Общински съвет - Бургас прие Декларация против ветрогенераторите в Черно море

Само съветниците от Промяната и ДБ, партиите вносители на спорния Законопроект, си затвориха очите и гласуваха „против“
 
 

Две декларации против изграждането на ветрогенератори в Черно море бяха входирани преди редовната сесия на Общински съвет – Бургас. Преди гласуването стана ясно, че вносителите от ПП Възраждане и ГЕРБ се обединяват зад докладната на ГЕРБ като правят малки корекции в нея. 



Спорният Законопроект за енергия от възобновяеми енергийни източници в морските пространства с всеки изминал ден набира нови противници. Той е проект на депутатите от ПП-ДБ и според някои обслужва определени лобистки интереси. В мотивите на декларацията против приемането на Законопроекта се засягат проблеми и въпроси, които касаят всички хора по Черноморието. Преди сесията се очакваше, че всички общински съветници ще подкрепят декларацията. В този случай дори Възраждане и ГЕРБ бяха на едно мнение, като според тях Законопроектът крие рискове за околната среда и биологичното разнообразие, които засягат до голяма степен секторите Рибарство и Туризъм в региона. Всички общински съветници се обединиха зад това мнение. Според тях липсвапредварителна оценка на потенциалните въздействияна околната среда. Освен това Законопроектътне е подложен на обществено обсъждане, а липсата на прозрачност в процеса при изготвянето и приемането му създавав хоратаи в бизнеса по Черноморието усещане за нередност и скрити интереси. Само избранниците на Продължаваме промяната и Демократична България в Бургас си затвориха очите при приемането на декларацията и дори гласуваха „против“.
 





Красимир Калудов, арх. Георгиев и адв. Хаджиатанасова от ПП-ДБ не виждат нищо притеснително в това, в морето да се набучат ветрогенератори 

 
 

Ето и текста, който приеха всички общинските съветници без тезиот ПП-ДБ.
 


ДЕКЛАРАЦИЯ



Общински съвет Бургас изразява несъгласие с така приетия на първо четене Законопроект за енергията от възобновяеми източници в морските пространства (ЗЕВИМП), като считаме че същият следва да бъде оттеглен.
Въпросният Законопроект създава сериозно обществено напрежение и междуинституционален хаос, защото полето му на действие съвпада със Закона за енергетиката (ЗЕ), Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за устройството на морските пространства (ЗМПВВППРБ), а също и Закона за концесиите.



Липсата на по-сериозни и ефективни консултации (обществени обсъждания) със заинтересованите страни оставя много отворени въпроси и притеснения сред обществото и бизнеса, най-вече в секторите туризъм и рибарство. Очевидно в Законопроекта не са отчетени въздействията  за морски сектори, като например рибарство, туризъм, корабоплаване, както и екологичните рискове за морските екосистеми, морските птици, морските бозайници и миграционния коридор от Европа към Африка по маршрута Виа Понтика минаващ през територията на България — над Странджа и по бреговата ивица на Черно море.



Одобреният морски пространствен план на Република България (2021-2035). МППРБ е изключително важен за насърчаване на държавните интереси и намаляване на риска от конфликт между потенциални дейности и политически приоритети: корабоплаване, военни зони, риболов, въздействие върху околната среда и биоразнообразието, археологически обекти, както и други съоръжения и икономически дейности. Но за съжаление в конкретния случай, в този толкова важен документ, развитието на офшорната вятърна енергия е само маркирано, без да бъдат направени никакви проучвания, анализи за въздействия и т.н.



По отношение на морското пространствено планиране, следва приоритетно да бъдат извършени допълнителни проучвания с цел постигане на синергия за производство на офшорна вятърна енергия с останалите съществуващи морски дейности, за да бъдат избегнати отрицателни въздействия и конфликтни точки.



Залагането на действия по изграждане на мащабни офшорни ВяЕЦ за постигане на целите за декарбонизация в други документи, като проекта на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г., с хоризонт до 2050 г. от Ноември 2023 г., качен на страницата на Министерството на енергетиката е крайно неподходящо при положение, че липсва нормативна рамка, а така предложения законопроект има много пропуски и неясноти.



Офшорната вятърна енергия за някои държави е един от най-важните стълбове на политиката за климата за намаляване на въглеродните емисии с 55% до 2030 г., но това не трябва да се случва за сметка на други икономически отрасли като рибарство, туризъм, както и за сметка на околната среда. Добре е да бъде взето под внимание, че в държавите където към момента е развита офшорната вятърна енергия няма развит летен туризъм и стотици километри плажни ивици, ветровият ресурс на сушата е значително по-малък от офшорния и дълбочините по техните крайбрежия са подходящи за изграждане на стационарни вятърни турбини. На местата където крайбрежията са дълбоки се налага изграждането на плаващи офшорни вятърни турбини.



