Какво представлява страхът от провал? Това е състояние на ирационален страх от неуспех, надвишаващо нормалното състояние на страх, което всеки от нас изпитва в определени моменти от живота си (извън нормата се отнася всеки страх, който пречи да се реализира заложеният в човека потенциал и понижава качеството му на живот).
Този страх се нарича атикифобия (от гр. ез. атикис – жалък, фобия - страх). Да не станем жалки – това е един от най-мъчителните страхове, защото засяга деликатната етична категория Достойнство. Затова атикифобията е свързвана не толкова със страха да се провалим пред себе си, колкото със страха да се провалим пред някой друг. Основен натиск при този вид страх оказва социалната оценка.
Страхът от провал се формира далеч в детството, а зрялата вече личност неосъзнато продължава да търси одобрението и признанието на авторитетите от детството - родителя и учителя в лицето на авторитета от настоящето (партньор, работодател, висшестоящ). И изпитва необоснован, дълбок страх при евентуална пречка в начертания план.
Тогава се включват различни стратегии за справяне, които човек си изгражда, за да обслужват мисълта „Да се проваля е ужасно“.Кулминацията на този страх е в юношеството и ранната зряла възраст, когато човек е изправен пред важни житейски решения- избор на образование, професия, брачен партньор. В по-късна възраст вече е превърнат в устойчив мисловен и поведенчески модел, включващ редица избягващи поведения:
- презастраховане;
- пасивност;
-неспособност за вземане на решения;
- зависимост от другите;
- избор на професия под възможностите;
- непоемане на отговорност;
- свръхангажираност в определени действия /учене, работа/;
- прекален фокус върху възпитанието и образованиетона собствените деца;
- свръхконтрол с цел да се предвидят и избегнат предполагаеми пречки;
Страхът от провал се проявява в две крайности в жизнения път на човек.
В единия край стои неуспехът като проявление на този страх - заради пасивната нагласа към собствения живот – колебливост и боязливост да вземаш решения, да растеш в професионалната сфера, да се предизвикаш за някакво ново начинание.
В другия край се намира успехът, където самият страх да не се провалиш, а не следването на конкретна по-висша цел, е движещият механизъм за постигането на големи успехи.
В психологичната практика е прието да се смята, че човек, който е израстнал в критична среда, в която е възприеман като мързелив или не достатъчно добър, израства като личност с ниска самооценка. На такъв човек му е трудно да поема отговорност и да вярва в собствените си способности. По този начин страхът от провал се маскира в пасивност.
Често този страх се преживява и от хора, които от много малки активно са включвани в дейности със съревнователен характер - спортни, математически, хуманитарни състезания и конкурси. Детето,свикнало да печели, свързва себе си с представата „Да бъда номер 1“.
В него се инвестира много по пътя на успеха, всички го учат как да печели, но се забравя нещо много важно - да бъде научено как да губи.
Така човек расте с очакванията на родители, учители и връстници винаги да е на ниво.Тук двигателят за успех е именно страхът да не се провали, да не разочарова.
Какво се крие зад страха от провал?
Често това е смътна, неясна тревожност, която ако се изследва, ще очертае определена нереалистична представа, много далечна от действителността. Така например, деструктивното мислене не възприема провала като поправимо събитие, не го възприема като временно явление, а като постоянно, вечно състояние.
В дъното на този страх стоят както екзистенциални причини, свързани със самотата (да не остана сам, изоставен), с отговорността (нищо да не зависи от мен), със смисъла на живота (да бъда полезен, оценен, запомнен), така и чисто базови, свързани с оцеляване и сигурност.
Ако човек има проблем с взимане на решения (дори и с малки всекидневни избори) и това се превръща в дълъг и мъчителен процес, ако постоянно се опитва да предвиди изхода на различни ситуации и с това хаби много психична енергия, ако е мнителен и винаги нащрек за предполагаема опасност - дълбоко в него работи страхът от провал.
Тук е ролята на психологичната помощ, благодарение на която ще се осветят неосъзнатите страхове, които стоят зад тези мисловни схеми и поведения и ще се изградят нови умения и адекватни стратегии за справяне.
Елена Топкарова
Гр. Бургас, ул. Апостол Карамитев 10, ет. 3, офис 7, тел. 0897 560 705
Снимка източник: http://all-astrology.ru
