Скуката и отегчението са специфични състояния, които обаче поради своето тихо присъствие са едни от най-коварните. В много случаи скуката е граничната точка, в която от положителните състояние се преминава към отрицателните.
Скуката дава сигнал, че нещо не е наред (тук става въпрос не толкова за моментната скука, колкото за тази, която се е превърнала в дълготрайно състояние – скучно ми е на работа, вкъщи, през почивните дни).
Какви са причините за скуката
Скуката при нас, възрастните, е свързана с определени вярвания и ограничения, които ни спират да осъществим нещо, което желаем (то често е неосъзнато или дълбоко потиснато - това са скрити желания). Искаме да го осъществим, но не знаем как и тъй като го желаем силно, другите дейности започват да ни се струват безинтересни и безсмислени. Скуката е знак, че нещо не върви според нашите желания и очаквания.
Друга причина, човек да изпадне в състояние на скука, е когато е надскочил заобикалящата го среда, в която не може да развие своя потенциал.
* Скуката при детето е различна от скуката при възрастния.
На децата не им е присъщо да скучаят, защото все още нямат стабилно изградени вярвания, които да ги спират. В случаите, в които едно дете се оттегчи, то е изправено пред някакво наложено отвън ограничение, но въпреки това бързо преместват фокуса си върху друга дейност. Днешните деца скучаят, когато са лишени от телефона, компютъра, защото ние твърде рано им отнемаме свободата да разполагат със самите себе си, да градят свои авторски занимания, да бъдат независими от външни стимули. За съвременното дете е здравословно да бъде оставено да скучае отвреме на време- без училище, без уроци, без ходене на спорт, без компютър и т.н, за да може да развива креативността си и да опознава света, който го заобикаля.
Когато детето е надскочило връстниците си в определени умения, също може да скучае в тяхното обкръжение. Това е причината, поради която някои деца не успяват да се интегрират сред другарчетата си в детската градина; те демонстрират безразличие или се усамотяват - защото не им е интересно).
Ако стоим дълго в позата на скучаещи, скуката се превръща в апатия – чувствата липсват, прекъсната е връзката, с това, което чувстваме, преживяванията ни са механични и неопределими от нас самите, изчезва ангажираността, интересът към това, което се случва в нас и около нас. Предишните ни цели и желания избледняват и все едно никога не са били наши, а нови цели все още не съществуват – така се стига до депресивните състояния.
Често не си даваме сметка, че скуката е много по-опасно състояние от гнева и раздразнението. Корените на скуката са заложени в екзистенциалните теми за смисъла на живота, свободата, творчеството. Скуката показва, че имаме неосветени скрити желания, че има някакво противоречие между това, което правим и това, което ни се иска да правим, че е време за промяна.
.jpg)
Елена Топкарова, 0897 560 705
гр. Бургас, ул. Апостол Карамитев 10, офис 7
в. Фактор, бр. 841, 1 март
снимка:https://shkolazhizni.ru/
