Община Карнобат иска да възстанови Синанбейовия хамам

 

 

Турската баня датира от 15 век

Имотът е на Мюсюлманското настоятелство

 

    Община Карнобат да придобие безвъзмездно правото на ползване на Турската баня, от Мюсюлманското настоялтелство за срок от 30 години, решиха общинските съветници по време на последното провело се заседание. Имотът, който датита от 15 век е собственост на Мюсюлманксото настоятелство. Това е една от  малко запазените сгради от този период.  Имено това определя  нейната голяма културно- историческа значимост.

    През годините Турската баня не се поддържаше, започна да се руши и често беше обект на набези. До този момент не бяха предприемани никакви мерки за спасяване на срадата.

    „Синанбейовият хамам спешно  се нуждае от спасителни мерки . Тъй като е част от културно- историческото ни наследство. Състоянието на имота през последните години значително се влоши. Покривът е сриозно компролетиран, постоянно падат керемиди, преди време са избити прозорците, които бяха зазидани и всичко вътре е разрушено. Придобивайки  правото за безвъзмвздно ползване на Синанбейовия хамам, общината ще търси различни варианти този обект да бъде съхранен като паметник на културата от местно значение. След извършване на ремонтно- възстановителните дейности, банята ще може да се използва за посещение, като туристически обект- архитектурно- строителен паметник на културата, като какъвто е деклариран в Министерството на културата”.- каза кметът на Карнобат Георги Димитров.

 

     След реставрацията, Синанбейовият хамам  ще бъде изплозван за културни събития.

 

    Синанбейовият хамам или по- известен като Турската баня в Карнобат е построен най-вероятно между 1450 и 1487 г. от Рикас Синан бей – един от големите турски феодали в района през втората половина на XV век. Предполага, че са ползвани местни майстори-зидари от Предпланинието и каменари от Айтоско, а плановите указания са дадени от турски специалисти. В хамама има три вида помещения: съблекалня, изолационно помещение и три къпални. В средата на една от тях, която била най-голяма, имало квадратна каменна площадка, която най-вероятно е представлявала т. нар. „гьобек таш”. За разлика от съблекалнята, която е осветявана с прозорци, къпалните са осветявани с петолъчни, шестоъгълни и кръгли отвори по куполите. Отоплениетона банята се е осугурявало от мрежа от канали за горещ въздух, прокарани под мраморна подова настилка и по стените.

Този хамам е участвал в площадния ансамбъл на града, оформен от Синанбейовата джамия, чаршията и вероятно жилищната сграда на Синан бей.

 

 

 

Още от Карнобат