Без обществено обсъждане и при много неизвестни, обект с хилядолетна история, археологическа стойност и символно значение за Созопол и България може да бъде заличен
Решението на държавата да превърне остров „Св. св. Кирик и Юлита“ край Созопол в пристанище за пътнически кораби и яхтена марина отвори сериозен обществен и институционален спор. Обект с хилядолетна история, археологическа стойност и символно значение за Созопол и българското културно наследство, днес е поставен в центъра на проект, който местната общност възприема като прибързан, непрозрачен и ориентиран преди всичко към комерсиално използване.
Решението на държавата: пристанище и яхтена марина на „Св. св. Кирик и Юлита“
Преди седмица Министерството на транспорта и съобщенията обяви, че ДП „Пристанищна инфраструктура“ ще изгради модерно пристанище за пътнически кораби и яхтена марина на острова. С решение на Министерския съвет част от територията на остров „Св. св. Кирик и Юлита“ се прехвърля за управление от Министерството на културата към държавното предприятие.
Вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов аргументира решението с липсата на устойчив модел за стопанисване на острова повече от 15 години. По думите му ДП „Пристанищна инфраструктура“ ще модернизира кейовата стена и инфраструктурата, ще изгради терминал за обслужване на пътници и туристически кораби, яхтена марина и зона за обществен достъп, включително за атракционни плавателни съдове.
Официалната логика е, че островът ще поеме туристическото корабоплаване и ще освободи рибарското пристанище на Созопол, което в момента обслужва интензивен трафик без специализиран терминал. Министерството уверява, че културното ведомство ще запази пълен достъп до острова и че ще се подпомага дейността на Центъра за подводна археология под егидата на ЮНЕСКО.
Липса на обществено обсъждане и въпроси без отговор от местната власт
Според публикация на БНР Бургас решението е взето без предварително съгласуване с местната власт и жителите на Созопол. Кметът на града Тихомир Янакиев заяви пред общественото радио, че около проекта има „много неизвестни“, на които до момента няма отговор.
Сред въпросите, които поставя кметът, са какви плавателни съдове ще акостират, какви ще бъдат таксите, кой ще ги събира и в чий бюджет ще постъпват средствата – на местното самоуправление или в държавната хазна. Под съмнение се поставя и моментът, в който се взема решението, както и неговата легитимност без публично обсъждане.
Янакиев подчертава, че островът не може да бъде разглеждан единствено като комерсиално пространство. По думите му акцентът следва да бъде върху културната и духовната му стойност – не само за Созопол, но и за България и Европа. Той припомня, че през годините е обсъждана идея островът да се развие като културно средище с музеи и културни прояви, като икономическата дейност да има подпомагаща, а не водеща роля.
Местната общност срещу комерсиализацията на острова
На редовна среща между кмета на Созопол и граждани, проведена на 27 януари, темата за острова отново доминира общественото обсъждане. Хората изразяват недоумение защо решенията за бъдещето на обекта се вземат без допитване, при положение че теренът е предоставен безвъзмездно от общината още през 1924 г. за изграждане на Морското училище и исторически е тясно свързан с града.
Сред обсъжданите варианти са подписки и други форми на обществено допитване, както и настояване за специална среща с представители на държавата. Кметът пое ангажимент да покани ръководството на ДП „Пристанищна инфраструктура“ в Созопол, за да бъде представена пълната концепция и да се даде яснота за планираните дейности.
Сблъсъкът около „Св. св. Кирик и Юлита“ очертава по-дълбок проблем: след години на бездействие и разруха, държавата предлага решение, което поставя икономическата логика на първо място, без да е изяснено как тя ще се съчетае с опазването на културното наследство. За местната общност рискът е островът да бъде редуциран до поредната туристическа и яхтена зона, вместо да се развие като уникално културно пространство.
Въпросът, който остава отворен, не е дали островът има нужда от грижа и инвестиции – това е безспорно. Спорът е дали посоката, в която се поема днес, няма окончателно да измести първоначалния замисъл за „Св. св. Кирик и Юлита“ – от място на памет и култура към територия, подчинена на комерсиални интереси, взети без достатъчен обществен консенсус.
