Проф. д-р Марин Маринов е началник на Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“. Бивш декан на Медицинския факултет на МУ - София. Бивш председател е на Българското дружество по неврохирургия. Има множество специализации и отличия. Научната му продукция обхваща 364 труда по неврохирургия и гранични проблеми.
Проф. Маринов, пациенти с какви проблеми могат да направят консултация при вас, в приемните ви дни в ДКЦ „Ел Масри“?
Макар и поливалентен специалист-неврохирург, моите области на специален интерес и субспециализация са: микроневрохирургия при първични и вторични туморни заболявания на главния и гръбначния мозък, съдовомозъчни болести, транссфеноидална хирургия при аденоми на хипофизата и другия селарни и параселарни тумори, ендоскопски асистирана микрохирургия, детска неврохирургия, хирургия при дегенеративни спинални заболявания като дискови хернии и дегенеративно стеснен гръбначно-мозъчен канал, компютърно навигирана и роботизирана неврохирургия и др.
Кой момент е от изключително значение в неврохирургията, за да има оперативната намеса положителен резултат?
Няколко са условията за благоприятен изход от неврохирургичното лечение. Ще започна с отговор на първия въпрос – показана ли е, т.е. има ли индикации при конкретния пациент да се препоръча неврохирургична интервенция. Това е решаващ момент, защото ако се извърши непоказана или дори противопоказана (контраиндицирана) оперативна намеса, пациентът се въвлича в порочния кръг на неуспешни оперативни интервенции и реоперации и в крайна сметка се обрича на необратимо физическо и ментално инвалидизиране. Дългогодишният ми професионален опит ме сблъсква често с този проблем, който не е въпрос само на професионализъм от страна на лекуващия неврохирург, но има и морално измерение, защото опира до лекарската етика и нездрави финансови интереси. В този ред на мисли си струва да се замислим и за нивото на нашата масова здравна култура. Винаги препоръчвам на пациентите, които консултирам при колебание да вземат второ и дори трето мнение относно заболяването си и необходимостта от операция, както и относно вида на самата оперативна интервенция и очаквания ефект от нея.
Ако пациентът е показан за оперативно лечение – спешно, неотложно или в планов порядък, то от решаващо значение за ефективно оперативно лечение е разбира се и професионалната експертиза на неврохирурга, неговата подготвеност и опит.
И не на последно място, решаващо е използването на съвременни оперативни технологии и хирургически методи. По отношение на последното е важно непрекъснатото обучение и усъвършенстване на хирурга, за да е в крак със съвременната бърза динамика на навлизане в практиката на новостите.
Не бива да се пропуска и особената важност на адекватни неврореанимационни следоперативни грижи, както и на продължителната неврорехабилитация.
Как работите с пациенти, които имат патологични изменения на гръбначния стълб и налага ли се винаги оперативна намеса при тях? Има ли значение дали патологията на гръбначния стълб е вследствие на травма или има дегенеративен или онкологичен характер?
Дългогодишната ми консултативна и оперативна работа при пациенти със спинална патология, както споменах по-горе е свързана първоначално с определяне дали има показания в конкретния случай да се препоръча неврохирургично лечение и ако да, какво точно. През последните десетилетия този вид патология идва най-често на вниманието на специалиста неврохирург, което не е изненадващо, като се има предвид, че около половината от населението в България страда от дегенеративни гръбначно-мозъчни проблеми.
Естествено че има значение етиологията на оплакванията. Много често при травматични увреждания има показания за намеса на неврохирург по спешност за премахване на компресивно увреждане на неврални структури от костни фрагменти и кръвоизлив, което нерядко налага и допълнителн инструментална стабилизация на засегнатия сегмент. Все по-често се прилага и апликация на костен цемент при укрепване на травматични и спонтанни остеопоротични фрактури на прешлените. Вторичното гръбначномозъчно засягане от метастазиране от малигнени процеси в други телесни органи или от онкохематологични заболявания има специфика при определяне на показанията и спешността на неврохирургичната намеса. Дегенеративната спинална патология е най-масова, най-многообразна в проявите си и тук най-често виждам прояви на злоупотреба при поставяне на показания за операция и/или извършване понякога на недакватни за конкретния пациент оперативни процедури и манипулации. Мисля, че тук не е мястото за обсъждане на проблема в детайли, но проблем очевидно съществува.
Работещи ли са миниинвазивните техники при патология на гръбначния стълб? Какво се промени през последните години при спиналната хирургия?
Отговорът ми е да, съвременната спинална хирургия възприе много минимално-инвазивни техники при гръбначномозъчна патология, които са действително работещи. За да отговоря и на въпроса Ви какво се промени през последните години бих посочил широкото навлизане в практиката на тъканнощадящиоперативни техники и технологии, които водят до снижено време на интервецията, по-кратко анестезиологично време и оттук и снижен болничен престой и ускорено следоперативно възстановяване. Това е от голямо значение, като се има предвид често напредналата възраст на голяма част от пациентите с такава патология.
Ако трябва накратко да спомена някои от новостите в спиналната неврохирургия това е развитието на редица мини-инвазивни и невронавигационно водени перкутанни техники, като напр. блокадни високочестотни процедури за повляване на болката, имплантиране на устройства за спинална стимулация за повлияване на посттравматичния спастицитет на крайниците, перкутанни методи за отстраняване на дискови хернии, декомпресия/стабилизация на гръбначния стълб и поставяне на интерспинозни спейсери (за фузия на прешлени), вертебропластика и кифопластика за укрепване на прешленното тяло, различни интрадискални терапии и пр.
Има ли значение възрастта на пациенти при операции на гръбначния стълб?
Въпреки разширяването на възрастовия диапазон на оперираните пациенти със спинална патология, дължащо се на съвременния прогрес в невроанестезията и развитието на по-щадящи оперативни методи, за които вече стана дума, адекватната предоперативна преценка на спинални пациенти в напреднала възраст остава изключително важна. Тук изкуството на професията е да се прецени съотношението полза/риск при всеки индивидуален случай.
Може да запазите предварително своя час за преглед и консултация при проф. д-р Марин Маринов на тел. 056 84 47 37 или на регистратура в ДКЦ „Ел Масри“ – Бургас, адрес: к-с „Лазур“, бл. 158
