От 7-ми до 13-ти март отбелязваме Световната седмица за борба с глаукомата
Глаукомата, или още позната като "тихия крадец на зрение", е водеща причина за необратима, но предотвратима слепота в световен мащаб.
И до ден днешен етиологията на заболяването не е напълно изяснена. Съществуват генетични и наследствени фактори, които предразполагат към развитие на заболяването, както и редица други като: раса, пол (от глаукома боледуват по-често жени), завишено вътреочно налягане, късогледство, тънка роговица и други.
Глаукомата се среща по-често над 45-годишна възраст и рискът за развитие на заболяването нараства с 4-6% всяка година. Среща се по-често при хора с диабет, сърдечно съдови заболявания (хипертония), вазоспастични заболявания (мигрена, синдром на Райно), ендокринни заболявания. Съществува и вродена, и юношеска глаукома, които се срещат значително по-рядко.
„Коварността на заболяването се крие в това, че обикновено то няма никакви симптоми.“ – обяснява д-р Константина Кънчева, специалист очни болести в Очна болница „Бургас“ и МЦ „Д-р Иванови-Младост“ – „Причина за това е фактът, че в началото на заболяването основно се засяга периферното зрение. Едва когато зрителната острота намалее драстично, пациентът субективно усеща това, но тогава вече настъпилите промени са значителни и необратими. Такава е и по-често срещаната форма на заболяването - откритоъгълна глаукома.“
Съществува и глаукома, която би могла да се прояви със зачервяване на окото, болка в и около окото, замъглено зрение, главоболие и гадене. Това е така нареченият "остър глаукомен пристъп" при закритоъгълна глаукома. При него поради изразената симптоматика пациентите своевременно посещават личния си лекар или офталмолог. Възможно е обаче и сравнително бързо състоянието да отшуми от самосебе си, без пациентът да обърне необходимото внимание, и след известен период от време да изпита идентични симптоми.
При вродената глаукома педиатърът или родителите често забелязват уголемяване на съответното око, разлика в цвета на очите, помътняване на предната повърхност или необичайно сълзене. При юношеската глаукома явни симптоми липсват. И в този случай профилактиката е единственият шанс за установяване на заболяването.
Безсимптомната и по-честа форма на заболяването може да бъде установена само при регулярни профилактични очни преглед. Препоръките за профилактика при деца, не само за глаукома, а и за останалите очни заболявания са: преглед след раждане (особено при преждевременно родени), препоръчително е и около третия месец, на три години, при тръгване на училище, последвани от регулярни годишни контролни прегледи. След 40-годишна възраст се препоръчва пълен офталмологичен преглед на всеки три до пет години, а при рискови фактори (особено фамилна обремененост) – веднъж годишно. След 60-годична възраст е необходим пълен офталмологичен преглед веднъж годишно.
Навременното откриване на заболяването е критичен и съдбоносен момент за прогресията му. При прегледа очният лекар установява дали има завишено вътреочно налягане, което е един от основните рискови фактори, и дали има изменения на зрителния нерв в очното дъно. Възможно е вътреочното налягане да е нормално и въпреки това да има глаукома, така наречената нормотензивна глаукома. След оценка на рисковите фактори и измененията са необходими допълнителни изследвания, за да се потвърди със сигурност диагнозата, а именно чрез следните задължителни методи: изследване на периферното зрение чрез компютърна периметрия, скенер на очното дъно (оптична кохерентна томография), както и многократно измерване и проследяване на налягането в денонощието.
„Освен с цялата апаратура, необходима за изследване, диагностициране и лечение на глаукомата Очна болница „Бургас“ и МЦ „Д-р Иванови-Младост“ разполагат и т. нар. Ангио-ОСТ, който е изключително ценен метод, позволяващ откриването в съвсем ранен етап на редица тежки очни заболявания, включително и глаукома, и осигуряващ по-нататъшен непрекъснат контрол на прогресията на заболяването.“ – споделя д-р Константина Кънчева.
Поради високото си разпространение съществуват и много видове лечение на глаукома – медикаментозно (с капки), лазерно, оперативно. Ако първите два метода са безрезултатни, се пристъпва към оперативно лечение. Независимо какъв вид е терапията, тя е насочена към намаляване на вътреочното налягане и подобряване кръвоснабдяването на окото. Целта е да се спре прогресирането на процеса, да се стабилизира зрителното поле и да се запази зрението на пациента. В последните години се обръща особено внимание на невропротекцията и антиоксидантите, които, както се оказва, играят ключови роли в патогенезата на заболяването.
Глаукомата е заболяване, което подлежи на диспансерно наблюдение. Това означава, че пациентът, страдащ от глаукома, избира очен специалист, който да извършва редовни контролни прегледи и да следи състоянието му. Тези контролни прегледи се поемат от НЗОК и се провеждат от специалиста, при когото пациентът е диспансеризиран.
И тъй като лечението на глаукомата е двустранен и дълъг процес, сътрудничеството и доверието между лекаря и пациента е от изключително важно значение. Особено важно е и личната отговорност на пациента към спазване на назначения от лекуващия лекар режим.
