посредствения си живот.
Не малко са и личните истории на знаменитости,намерили признание и призвание, постъпили нетипично, напуснали смело една сигурна и защитена среда.
Подобна информация обаче е обезсърчила за промяна повече хора, отколкото е вдъхновила.
Защо?
- Обяснява колко е лесно това и едновременно внушава, че сме страхливи и безволеви да го направим;
- Изхожда от чужд житейски опит;
- Борави с екзистенциални ценности;
Какво всъщност е Зона на комфорт и защо „комфортът” се превръща в мръсна дума
Зоната на комфорт включва всички аспекти на организиране на живота ни. Това е психично състояние, съдържащо времеви, пространствени и когнитивни /мисловни/ представи, с които човек се чувства сигурен и защитен. Самата мисъл да я напуснем, увеличава в пъти страха от несигурност. Тоест, ние вече сме се провалили, без да сме направили и една стъпка.
Зоната на комфорт не е лошо нещо. Тя има функцията да създаде благоприятната почва, от която ще започнем да надграждаме. В Зоната на комфорт се стои точно толкова, колкото е необходимо.
Излизайки от нея не означава, че трябва да се откажем от всичко, което имаме. Означава то да присъства в живота ни, но по един нов начин. Означава, че може да я разширим и да допуснем нови неща.
Зона на комфорт или комфорт на зоната
Една голяма заблуда и манипулация се крие в идеята за напускане Зоната на комфорт.
Къде отиваш като я напуснеш? Какво правиш?
Не правим ли едно неусетно създаване или опит да създадем нова зона на комфорт. Нея също я пълним с неща, които ни създават сигурност и спокойствие. Разбира се, вече сякаш по-възвишени, по-уникални и пасващи на същността ти...
От момента, в който сме открили новото си хоби, започваме да инвестираме в него, организираме време за него, купуваме необходимата екипировка или пособия и т.н. Създаваме си удобство. Заместете думата „хоби” с която друга искате. И в крайна сметка отново ще стигнем до стремеж за постигане на удобство. Там, където има удобство има и зона на комфорт. Да сменим работа, хоби, партньор не означава, че сме излязли от зоната си на комфорт, а че сме я пренаредили.
Това може би е една от причините за усещането на неудовлетвореност у съвременния човек, който веднъж уж напуснал зоната на комфорт, бързо се насища от всичко.
Често опитите да излезем от рутината, се превръщат в хаотични действия, след които се чувстваме по-притиснати и по- пасивни отвсякога.
Защо се получава така?
Първо, отричайки придобивки, с които все още не сме готови да се разделим, се отдалечаваме от усещането си за лична стойност. Създава се един вътрешен конфликт между неприемане на това, с което разполагаме и това, което искаме. А често в едното вече се съдържа другото.
Второ, не сме ревизирали мотивацията (външна и вътрешна) и самоконтрола си. Те са важен фактор по пътя към промяната. Както проверяваме изправността на автомобила си преди дълъг път, така трябва да проверим изправността на мотивацията и самоконтрола си.
Трето, не сме наясно със страховете си. Неизяснените страхове ще ни саботират и в най-новото и отдавна желано начинание.
А сега накъде?
Това, което можем да направим е да започнем да променяме нагласата си към това, с което вече разполагаме. Когато напускаме Зоната на комфорт, взимайки със себе си и старите мисловни модели, много бързо ще се озовем отново в изходна позиция. Мисловният модел е система от убеждения и ценности, дълго изграждана в годините. В него е програмиран начинът, по който възприемаме света.
Затова е наивно да вярваме, че променим ли работата, връзката или заниманието си, без да сме променили нагласата си към понятията „работа”, „партньорски отношения”, „хоби”, ще променим живота си. Не. Той ще е същият, само участниците ще са други, а ние ще се чудим защо всичко отново се повтаря.
Промяна на нагласата. Това е нещото, което са направили хората, сбъднали мечтите си. И себе си. Новата нагласа изисква зрялост и честност спрямо себе си. Тя не обича фрустриране, принасяне на жертви и срокове.
Първата стъпка към тази промяна е да преразгледаме самата негативна нагласа към Зоната си на комфорт и да дадем възможност за осъществяването на един естествен процес, който ще промени възприятието ни.
Допуснали сме нашата реалност да зависи от игра на думи, която ни въздейства по определен начин – позитивен или негативен, без да надникваме отвъд нея. А именно там са индивидуалните отговори за всеки един от нас.
И не забравяйте, че този текст също е игра на думи.
Елена Топкарова, Психолози Кабинет 7