Геоморфоложката структура на дъното на Черно море в Българската акватория е променлива с много голям наклон - на два, три километра от брега морето е много дълбоко, и това прави възможно бъдещото изграждане единствено на плаващи вятърни централи, което оскъпява инвестицията, поддръжката и средната цена за генерирането на електроенергия в euro/MWh. Не е отчетен и факта, че не малка част от крайбрежните води са част от НАТУРА 2000, недвижими и културни ценности, навигационните маршрути, военни учебни зони и други определени по съответния за тях нормативен ред. Съгласно някой стратегически документи се предвижда, като мярка за подобряване състоянието на популациите на видовете риба в Черно море да бъдат определени и зони за защита в крайбрежните води на видовете риби, които са обект на стопански риболов.



Изграждането на офшорни вятърни генератори крие потенциален риск от следните въздействия върху околната среда:
1. Подводен шум, генериран от офшорни ветрогенератори върху морски бозайници и риби;
2. Електромагнитни полета (EMF), излъчвани от захранващи кабели върху определени морски видове;
 3. Промени в бентосни и пелагични местообитания;
 4. Промени в движението на водата и седиментите;
5. Загуба на местообитания;
 6. Въздействие върху птиците (сблъсъци);



Цитираните по-горе и други потенциални въздействия върху околната среда на бъдещите офшорни вятърни проекти, заедно с последиците за други морски сектори (напр. рибарство, туризъм, корабоплаване), би трябвало да бъдат оценени по време на процесите на стратегическо планиране на административно, регионално, национално или дори международно ниво чрез морско пространственото планиране. Приетият Морски пространствен план на Република България (2021-2035) следва да прилага подход, основан на екосистемите, като се гарантира, че натискът, упражняван от морските дейности, не компрометира постигането на здравословен океан и устойчивостта на морските екосистеми, както и тяхната способност да доставят устойчиво морски стоки и услуги. Въпреки това,  въздействието върху околната среда и аспектите на Морският пространствен план на Република България (2021-2035) въобще не са разгледани в контекста на бъдещото развитие на офшорната вятърна енергия. Поради това има спешна необходимост да се идентифицират и оценят потенциалните въздействия върху околната среда, свързани с офшорното производство на енергия, за да се предотвратят или сведат до минимум отрицателните ефекти на много ранен етап от процеса на планиране на офшорната вятърна енергия.



Внасянето на Законопроекта за енергията от възобновяеми източници в морските пространства в конкретния случай изпреварва всички важни проучвания и анализи, на база, на които може да бъде направен информиран извод от заинтересованите страни има ли потенциал за развитието на възобновяеми източници в морските пространства, в какви по размер и местоположение зони и при какви условия и ограничения ще бъде възможно това и концептуално България желае ли да се присъедини към останалите Европейски държави, развиващи техния офшорен потенциал.



Считаме, че осъществяване на дейности по изграждане и експлоатиране на вятърни мощности в морските пространства не трябва да бъде допускано без да бъде направен цялостен анализ по сфери/сектори, чрез който да се идентифицират потенциалните рискове и негативни въздействия върху тях. В това направление може да се обърне внимание на работещи в Европа модели (Испания, Великобритания, Гърция, Румъния и др.) и да се пристъпи първо към изготвянето на „Пътна карта за развитието на офшорна вятърна и морска енергия в България“. Тази пътна карта ще даде до голяма степен отговори на всички наболели въпроси относно рисковете от развиването на офшорна вятърна енергия.



Считаме, че производството на енергия от възобновяеми източници не трябва да води до значителна вреда за околната среда, нито да компрометира екологичните цели, а новите офшорни проекти трябва да бъдат задължително съвместими с целите за опазване на биоразнообразието. Това може да се осъществи само чрез предварителни проучвания и изготвянето на стратегическа оценка на база, на която да се определят само възможните приоритетни зони за потенциално развитие на ВЕИ и тези зони след подлагане на обществено обсъждане да се заложат в съответната нормативната рамка преди нейното приемане.



Считаме, че с благоприятното си географско местоположение България е в добра позиция да се възползва от предимствата на вятърната енергия (на сушата и в Черно море) и да направи значителни крачки в своя енергиен преход, но това не трябва да става на прибързано и на всяка цена. Можем да започнем тези процеси първо с поетапното усвояване на забравения, но наличен потенциал на сушата оценяван за над 40GW.



С настоящата декларация Общински съвет Бургас изразява безпокойство и несъгласие с така приетия на първо четене Законопроект за енергията от възобновяеми източници в морските пространства (ЗЕВИМП) и се ангажира да защитава интересените на жителите и бизнеса на територията на Община Бургас, за да се гарантира една благоприятна жизнеспособна среда за живот и развиване на бизнес.

Още от БУРГАС