Само 4 от големите градове в страната се отличават като притегателни центрове за нови жители, а Несебър е абсолютен рекордьор по този показател
От шестте най-големи града в страната с население над 100 000 души само четири увеличават населението си. Това са София, Пловдив, Варна и Бургас, а Русе и Стара Загора са започнали да губят жителите си, това показват демографските данни на Националния статистически институт (НСИ) към 31 декември 2024 г.
Друг видим тренд е, че българите сякаш са започнали да мигрират от вътрешността на страната към черноморското крайбрежие – почти навсякъде там има механичен прираст на населението.
Несебър е национален рекордьор в това отношение, защото е увеличил жителите с постоянна регистрация с цели 11% през 2024 г., сочат данните.
“В столицата средногодишният брой на населението расте с почти 8 хиляди души, както и в Пловдив и Варна, където повишението е с по 4 000 души. Очаквано населението расте най-бързо там, където има най-много свободни работни места, при това добре платени, и възможности за реализация. Не без значение е и съсредоточаването на висшето образование в тези градове”, обясни за „24 часа“ Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Това според него обаче е видимо само ако гледаме в диапазона на последните две години. Ако се върнем назад във времето, до предишното преброяване от 2011 г., единствено София тогава е имала население, сравнимо с днешното. Всички останали големи градове са намалели. Причина за това е, че в дългосрочен план по-ясно се усеща влиянието на отрицателния естествен прираст и особено на високата смъртност.
По принцип в България, както и в много държави от ЕС отдавна няма естествен прираст на населението. Генерално броят на хората се увеличава, но това се дължи на механичния прираст, на мигрантите отвън и на преместването на хора от едни населени места към други. В случая с България се дължи на преместването на хората от по-малките и изостанали общини към по-големите и по-богатите.
“Положителната миграция от последните няколко години все още няма достатъчно големи размери, за да може да преодолее влиянието на предишните две десетилетия. Въпреки това, ако гледаме само няколкото най-големи града в изолация от останалата част от страната, демографската картина далеч не е обезкуражаваща. Миграцията е положителна, естественият прираст се движи постепенно към баланс, особено след изчистването на пика на смъртността през пандемията”, подчерта Адриан Николов. Експертът регистрира друга нова тенденция: положителна миграция, разбира се механична, се наблюдава и по цялото Черноморие.
„След като при пандемията заради спада на туризма имаше масово изселване, днес Несебър е с най-висок механичен прираст в страната - увеличил е населението си с цели 11% в рамките само на 2024 г. Това означава, че черноморските общини привличат не само сезонни работници, които не биха били видими в статистиката, но и трайна миграция. Самият Несебър „бие“ дори областния център Бургас по сключени имотни сделки. Това е не само заради обхвата на местната служба по вписванията, където се регистрират продажби на апартаменти от Ахелой до курорта Елените, който е северно от Слънчев бряг и Влас, но и заради огромното строителство на жилищни сгради в целия район. Но все пак вътрешната миграция у нас е преимуществено от малките общини към по-големите“, подчерта Адриан Николов.
„За разлика от 2020-2021 г. населението на големите градски общини нетно расте от миграция за сметка на редица малки общини, особено в граничните и крайдунавски райони. Хората масово отиват от икономически по-слабо развитите части на страната в търсене на по-добре платени работни места“, каза още той. Все още го има и обратният процес - хората от големия град да се заселват в по-малки селища близо до него, но това обикновено си позволяват по-заможните.
“Има връзка между икономическото развитие и отрицателната нетна миграция, и от друга страна, между икономическо развитие и висок негативен естествен прираст. От голямо значение е и застаряването, тъй като тези, които първи напускат районите с малко възможности за реализация и ниски заплати са най-младите и способните. Така се заформя порочен кръг. Решенията за това трябва да се търсят във фискална децентрализация и в овластяване на местната власт за смели и нестандартни инвестиционни политики”, каза Николов.
Парадокс: Районите с оредяващо население с най-висока безработица
Демографската картина в България като цяло показва негативни тенденции повече в северната част на страната, отколкото в южната, но с известни уговорки.
“Генерално изводът, че Северна България среща по-сериозни демографски предизвикателства от Южна е верен, но на практика такъв поглед през районите за планиране не е особено информативен, особено ако се има предвид, че скоро предстои окрупняване”, казва Адриан Николов. Още повече че има региони на юг – по границата със Сърбия, както и в някои части на Родопите, които също преживяват бърз спад на населението и още по-бързо застаряване. И обратното, има части от севера, като например Варна, но към нея можем да добавим и Шумен, с известни уговорки дори и Плевен, където демографската картина не е особено негативна.
Иначе икономическите последици са очевидни – там, където няма младо и подготвено население, с подходящите умения и образование, много трудно се правят инвестиции.
“Парадоксът е, че именно регионите с най-тежка демография са и тези с най-висока безработица, на фона на голям деклариран от работодателите недостиг на работници на пазара на труда като цяло. Видимо тези безработни не могат да попълнят свободните работни места. Или са прекалено възрастни, или са на грешното място, или им липсват релевантни умения. По-лошото е, че за справяне с този проблем практически липсва политика”, каза Адриан Николов.
