Средствата, които българите отделят за потребление са най-високи през последните седем години. Това показват данни за структурата на домакинските бюджети на Института за пазарна икономика (ИПИ). Прегледът на състоянието на бюджетите на домакинствата констатира за пореден път, че разходите растат по-бързо от доходите. Макар това да е така обаче, констатацията идва не защото се отчита относително влошаване на стандарта на живот на домакинствата, а заради започналата пред 2017 година тенденция към покачванена средната склонност към потребление.
Индикаторът на ИПИ показва по колко стотинки от всеки лев доход се насочват към потребление сред домакинствата. Спрямо данните средната стойност на показателя днес е най-висока от 2012 година насам, с разликата, че през 2012 година причините за това са други - домакинствата не харчеха повече заради доброто си икономическо състояние, а заради наблюдаващите се загуби на трудови доходи и спохождащата ги невъзможност за спестяване. Тоест домакинствата тогава потребяват всичко, което е изкарано.
През последните няколко години обаче се наблюдава разлика, има добра тенденция на пазара на труда, нарастващи заплати, трайно покачване както на общия показател за доверието на потребителите, така и на нагласите им за закупуване на стоки за дълготрайна употреба. Ниската доходност на традиционните методи на спестяване (като банковите влогове) също имат ефект в тази посока. Доказателства за повишаването на общото благосъстояние се виждат и в структурата на доходите и разходите на домакинствата. За поредно тримесечие най-силна роля за подобряващото се благосъстояние на домакинствата играе ръстът на доходите от работна заплата. През второто тримесечие на 2019 г. относителният им дял в общия доход на домакинствата достига рекордните за страната 57,8%.
Разходите обаче също растат, главно заради покачващите се данъци и осигуровки. През второто тримесечие на 2019 г. те бележат абсолютен рекорд от - 14,23%. Наред с увеличенията на някои данъци и осигуровки през последните години, продължаващата експанзия на пазара на труда означава, че все повече домакинства включват работещи лица, което естествено увеличава разходите им за данъци и осигуровки.
Трайна тенденция в разходната част се откроява и при парите, които домакинствата дават за храна. Въпреки че те се покачват до 31,4% през второто тримесечие на годината, остава вероятността още през 2019 г. да станем свидетели на първата стойност под 30%, тъй като делът на този тип разходи обикновено спада през второто полугодие. За сравнение в началото на десетилетието относителният дял на разходите за храна е 37%. В същото време разходите за свободно време, култура и образование за второто тримесечие прехвърлят 4%. Стойностите по това перо са толкова високи за първи път от 2012 година насам. Общата тенденция тук е към покачване, което показва способността на домакинствата да отделят по-малка част от дохода си за стоки от първа необходимост и по-голяма за други неща.
вестник Фактор Бургас
