Мачка ни рекордна инфлация

Потребителската кошница става все по празна и в нея остават само продукти от първа необходимост

 

Шопската салата и свинското излизат най-скъпо, а сланината удари 17 лева за кило.

 

През януари годишната инфлация, отчетена в страната е достигнала до 4,2%. Данните са предоставени от Националния статистически институт и са предварителни. Процентът е притеснителен, защото показва сериозно покачване на инфлацията за първи път от 2013 година. Данните не са изненадващи, защото още през май миналата година БНБ ревизира прогнозата си за инфлационните нива и заяви, че очаква те да достигнат до 4% в края на 2019 г.
 

От НСИ обясняват, че по-високата инфлация се формира основно от скока на цените на месото и месните продукти. Те са регистрирали повишение от почти 19% на годишна база. Месните производители алармираха още миналата година, че след убиването на хиляди свине, болни от чума, цената на месото неминуемо ще се увеличи. На практика в края на миналата година скока на свинското месо се усети в магазинната мрежа. След него драстично се увеличи и цената на всички колбаси. В Бургас търговците запазват все още цена под 10 лв. за килограм свинско месо, която се смятаза пределна предвид покупателната възможност на хората.На пазарите в Бургас свинското се търгува на цени от 9.20 до 9.50 лв. за килограм, но определении разфасовки стигат до 14 – 18 лв. Чистата сланина, която струваше 3.5 – 4.5 лв. преди година сега вече е на цена от 9 лв. Има магазини, в които разфасовка обикновена сланина с малко червен пипер се продава за цена от 17 лв. за килограм. След рекордните към момента цени на свинското, най-скъпа на масата остава салатата. От 20 до 28% са се покачили цените на пипера, доматите и краставиците, които и без това бяха скъпи през януари. Едновременно с това вече по-скъпи са ориз, боб, леща, картофи, брашно, масло, сирене, мляко и други. Потребителската кошница става все по празна и в нея остават продукти от първа необходимост.

 

 

     

 

 

Като цяло растат цените на всички хранителни продукти и безалкохолни напитки с 2,6%. Много слабо е увеличението на алкохола и тютюневите изделия само с 0,2%. По-евтини през януари са станали дрехите и обувките. Според анализатори спадът на цените при тях е продиктуван от липсата на потребление. Това означава, че все по-голям процент от семейния бюджет отива за храна и по естествен начин хората се лишават от нови дрехи и обувки.

 

Повишение е регистрирано в цените на жилищата в Бургас и големите градове, както и на водата, електроенергията, газта и като цяло при горивата, особено спрямо цените в предходния месец декември.
 

Ето с колко са се увеличили в проценти стоките и услугите: жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - увеличение с 0.6%; жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома - увеличение с 0.2%; здравеопазване - увеличение с 0.4%; транспорт - увеличение с 0.2%; съобщения - увеличение с 0.4%; развлечения и култура - увеличение с 0.9%; образование - увеличение с 0.1%; ресторанти и хотели - увеличение с 0.5%; разнообразни стоки и услуги - увеличение с 1.3%.

 

 

                                        

 

 

През януари 2020 г. са се увеличили цените на следните хранителни продукти: ориз - с 2.1%, брашно - с 0.7%, месо от едър рогат добитък - с 2.0%, свинско месо - с 1.7%, месо от домашни птици - с 1.3%, малотрайни и трайни колбаси - съответно с 1.5 и 3.6%, мляно месо (кайма) - с 3.6%, риба - с 1.3%, пълномаслено и нискомаслено прясно мляко - съответно с 0.2 и 1.0%, кисели млека - с 1.7%, сирене - с 0.9%, кашкавал - с 0.8%, млечни масла - с 1.4%, олио - с 2.1%, ябълки - с 5.9%, домати - с 22.2%, краставици - с 28.8%, зеле - с 6.7%, пипер - с 20.6%, зрял лук - с 1.8%, листни зеленчуци - с 13.9%, зрял боб - с 0.1%, леща - с 0.5%, картофи - с 5.4%, захар - с 0.8%, оцет - с 0.9%, кафе - с 2.3%, минерална вода - с 1.7%, газирани напитки - с 1.8%, вина - с 0.9%, бира - с 0.7%, и други.

 

През разглеждания месец в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано намаление на цените при: облекло - с 4.6%, обувки - с 4.2%, централно газоснабдяване - с 0.5%, мебели - с 1.4%, хладилници - с 0.5%, перални и съдомиялни машини - с 1.4%, бойлери - с 0.2%, почистващи машини - с 2.3%, препарати за почистване на съдове - с 0.7%, пътнически въздушен транспорт - със 7.2%, телевизори - с 1.0%, лаптопи - с 0.8%, цветарство - с 0.8%, електрически уреди за лична хигиена и разкрасяване - с 0.1%, и други.

 

 

     

 

 

През януари 2020 г. цените на лекарствените продукти са се увеличили с 0.1%, а цените на лекарските и на стоматологичните услуги са се увеличили съответно с 0.5 и 4.2%. По предварителни данни на НСИ хармонизираният индекс на потребителските цени за януари 2020 г. спрямо декември 2019 г. е 100.5%, т.е. месечната инфлация е 0.5%. Годишната инфлация за януари 2020 г. спрямо януари 2019 г. е 3.4%. Средногодишната инфлация за периода февруари 2019 - януари 2020 г. спрямо периода февруари 2018 - януари 2019 г. е 2.5%.

 

 

                                        

 

 

През последното тримесечие на годината българската икономика е регистрирала леко забавяне на растежа на до 3,5%. През предходното тримесечие той беше 3,7%. Данните отново са на НСИ, но са само предварителни, а окончателните ще бъдат представени след около три седмици. Лошите сигнали обаче се потвърждават и от слабото нарастване на БВП и от ниският растеж на брутната добавена стойност. Брутният растеж на БВП е най-ниският на тримесечна база от поне 2 години насам.

Редуциране на ръста има и крайното потребление, което отбелязва отстъпление с 0,3 процентни пунтка, спрямо предното тримесечие. Износът бележи много леко подобрение, за сметка на вноса, който пада.

Номинално горните данни изглеждат така: БВП достига 32 млрд. лв., а реализираната добавена стойност - 28 млрд. лв. Крайното потребление, което има най-голям дял в БВП, стъпва на малко над 25 млрд. лв.

Износът ни пък е генерирал 17 млрд. лв. или 55% от БВП. Вносът пада до 17 млрд. лв.
Ако тези предварителни данни бъдат потвърдени, то това би означавало, че България е регистрирала едно от най-слабите си тримесечия от доста време насам. Твърде вероятно е обаче те да се окажат реални, имайки предвид икономическа прогноза на Европейската комисия, която намали прогнозата си за растеж на българската икономика и предрече нарастване едва с 2,9%, за разлика от очакваното от българското правителство от 3,3%.

Външноикономическата обстановка също не предполага бързо възстановяване на темповете на растеж. Брекзит, търговските войни и епидемията от коронавирус забавят световната търговия, а някои от най-близките партньори на България - като Германия и Италия - показва все по-слаби резултати на собствените си икономики.

 

Фактор Бургас 21.02.20

Още от Несебър