Проф. д-р Кристоф Цилински е водещ медицински специалист в областта на онкологията и имунотерапията. Той е медицински директор на Wiener Privatklinik, директор на Центрaлноевропейския център за ракови заболявания Academy Cancer Center към WPK, професор по медицинска онкология и клинична имунология и участник в престижни международни медицински организации. Проф. Цилински завършва Медицинския университет във Виена през 1967 г. и става професор по медицинска експериментална онкология през 1992 г. През годините ръководи важни отделения и центрове в областта на раковите заболявания във Виена. Със значителен научен принос, проф. Цилински е автор на над 620 статии и рецензии, а неговите клинични интереси обхващат рак на гърдата, рак на белия дроб, прецизна медицина и имунотерапия.
Проф. Цилински, какъв напредък е постигнат прилечението на ракпо отношение на иновативните терапии и технологии?
През последните десетилетия онкологията се развива сравнително бързо, което е пример за общия медицински прогрес в наши дни. Свидетели сме на множество нови разработки в тази област. Например важен напредък в терапията и диагностиката на рак са разработените за първи път моноклонални антитела от Сезар Милщайн през 1975 г. Друга важна стъпка в областта беше откриването на молекулярни и генетични промени в раковата тъкан, като например гена ретинобластома или Src. През 80-те години се разбра, че вирусите също могат да бъдат причина за развитието на ракови заболявания. Това ключово откритие беше признато чрез Нобелова награда, присъдена на Харалд цур Хаузен. Важен напредък от 40-те години на миналия век са също химиотерапиите, но през последните години, от 2000 г. насам, тяхната значимост постепенно намалява.
Създаденият през 2006 г. „Атлас на генома на рака“, в който бяха анализирани над 20 000 карцинома, доведе до революция в представите ни. Установено беше, че определени молекулярни предразположения са свързани с конкретни видове рак, като по този начин се създават условия за разработване на лекарства, които са насочени точно към тези молекулярни промени. От 2010 г. насам са изобретени или регистрирани около 150 целеви лечения, насочени към молекулярни мутации. Друг основен метод, на който сега се основава лечението на рак, е лечението с антитела, т.е. имунологичното лечение. В допълнение на антителата, които са силно свързани с всяко заболяване, например при рак на гърдата или рак на дебелото черво, има антитела, които се дават, за да се „манипулира“ имунната система, като инхибиторите на имунните контролни точки. Те позволяват на имунната система да даде имунен отговор срещу нахлуващия или появяващия се тумор и неговите метастази.
При кои конкретни онкологични заболявания в момента се регистрират най-значимите пробиви в медицината?
За редица онкологични заболявания са регистрирани значими пробиви, които променят нашето разбиране и подходи към лечението. При рака на белия дроб, например, традиционните категоризации, основани на хистологични типове, бяха оборени от нови молекулярни открития. Също така, карциномът на гърдата и карциномът на дебелото черво вече се признават за хетерогенни заболявания с различни молекулярни характеристики, което оказва влияние върху решенията за лечение. По подобен начин се наблюдават пробиви и при меланома, като при около 50% от злокачествените меланоми се проявява BRAF мутация, което е важен критерий за терапевтичните възможности. Разбирането на различните молекулярни характеристики при различните видове рак води до по-целенасочени и ефективни терапии.
Какви са основните предизвикателства пред пациентите с онкологични заболявания, особено по отношение на достъпа до иновативно лечение?
Важно предизвикателство пред пациентите, диагностицирани с рак, се корени в нарастващото търсене на прецизни изследвания. С напредването на разбирането ни за раковите заболявания на молекулярно ниво, необходимостта от индивидуализирани терапии става очевидна. Тази прецизност в лечението обаче има своята цена, тъй като за целевите терапии се изискват обширни изследвания. Финансовата тежест се простира отвъд разходите за лекарства и включва значителни разходи, свързани с диагностичните процедури. Освен това, изискването за определянето на популации с биомаркери допълнително усложнява процеса и оказва влияние върху достъпността на тези съвременни лечения.
Как международните институции и държавите си сътрудничат за подобряване на лечението на рака и има ли обмен на знания и опит?
Глобалното сътрудничество за усъвършенстване на лечението на рака включва колективни усилия на международните институции и държави. Изследователи и специалисти от цял свят допринасят за споделянето на знания чрез взаимодействие в рамките на престижни събития, конференции и съвместни проекти. Връчването на Нобелови награди на лауреати от различни нации подчертава трансграничното признание на постиженията, което предполага непрекъснат обмен на идеи. Тази глобална синергия е от съществено значение за оформянето на пейзажа на методологиите за лечение на рак, като насърчава сътрудничеството, което надхвърля географските граници.
Какво друго е важно при лечението на рак?
В нашата болница провеждаме ежеседмични интердисциплинарни туморни бордове, на които всеки отделен случай на пациент с рак се представя пред група специалисти. Тези специалисти включват рентгенолози, които представят случая, основан на направените рентгенологични изследвания. След това, случаят се обсъжда от патолози, медицински онколози, специалисти в конкретната област, хирурзи и лъчетерапевти. Така при определянето на лечението на всеки конкретен пациент участват специалисти от всички нужни медицински области. Това е необходимо, защото знанията са се развили толкова много във всяка дисциплина, че е невъзможно един лекар да има информация за най-новите постижения във всички различни дисциплини. Ето защо ние събираме всички дисциплини и всички най-модерни аспекти в един интердисциплинарен туморен борд.
Източник:Puls.bg
