Собственикът на Gunvor / в превод „бдителен по време на война“/ само за миналата година има приходи от 136 млрд. долара
Торбьорн Торнквист сключи една от сделките на живота си, възползвайки се от възможността да придобие чуждестранните операции на „Лукойл“, включително и тези в България скоро след като руският производител на петрол беше ударен от санкциите на САЩ, пише Wall Street Journal.
Ако Вашингтон и Лондон я одобрят, придобиването ще реши един от големите проблеми на Русия и в същото време ще разшири значително обхвата на енергийната империя на 71-годишния търговец на суровини. Gunvor – внушителната швейцарска търговска компания, която той основава заедно с партньор на Владимир Путин, ще се разрасне, за да погълне бензиностанции от Бронкс до Сицилия, рафинерии, разпръснати из Европа, и нефтени находища в Близкия изток и Централна Азия.
Бързото обявяване на сделката дойде само три дни след като „Лукойл“ обяви, че продава активите – типичен ход за Торнквист, известен с бързите и решителни действия, с които изпреварва конкурентите си, посочват източници, които са работили или са имали отношения с милиардера.
Споразумението рискува да поднови вниманието към историята на Торнквист в следсъветска Русия. В същото време то показва как икономическата атака на президента Тръмп срещу Русия е предизвикала пренареждане на непрозрачната индустрия за търговия с петрол – където ежедневно се движат милиарди долари от суров петрол, снабдявайки световната икономика и обогатявайки посредници като Торнквист.
Нито „Лукойл“, нито Gunvor разкриха цена или казаха как ще бъде структурирана сделката. Бивш колега, който е работил по друга голяма придобивка през 2012 г., казва, че дори Торнквист може да не знае още всички отговори. „Ако види сделка и сметне, че е добра, ще я сключи“, пояснява той.
Хората, които следят процеса на продажбата, предполагат, че тя може да оцени международното подразделение на „Лукойл“ на около 20 млрд. долара. Банкери искат да знаят колко плаща базираната в Женева Gunvor, как ще бъде финансирана сделката и дали Торнквист е дал на „Лукойл“ гаранции, че може да купи обратно бизнеса, когато войната в Украйна приключи.
„Торбьорн не е давал такива гаранции на никого. Няма такава клауза за обратно изкупуване“, заяви говорителят на Gunvor Сет Пиетрас. Той добави, че компанията е поискала разрешение от санкционните органи на САЩ и Великобритания за сключването на сделката.
Самият Торнквист заяви за Bloomberg, че всички опасения на властите относно продължаващото руско влияние върху придобитите активи ще бъдат разсеяни, и изключи сценарий, при който някой от активите ще бъде продаден обратно, ако санкциите срещу руската компания бъдат отменени.
„Очевидно ги уверяваме, че това няма да се случи“, заяви той в интервю. „И това е пълна раздяла, в момента, в който сделката бъде сключена – това е.“
„Силно уверени сме, че тази сделка отговаря на всички критични изисквания“, заяви Торнквист за дискусиите с регулаторните органи и властите.
Краткото съобщение на „Лукойл“ предизвика шок в тясно свързания свят на търговията с енергоизточници. Ръководители на конкурентни компании все още са обмисляли активите на „Лукойл“, коментират източници, запознати с продажбата. Някои все още не са стигнали до това как да преговарят с компания, която е под санкции както от Великобритания, така и от САЩ.
Gunvor можеше да действа бързо отчасти защото вече водеше преговори с „Лукойл“ за закупуването на някои активи, каза говорителят Пиетрас.
Покупката отразява високата толерантност към риска в компании за търговия със суровини като Gunvor, които често търгуват на нестабилни пазари, отпускат заеми на компании и правителства, които не могат да получат кредити от други източници, и сключват сделки в страни, изправени пред политически сътресения, конфликти и санкции.
Пазарните сътресения, причинени от пандемията и войната в Украйна, направиха бизнеса изключително доходоносен. Миналата година Gunvor – което означава „бдителен във война“ на старонорвежки и е също така второто име на майката на Торнквист – бележи печалба от 729 млн. долара при приходи от 136 млрд. долара, което е една от най-успешните години в историята на компанията.
„Трейдърите традиционно са по-склонни да поемат политически риск, отколкото големите петролни компании, а в момента те разполагат и с много пари“, заявява Крейг Пиронг, професор в Университета в Хюстън, който изследва търговците на суровини.
