Доц. д-р Стефан Найденов е специалист по кардиология и по вътрешни болести с над 20-годишен клиничен опит в диагностиката и лечението на сърдечно-съдови заболявания: артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, ритъмни нарушения, клапни сърдечни заболявания и др. От 2003 г. до момента доц. Найденов работи в кардиологичното отделение на Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести „Проф. Ст. Киркович“ към УМБАЛ „Александровска“. Придобива образователна и научна степен „Доктор по медицина“ през 2007 г., а клинична специалност по „Кардиология“ през 2012 г. Има над 100 научни публикации в национални и международни медицински издания.
Доц. Найденов, каква е актуалната картина на артериалната хипертония в България и наблюдава ли се увеличаване на случаите? Повече жени или повече мъже засяга състоянието?
България е сред европейските държави с висока честота на разпространение на артериална хипертония сред населението. Според различни национални и международни източници между 40 и 50% от хората на възраст над 40 години и над 60% от тези на възраст над 60 години имат повишено артериално налягане. Около 2,4 млн. българи са засегнати от артериална хипертония.
През последните 3–4 десетилетия се наблюдава глобална тенденция, включително и в България, към увеличаване на броя на пациентите с артериална хипертония, обусловена главно от застаряването на населението, нарастващото разпространение на затлъстяването, нездравословен хранителен режим – главно повишена консумация на готварска сол, намалена физическа активност и метаболитни нарушения. Особено тревожна е тенденцията за по-често откриване на хипертония и при по-млади възрастови групи, дори при деца, което увеличава бъдещата тежест на заболяването върху здравната система.
По отношение на половото разпределение артериалната хипертония е малко по-честа при мъжете, особено в средна възраст. След менопаузата тази разлика постепенно намалява и честотата при жените се доближава до тази при мъжете.
Защо хипертонията често е наричана „тихият убиец“ и какви са най-големите рискове при нелекувано високо кръвно налягане?
Артериалната хипертония често е наричана „тихият убиец“, защото в продължение на години може да протича без абсолютно никакви симптоми, докато постепенно уврежда редица органи като сърцето, мозъка, бъбреците, кръвоносните съдове и очите. Много пациенти с хипертония се чувстват напълно здрави, нямат никакви оплаквания или оплакванията са леко проявени, неспецифични и се отдават на други причини. Те научават за заболяването си случайно – при измерване на кръвното при профилактичен преглед или преглед по повод на други заболявания. За съжаление, немалък брой хипертроници се диагностицират едва след настъпване на сериозни усложнения – исхемичен или хеморагичен мозъчен инсулт, миокарден инфаркт, нарушение на сърдечния ритъм (най-често предсърдно мъждене), сърдечна недостатъчност, дисекация на аортата, хронично бъбречно увреждане, нарушение на зрението и други.
От друга страна, ако артериалната хипертония се открие навреме и се назначи подходящото лечение, това заболяване може да бъде напълно контролирано. Понижаването на артериалното налягане до целевите стойности би намалило значително риска от сериозни усложнения и би удължило живота на пациентите.
Кои са най-честите причини за развитие на хипертония и кои рискови фактори можем да контролираме сами?
При преобладаващата част от хипертониците, над 90%, е налице т.нар. есенциална, първична, хипертония, при която няма една единствена причина, а се касае за съчетание от фактори, свързани с повишаване на артериалното налягане: наследствена предразположеност, стареене на съдовете – загуба на еластичност на съдовата стена с напредване на възрастта, и фактори, свързани с начина на живот – повишена консумация на сол, намалена физическа активност, наднормено тегло/затлъстяване, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, хроничен стрес, системно недоспиване, прием на медикаменти и други субстанции, повишаващи артериалното налягане.
По-рядко високото кръвно налягане е резултат от друго заболяване, т.нар. вторична хипертония – бъбречносъдови или бъбречнопаренхимни заболявания, обструктивна сънна апнея, ендокринни нарушения и др.
Много от рисковите фактори за артериална хипертония, свързани с начина на живот подлежат на контрол. Сред най-важните са наднорменото тегло, прекомерният прием на сол, ниската физическа активност, тютюнопушенето, прекомерната употреба на алкохол и хроничният стрес. Дори умерени промени в начина на живот – повече движение, здравословно хранене и поддържане на нормално телесно тегло могат значително да намалят риска от развитие на артериална хипертония или да подобрят контрола на вече съществуващо заболяване.
В каква възраст хората трябва да започнат редовно да следят кръвното си налягане, дори да нямат оплаквания?
Всеки човек на възраст над 18 години трябва да знае стойностите на своето кръвно налягане, дори да няма никакви оплаквания.
Европейското дружество по хипертония препоръчва при лица на възраст 18-40 години стойностите на кръвното налягане да бъдат проверявани целенасочено на всеки 5 години, ако при поредното измерване те са над 120/70 mmHg, на 3 години при стойности в диапазона 120–129/70–84 mmHg и поне веднъж годишно или по-често, ако стойностите са в границите 130–139/85–89 mmHg и/или възрастта е над 40 години или при налични рискови фактори за артериална хипертония.
