Маестро Йордан Камджалов ще представи в Бургас на 1.08 своята звуково-пространствена композиция „Етюди на бъдещето“, създадена по мотиви от песните на Учителя Петър Дънов. На 23.09 в галерия Синагогата ще бъде представена и звуково пространствената режисура „Допусни“.
Албумът „Етюди на бъдещето“ е плод на един безпрецедентен концерт в Музикферайн във Виена през 2018-а, където Камджалов за първи път пред европейска публика представя своето самобитно творчество. Албумът е плод на създадената от него Музикална лаборатория за човека и Генезис оркестър. Носителката на "Грами" Лиса Джерард след представяне на живо на „Етюди на бъдещето“ във Виена сподели, че „това е чудо” и че „никога през живота си не е чувала нещо по-креативно и нещо по-изумително”.
Маестро Камжалов, кой е най-съкровеният спомен от детството Ви?
Знаете ли, аз нямам съкровени спомени. Исках да порасна, исках да правя големи неща. Аз не бях доволен от моите способности като дете. Не се харесвах, защото бях малък, глупав, грозен… всякакъв.
Един изключителен българин, който бяга от посредствеността си в детството - звучи парадоксално!
Започнах да живея след 7 клас. Дотогава всичко е било един голям ауфтакт в моя живот. И мисля, че човек, докато не съзре Пътя си и защо живе. Едва в 7 клас вече подозирах, че живея, за да правя нещо смислено. За да имам някакъв принос към прекрасните хора на тази Земя. И тогава моят живот придоби смисъл, дотогава беше една подготовка.
И все пак в моето детство имах моите големи вълнения, които няма да забравя. Два подаръка от баща ми - единият беше компас, а другият - микроскоп. Моята душа още тогава дълбоко се е вълнувала от микрокосмоса и макрокосмоса.
Това си спомням от детството, други подаръци не знам да съм получавал.
Как открихте учението на Петър Дънов? И как то формира Вашите избори в живота - физиката, астрономията и математиката.
Да, това са неща, които са тръгнали паралелно, и те са три - наука, изкуство и философия. Три пътя към центъра, към цялото, към есенцията, към субстанцията!
Учителят Дънов продължава да ми бъде много мощен компас, но аз първо съм се запознал с будизма. Моята душа е много будистическа!
Бях в 7 клас, когато видях едно списание - „Йога“. Открих го в малък бар. И там открих закони - едни принципи на живеене, които след това бяха надградени от учителя Дънов. Това са неща за мислене, за чувстване, за храна, за живеене - нещата, които никой не ни учи в училище, в семейството, на улицата.
Законите на живота. Аз съм съвършено щастлив и богат човек, че имам този компас в живота си. Цялото това учение го виждам като компас, но компасът не е Планината! Не е цялото! Обожавам моите приятели, които са атеисти, също мюсюлмани, католици.
Будизъм, дзен - това е моят начин на мислене! А Петър Дънов е един безпогрешен лакмус за истинското в живота.
Как се случи така, че кръстиха астероид на Ваше име?
Не знам. Наистина не знам. Видях на официалния сайт на НАСА и на международната астрономическа асоциация, че един астероид, открит 10 години след моето раждане, вече се казва „Камджалов“. После разбрах, че една група учени - астрономи и астрофизици от Хайделберг, са дали това предложение към НАСА и то официално е гласувано. По този начин аз съм първият и единствен жив диригент на тази възраст, който има астероид на свое име в Космоса.
Какво носим ние, българите, в гена си? Какъв е кодът ни?
Тук, в България, са най-големите герои, но и най-големите предатели. Най-големите гении и най-големите посредственици. Най-големите страхливци и най-големите юнаци. Българинът е в съвършените полюси.
Това е страната на абсурдите?
И на феномените!
Днес много талантливи българи търсят своята реализация по света. Вие самият по-лесно направихте кариера в Берлин например.
Никога не съм искал да правя кариера. За мен изкуството не е кариера. Аз исках да имам най-доброто образование и го получих в Германия - в Музикалната академия „Ханс Айслер“ в Берлин. Такова ниво го няма в България. Това е истината!