Все пак финансирането на тази сделка може да се окаже трудно, тъй като западните банки са предпазливи по отношение на трансакциите, свързани с Русия. Детайлите все още се доуточняват, но най-вероятното споразумение е Gunvor да задели част от бъдещите печалби от операциите, за които „Лукойл“ ще може да претендира след войната, посочват запознати с въпроса източници.
Торнквист е израснал в Стокхолм, където е учил бизнес. Започва кариерата си в BP през 70-те години, когато петролните пазари се отварят след шока от арабските петролни ембаргота. След като работи в две търговски фирми, в средата на 90-те години се отделя и започва свой собствен бизнес с продажба на руско гориво от Естония.
Западните търговци навлизат в бившия Съветски съюз, за да търгуват с петрол и метали. Скоро той се обединява с Генадий Тимченко, бивш съветски търговски служител, който познава Путин от Санкт Петербург, където бъдещият президент работи в кметството. Двамата основават компанията преди Gunvor през 1997 г.
След като Тимченко купува имение с изглед към Женевското езеро през 2003 г., Торнквист придобива имот от другата страна на пътя. И двамата са запалени тенис играчи.
Двамата се изкачват в големите търговски лиги по това време, когато Торнквист научава, че Москва е напът да конфискува нефтените полета на критика на Путин Михаил Ходорковски. Gunvor бързо прави необходимите договорености, за да продължи доставката на суров нефт към световните пазари, разказва той на авторите на книгата The World for Sale, публикувана през 2021 г.
Този ход превърна нишовата прибалтийска компания в едно от най-големите търговски дружества в света. В един момент Gunvor обработва до 30% от морския износ на суров петрол от Русия. Пиетрас посочва, че предимството на фирмата е нейната логистична способност.
„Не отричаме, че имаме отлични контакти“, казва Торнквист пред Ройтерс в рядко интервю през 2007 г. Но „да включваме Путин и някой от неговите сътрудници в този диалог е спекулация“, добавя той.
На следващата година Тимченко описа слуховете, че е работил за руските служби за сигурност, като „приказка“ в интервю за Wall Street Journal и заяви, че е прекалено зает, за да се вижда с Путин, стар познат и партньор по джудо.
След като Русия анексира Крим през 2014 г., санкциите на САЩ срещу Тимченко доведоха компанията до ръба на фалита. Администрацията на Обама заяви, че самият Путин има инвестиции в Gunvor и може да е имал достъп до средствата ѝ – обвинения, които фирмата отрече като „неверни и скандални“.
За да спаси компанията си, Торнквист купи акциите на Тимченко. Той продаде руските активи и изгради нови бизнес линии, особено в областта на втечнения природен газ и в САЩ.
„Gunvor се изчисти след санкциите срещу Русия, но цялата компания исторически се основава на руския бизнес, връзки и ноу-хау“, казва Ади Имсирович, лектор по енергетика в Оксфордския университет и бивш търговски директор в руската „Газпром“.
Торнквист, когото колегите му описват като мек, но склонен към недоволство, ако високите стандарти не бъдат спазени, разшири дейността си в САЩ. Той инвестира пари във ветроходството, спонсорирайки отбор за Купата на Америка и насърчавайки състезанието да се превърне в по-високотехнологичен екстремен спорт.
„Обичам състезанията и във ветроходството успях да се състезавам на най-високо ниво“, каза той пред WSJ през 2017 г.
Торнквист никога не прекъсва напълно отношенията си с Русия. Gunvor остана значителен износител на петрол и запази дял в огромен терминал в Санкт Петербург. Говорителят на компанията заяви, че продажбата не е била възможна. Подобно на други ръководители в търговията със суровини, Торнквист е посещавал централата на държавната компания „Роснефт“ в Москва до инвазията в Украйна през 2022 г., твърдят източници, запознати с техните срещи.
Въпреки това Gunvor бързо сви търговската си дейност, след като Путин нападна Украйна, според данни за корабоплаването и хора, запознати с дейността ѝ.
Сделката с „Лукойл“ – най-голямата от поредицата от скорошни придобивания, създава възможности за евентуалното напускане на Торнквист. Той е заявил, че би искал да запази Gunvor, където синът му Фредрик е изпълнителен директор, в семейството. Ако това не се получи, компания със значителни активи може да се окаже по-лесна за продажба от търговска фирма, която е трудна за оценяване. Засега обаче Торнквист не показва признаци, че планира да натисне спирачките.
Източник: Investor.bg