Важно е налягането да бъде измервано и при всяко посещение в лекарски кабинет, независимо от причините за посещението или кога е било предишното измерване и какви са били стойностите.
Какви са най-честите грешки, които пациентите допускат при измерването на кръвното налягане у дома?
Най-честите грешки са измерването на кръвното налягане непосредствено след физическо натоварване, прием на кафе или други стимулиращи напитки, в рамките на 30-60 минути след пушене на цигара, по време на болкова симптоматика или при емоционално напрежение, когато стойностите могат временно да бъдат по-високи.
Други често срещани грешки са неправилната позиция на тялото – кръстосани крака по време на измерването, измерване на налягането при пълен пикочен мехур, липса на опора за гърба или ръката, поставянето на маншета върху дреха или използването на маншет с неподходящ размер, измерване на кръвното налягане от самия пациент с механичен, а не с електронен апарат, говорене, дъвчене на дъвка и движения на тялото по време на измерване на налягането.
Много пациенти измерват кръвното си налягане само веднъж и се тревожат от единична по-висока стойност. Препоръчват се поне две измервания през 1–2 минути в състояние на покой (5-10 мин.), като се отчита средната стойност от двете измервания. Важно е да се използва валидиран апарат и измерванията да се извършват по едно и също време на деня, за да бъдат резултатите надеждни и сравними.
Кога говорим за нормално, повишено и опасно високо кръвно налягане според съвременните препоръки?
Според Методичните препоръки на Европейското дружество по кардиология от 2024 г. артериално налягане до 120/70 mmHg се счита за неповишено, стойности 120–139 mmHg за систолното и/или 70–89 mmHg за диастолното налягане – за повишено, а стойности над и равни на 140/90 mmHg са показателни за наличие на артериална хипертония.
Стойности над 180/110 mmHg се считат за опасно високи и изискват незабавна медицинска оценка, особено ако са придружени от симптоми като главоболие, гръдна болка, задух, сърцебиене, нарушение в зрението, гадене, повръщане или неврологични оплаквания.
За да се постави диагнозата „Артериална хипертония“ е важно повишените стойности на АН (≥140/90 mmHg) да бъдат потвърдени при поне няколко посещения в лекарския кабинет, а по възможност и чрез амбулаторно проследяване – многократни измервания у дома при спазване на съответните правила и/или 24-ч. Холтер мониториране на налягането.
Каква е ролята на наследствеността – ако родителите ни са с хипертония, колко по-висок е рискът за нас?
Наследствеността играе важна роля в развитието на артериална хипертония – ако единият родител е с високо кръвно налягане, рискът за потомството е значително повишен, а ако и двамата родители са хипертоници, рискът може да бъде до 2–3 пъти по-висок в сравнение с хората без фамилно предразположение към артериална хипертония. И все пак, гените не са съдба – здравословният начин на живот, контролът на теглото, физическата активност и ограничаването на солта могат съществено да намалят риска от развитие на заболяването или поне да забавят значимо момента на възникването му.
Как стресът, недоспиването и заседналият начин на живот влияят върху стойностите на кръвното налягане?
Стресът, недоспиването и липсата на физическа активност водят до повишена активност на симпатиковата нервна система и ренин-ангиотензин-алдостероновата система и до повишаване на хормоните на стреса, което може да доведе до трайно повишаване на кръвното налягане. В допълнение, намалената физическа активност често е свързана с наднормено тегло, инсулинова резистентност и други метаболитни нарушения, които допълнително увеличават риска от развитие на хипертония и сърдечносъдови заболявания.
До каква степен промяната в начина на живот може да намали нуждата от медикаментозно лечение?
Промяната в начина на живот е основен елемент от лечението на артериалната хипертония и в някои случаи може да отложи или да намали нуждата от медикаменти. Според данните, посочени в съвременните европейски препоръки, намаляването на телесното тегло може да понижи систолното АН с около 1 mmHg за всеки свален килограм, редовната физическа активност – с 4–8 mmHg, ограничаването на солта – с 5–8 mmHg, а здравословното хранене по модела на т. нар. DASH-диета – с до 10–11 mmHg.
Когато тези мерки се комбинират, ефектът често е съпоставим с този на лечение с един антихипертензивен медикамент. При пациенти с лекостепенна артериална хипертония и нисък до умерен сърдечносъдов риск – каквито са много от по-младите хипертоници с малка давност на хипертонията – промените в начина на живот понякога са достатъчни за постигане на целевите стойности на артериално налягане; при повечето пациенти с установена хипертония те допълват и усилват ефекта на лекарственото лечение.
Кои хранителни навици са най-важни за профилактиката и контрола на хипертонията?
Най-важните хранителни мерки за профилактиката и контрола на артериалната хипертония са ограничаване приема на готварска сол до 5 g дневно, увеличаване консумацията на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, бобови култури и риба, както и поддържането на здравословно телесно тегло. Европейските препоръки насърчават хранене по модела на т. нар. Средиземноморска и DASH диетата, която доказано повлиява благоприятно артериалното налягане и сърдечносъдовия риск.