Имах един колега, приятел, учеше лазерна физика и отиде в САЩ. Не може да си топ лазерен физик и да останеш в България. Заминаваш и за това има обективни причини. Въпросът е дали могат да се създадат условия все повече неща да се случват и в България. Да, това е страната на абсолютното богатство и на абсолютния грабеж. Това е един друг полюс. България бива съвършено ограбвана и въпреки това продължава да дава феноменални плодове, които са без аналог по света. Факт, който продължава да доказва чудото на България.
Преди години твърдяхте, че няма да се върнете в България за постоянно, но го направихте? Кое промени решението Ви?
Не си спомням някога да съм твърдял подобно нещо. Аз никога не съм напускал България и никога не съм идвал тук. Отидох да уча зад граница, но винаги съм искал да давам моите плодове тук, на страната ми.
Мисля, че милионите българи, които са извън страната си, те биха живели тук, ако има нещо по-смислено. Ако няма такъв обир. Цялата ни култура - театрите, галериите, оркестрите, БАН могат да бъдат позлатени. На българите извън България им е много тъжно, а тези, които са тук, си мислят, че някой е избягал! Не, не са избягали - това са едни много тъгуващи хора или хора отчаяни. А други тук може би искат да избягат, но не могат. Много е сложно. България е много тъжно място, но същевременно място на много истински живот. Ето още един полюс. Не може да се говори еднозначно за България.
Когато се сблъсквате със скептицизма и бариерите? Какво Ви мотивира и вдъхновява да ги преодолявате?
Не ме интересуват, просто ги смачквам и създавам моите структури. Всичко, което съм създал, се е получило, защото някъде го е нямало. Мечтая да няма нужда от нашата дейност. Моите инструменти, аз ги наричам културни инструменти за въздействие, които създадох: „Genesis Orchestra“, състоящ се от музиканти и солисти от водещи европейски оркестри, също Музикална лаборатория за Човека, Фестивала за млади таланти. Всичко това е създадено, защото го няма.
Ние запълваме едни дупки, които би трябвало да са приоритет на държавата. Този колосален талант на България, който ние обгрижваме - изчезващ, бедстващ, гладуващ, трябва да е част от националната стратегия на държавата. И тя да се грижи за тези изумителни деца.
Аз не искам в Германия да се ражда културно чудо №653, а в България да няма и 5.
Казвате, че човек трябва да иска невъзможното. Защо? И каква е цената?
Всяка цена е малка за истинския идеал и смисъла. Човек трябва да е готов да изгладува мечтите си. Ако не си изгладувал мечтите си, значи не ги заслужаваш. Мисля, че гладът е много особена мярка за това дали някой наистина иска, заслужава и оценява нещо. Гладът е препоръчителен, дори задължителен. Ако някой иска в комфорта си да реализира своя максимален потенциал - историята няма случай, който да е доказал, че тази теза е приложима.
Коя човешка слабост не можете да приемете?
Знаете ли, човекът е изтъкан от слабости и аз ежесекундно трябва да приемам слабостите на хората.
Много тежко нещо е предателството. Ние живеем във време на перманентен грабеж и на перманентно предателство. Ние, хората, сме едни ходещи компромиси.
Как минава един Ваш ден с децата Ви? На какво ги учите? Кой е любимият ви празник?
Нямам такъв ден, цял ден. А когато го имам, той преминава великолепно.
Съобразявам се с тях. Правя каквото те искат, радвам им се, възхищавам им се. Аз им се възхищавам. Много съм строг, но съм и много добър. Рискувам с тях. Колкото мога, повече рискувам. Искам децата ми да не се страхуват да рискуват. Искам да ги науча да се осмеляват. Да са дръзки. Да живеят извън клишетата!
Моите деца са родени в Берлин, учат в Хайделберг, но когато дойдат в България, събирам боклуци с тях по улиците. Храним се просто, елементарно. Супер простота. Аз съм безкомпромисен, същевременно давам огромна свобода. Празниците не ме интересуват, аз съм дошъл да работя. Празнувам - работейки. Живея - давайки. Зная, че летежа изисква скорост, самата птица има задължително скорост, за да може да полети. Това е моят празник - полетът!
Автор: Даниела Арнаудова
Снимки: Личен архив и Наташа Манева
