Автор: Даниела Божинова
Повече светлина и видимост за начина на вземане на решения в Европейския съюз се очаква през 2025 г. В резултат на затягане на регламента за лобирането задължените лица в Европейската комисия стават 1500. Доскоро изискването за отчитане на проведени срещи с лобисти засягаше около 400 души на позиции комисари, генерални директори и длъжности в кабинетите на комисарите.
Освен разширяване обсега на задължените лица в ЕК, към изискването да се дават отчети за проведени срещи с лобисти се добавя и ново изискване - за публикуване на кратък протокол относно основните позиции и аргументи по обсъжданите въпроси.
Групата на Зелените в Европейския парламент отдавна настоява за засилване на отчетността и прозрачността в работата на европейските институции. През 2024 г. по тяхно предложение беше създадена независима Етична комисия, която да следи за спазването на правилата в Европейския парламент. Това се правеше преди от осем евродепутати, определени от Председателя на ЕП, но самонаблюдението и самосанкционирането се оказаха неефективни. Етичната комисия все още не е заработила, така че през 2025 г. тя ще трябва да преодолее закъснението и да започне да функционира.
Що се отнася до лобистите в ЕС, то те все още се регистрират доброволно в Регистъра на прозрачността. От създаването му през 2012 г. досега броят на регистрираните е нарастнал от 5500 на 12500. Предвид неговия доброволен характер обаче, няма как да се налагат наказания или да се предприемат разследвания - нещо, което регламентират и практикуват няколко европейски държави, САЩ и др. Разследване на неправителствена организация, например, установи, че замесените лобисти в Катаргейт - големия корупционен скандал в предишния мандат на Европейския парламент, не са били изобщо регистрирани в Регистъра на прозрачността, макар да са развивали активна дейност и дори провели конференция в залите на самия парламент.
Проблематичен остава и въпросът с дефинирането на конфликта на интереси при евродепутатите. От актуален доклад на Трансперанси интернешънъл става ясно, че всеки трима от четирима евродепутати са ангажирани с допълнителни дейности извън парламента - платени или не. Принципно, допълнителната работа не е изключена като опция за евродепутатите от Правилника на Европейския парламент, но не и лобистките дейности.
Проблемът е, че някои от настоящите евродепутати участват в бордовете на компании, чиято дейност следва да регламентират те самите като законодатели. Други са поели платена консултантска работа дори за регистрирани лобистки организации в нарушение на правилата.
За 14 члена на Европейския парламент международната организация е установила, че от допълнителна работа получават дори по-високи доходи в сравнение със заплатата им в ЕП, която е около 100 000 евро годишно. Например, Филип Турек, чешки десен популист от Групата „Патриоти за Европа“ изкарва като консултант на автомобилната индустрия 120 000 евро годишно, като едновременно заседава в комисиите на ЕП за индустрия и вътрешен пазар и др. Друг евродепутат - германецът Щефан Кьолер от Групата на Европейската народна партия, получава 51 240 евро годишно като председател на Баварската фермерска асоциация, а в ЕП е ангажиран с комисиите по земеделие, околна среда и др.
От германската организация Лоби Контрол смятат, че следва да има ясна забрана за евродепутатите да се ангажират с външни дейности - платени и неплатени, към организации, които се опитват да влияят върху вземането на решения в европейските институции. Активисти предлагат извършването на независими проверки още на етапа на подаване на информация при постъпването на длъжност от новите евродепутати и комисари. Европейските граждани трябва да бъдат сигурни, че избраните в наднационалните институции ги представляват по най-добър начин и защитават обществения интерес.
Що се отнася до интегритета на националните изборни длъжности, то в различните държави-членки действат различни регламенти - по-строги или по-лежерни.
България никога не е имала закон за лобизма, но това не означава, че в страната няма лобиране и лобисти. Заради липса на правила обществото у нас няма официална видимост на факторите и групите в политическия процес, влияещи върху решенията на публичните институции. Усещането е, че лобисти, приятелски кръгове и други фактори в държавата с най-висок корупционен индекс в ЕС имат неофициално много повече сила да се намесват в политическите решения отколкото избирателите, които разполагат с официално, но ограничено изборно право при гласуването за кандидати и с почти никакво изборно право при предлагането и избора на политически решения на референдуми и др.
Борбата с корупцията без съмнение изисква адресиране на тези сериозни дефицити на правовия ред в България. А Европейският съюз би следвало да засили темпото на налагане на ясни правила за интегритет на политиците и политическия процес едновременно с повишаване на прозрачността и осведомеността на европейската общественост.
Даниела Божинова е доктор на политическите науки, народен представител от МИР Бургас до юни 2024 г. от ПП Зелено движение (тогава като част от коалиция ПП-ДБ)