Особено важно е да се ограничат силно преработените храни, колбасите, полуфабрикатите и солените закуски, тъй като именно те са основният източник на „скрита“ сол в ежедневното меню. Дори умереното намаляване на солта може да доведе до понижение на систолното артериално налягане с 5–8 mmHg и значително да подобри контрола на заболяването.
Каква е връзката между високото кръвно налягане и заболявания като инфаркт, инсулт и бъбречна недостатъчност?
Артериалната хипертония е един от най-важните, предотвратими рискови фактори за инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност и хронично бъбречно заболяване. Продължително повишеното кръвно налягане уврежда стените на артериите и ускорява развитието на атеросклероза. Рискът от сърдечносъдови усложнения нараства прогресивно с повишаването на кръвното налягане. Всяко увеличение на систолното АН с 20 mmHg или на диастолното с 10 mmHg приблизително удвоява риска от смърт вследствие на инсулт, исхемична болест на сърцето и други съдови заболявания.
Защо някои пациенти спират лечението си, когато се почувстват добре, и какви могат да бъдат последствията?
Много хипертоници, не само в България, но и по света, погрешно считат, че щом се чувстват добре и стойностите на кръвното налягане са нормални, вече не се нуждаят от лечение. В действителност именно приемът на медикаментите поддържа артериалното налягане под контрол, а артериалната хипертония в повечето случаи е хронично заболяване, което изисква продължително лечение. Самоволното спиране на терапията може да доведе до повторно повишаване на кръвното налягане и значително да увеличи риска от инфаркт, инсулт, сърдечна недостатъчност и редица други усложнения. Затова всяка промяна в лечението трябва да се извършва само след консултация с лекуващия лекар!
Какви са най-новите тенденции и новости в диагностиката и лечението на артериалната хипертония?
Новото в последните Методични насоки за диагностика и лечение на артериална хипертония на Европейското дружество по кардиология от 2024 г. и Европейското дружество по артериална хипертония от 2023 г. е отдаването на по-голямо значение на домашно измерване и проследяване на артериалното налягане и на 24-часово Холтер.мониториране на налягането. Тези два подхода доскоро бяха само допълващи, подпомагащи диагностичния процес, но сега се приемат като важна начална стъпка наравно с т.нар. офисно измерване на артериално налягане в лекарския кабинет за потвърждаване наличието на артериална хипертония, за оценка на тежестта ѝ и за определяне на терапевтичното поведение. Препоръчва се също ранно и по-активното търсене на хипертония-медиираното органно увреждане – увреждане на сърцето, артериалните съдове, мозъка, бъбреците и очите от високото кръвно, ранна оценка на сърдечносъдовия риск при всички хипертоници чрез използване на утвърдени алгоритми, както и редовна преоценка на риска при всяко посещение в лекарския кабинет.
В лечението тенденцията е към по-ранен и по-интензивен контрол, използване на комбинирани медикаменти в една таблетка, персонализирани цели според възрастта, риска и поносимостта, както и много по-силен акцент върху начина на живот. При пациенти с трудно контролирана или резистентна хипертония се препоръчват и някои нови медикаментозни класове, както и ренална денервация, като допълнителна възможност при внимателно подбрани пациенти.
Има ли групи пациенти, при които контролът на кръвното налягане изисква по-специален подход? Например млади хора, бременни жени или възрастни пациенти.
Да, някои групи пациенти изискват по-специален и индивидуализиран подход. При по-младите хора с хипертония, възникнала преди 40-годишна възраст е важно да се търсят вторични причини и да се обръща особено внимание на ранната сърдечносъдова и метаболитна профилактика. При бременни жени изборът на медикаменти е ограничен поради безопасността за плода. При по-възрастните пациенти, особено над 80-годишвна възраст терапевтичният подход трябва да отчита фактори като немощ, придружаващи заболявания, риск от прекомерно понижаване на кръвното налягане от стандартни медикаментозни режими, влошена бъбречна функция – много медикаменти се излъчват чрез бъбреците, паметови нарушения – риск пропускане на медикаменти или предозиране.
Въпреки тези особености при посочените групи, целта остава една и съща – постигане на добър контрол на артериалното налягане с максимална ефективност, безопасност и поносимост към лечението, съобразени с индивидуалните характеристики на конкретния човек.
Ако трябва да дадете три най-важни съвета на хората за предпазване от хипертония и нейните усложнения, какви биха били те?
Първо, измервайте редовно кръвното си налягане, дори да се чувствате добре и напълно здрави, защото хипертонията често протича без симптоми и може да остане неразпозната с години.
Второ, поддържайте здравословен начин на живот – нормално телесно тегло, редовна физическа активност, ограничен прием на сол, отказ от тютюнопушене и свеждане до минимум консумацията на алкохолни напитки.
Трето, ако вече имате диагностицирана хипертония, приемайте предписаните медикаменти редовно – не прекъсвайте лечението без консултация с лекар. Добре контролираното кръвно налягане значително намалява риска от инфаркт, инсулт и редица други усложнения, и е една от най-ефективните инвестиции в дългосрочното здраве!
Източник: puls.bg
