Националната кръгла маса „Морето – граница или врата ’26“ в Бургас обсъди бъдещето на Черноморския регион и прие меморандум за сътрудничество
С този въпрос Тея Алович – председател на Черноморския институт, постави началото на Националната кръгла маса „Морето – граница или врата ’26“.
Експерти и учени от различни области се срещнаха, за да обсъдят проблеми, свързани с Черно море и бъдещето на Черноморския регион – сигурност, икономика, енергийна и транспортна свързаност, екология, изследвания и иновации и устойчиво развитие.
В словото си при откриването доц. Маруся Любчева, учредител на Черноморския институт, отбеляза променената ситуация около Черно море, стратегическото значение на Черноморския регион не само за Европа, но и за света, както и необходимостта от интегрирани усилия за разрешаване на проблемите в региона. Ежегодно превръщаме Националната кръгла маса „Морето – граница или врата“ в платформа за анализ, обсъждане, споделяне на опит и формиране на предложения за развитие на Черноморския регион. Днес това е повече от необходимо, защото Черноморският регион е в криза, защото Визия „Черно море 2030“ вече не е достатъчна, защото са необходими действия, които да преодолеят предизвикателствата. Нашата позиция е важна, защото може да влияе върху решенията.
Ясно беше посланието на всички докладчици и участници в кръглата маса: Черно море отново да се превърне в зона на сътрудничество, а не на разделение и противопоставяне, още по-малко на поле за военни действия и ескалация.
Проф. Милен Балтов, ректор на БСУ, очерта значението на експертните оценки за развитието на процесите в Черноморския регион и определи събитията в Бургас като важни стъпки в намирането на решения. Удовлетворително е, че форумите за Черно море активизираха общността, заяви той. Проф. Балтов определи връзката на Бургас с изключителното присъствие на проф. Александър Янков в света на морското право като знакова за продължаване на усилията.
Енергийната свързаност, алтернативните енергийни източници и възможностите в Черно море да се развиват иновации за енергийна сигурност разгледа проф. Теодора Петрова. Споделянето на опита на други морета, както и на Световния океан, би следвало да активира изследвания и в Черно море, като се търси сътрудничество с другите черноморски страни. Интерес представлява възможността да се генерира енергия от разликата в солеността на водата, например в делтата на Дунав. Използването на алтернативни и възобновяеми източници трябва да се съобразява с екологичната сигурност и с ефективното използване на земята, категорични бяха участниците в дискусията.
Добилият по-голяма популярност през последните години проблем с морските отпадъци бе разгледан от екипа на проф. Севдалина Турманова от БДУ „Проф. д-р Асен Златаров“. Изследванията на микрочастици от полимери разширяват обхвата си чрез включване на нови територии и параметри. Дискусията се разви в посока как да се предотврати попадането на пластмасови отпадъци в морето, както и как те бързо да бъдат отстранявани, за да не се стигне до образуването на микро- или наночастици. Статистическият анализ показва, че сезонните различия са значими по отношение на полимерния състав, но не и по отношение на общото количество и морфометричните показатели. Резултатите създават основа за продължаване на дългосрочния мониторинг на Черно море и неговите крайбрежни екосистеми, както и за решения за по-добра превенция на замърсяването на морската екосистема.
Продоволствената сигурност в Черноморския регион е от изключително значение, заяви в своето експозе проф. Добри Ярков. Това не са само ресурсите на морето, това са всички продоволствени продукти, които се транспортират през морето. Въпросът все още не се осъзнава, а трябва да има стратегия, която да очертава пътя, сподели той. Продоволствената сигурност вече не е въпрос на една отделна държава, а на всички черноморски страни, които могат и трябва да действат в единен механизъм.
Черноморският регион като икономическо пространство бе представен от проф. Венелин Терзиев. Представен беше анализ на структурните трансформации и икономическата устойчивост в Черноморския регион, както и сравнителен анализ на кумулативните въздействия на глобалните и регионалните кризи върху икономиките на шест държави (2015–2026 г.) – България, Румъния, Украйна, Грузия, Русия и Турция.
Проследеното въздействие на последователните кризи през периода 2015–2026 г., включително пандемията, пълномащабната война от 2022 г., енергийния и логистичния шок, санкциите и пренасочването на търговските потоци, дава много ясен сигнал за необходимите действия в кризисната ситуация в Черноморския регион. Анализът показа, че един и същ външен шок може да доведе до различни национални резултати в зависимост от производствената структура, ресурсните зависимости и институционалния капацитет на отделните държави. Особено внимание беше отделено на ролята на Черно море като транспортен коридор и стратегически ресурс, включително за пристанищата, логистиката, търговските и зърнените коридори, енергийната и продоволствената сигурност. В дискусията беше подчертано, че икономическата устойчивост не следва да се измерва единствено чрез показатели за растеж. Тя включва дълбочината и продължителността на кризисния спад, способността за адаптация, инвестициите, човешкия капитал, реалните доходи и социалните ефекти.
Д-р Даяна Терзийска от БСУ разви въпроса за геополитическата несигурност и предизвикателствата пред транспортната свързаност, търговските коридори и туристическия сектор в България. Тя изрази мнение за неефективното управление на морските територии и беше категорична, че държавата трябва по-ангажирано да развива интегрирани модели на туризма и транспорта и да създава мултимодални центрове. Трябва да се запитаме достатъчно добре ли се използва морският транспорт, как се развиват пристанищата ни по отношение на морската свързаност. Много въпроси, които имат съприкосновение с моделите на управление.
Силен акцент в дебата постави с изказването си доц. Маруся Любчева. Категоричното заявяване на необходимостта от установяване на мир в региона, за да се говори за устойчива икономика, сигурност, свързаност и всичко останало, беше съпроводено с анализ на процесите в региона от гледна точка на нарушения диалог през последните повече от 10 години. Външни институционални влияния, преекспониране на противоречията вместо търсене на вътрешнорегионално сътрудничество, недооценка на националните различия и приоритети, пренебрегване на принципа на добросъседството, предопределено от географията на региона, бяха сред конкретно очертаните проблеми за развитието на кризата. Като възможен изход от кризата доц. Любчева определи дипломатическата деескалация и инициативата на черноморските страни на принципа „отвътре навън“, за да започне обратният процес. И този процес е свързан с новата стратегия на ЕС за стабилен и сигурен Черноморски регион, но изисква не само документи, а активни действия в тази посока. (НЕ)възможният мир всъщност ще бъде много дълъг процес, но той е неизбежен, подчерта тя.
Важен резултат от форума беше приемането на Меморандум от Националната кръгла маса „Морето – граница или врата ’26“.
Документът е базиран на разбирането, че географията е постоянна величина и черноморските държави остават съседи, независимо от политическата конюнктура. В него се подчертава нарастващото значение на региона за сигурността, устойчивото развитие, свързаността и бъдещето на Европа.
Участниците заявяват позиция, че Черно море трябва да се развива като пространство за свързаност, сътрудничество и споделена отговорност за сигурността, а не като пространство на неизбежно противопоставяне. Подчертава се и необходимостта сигурността в региона да бъде основана на взаимно доверие и зачитане на регионалните специфики.
Сред конкретните приоритети, заложени в документа, са гарантирането на свободата и сигурността на корабоплаването и търговските коридори, възстановяването на научното партньорство и обмена на знания, съпроводено с дипломатическа деескалация на кризата.
