Персоналът на възраст над 65 години се увеличава за сметка на младите, които не са подготвени или се занимават с неща извън учене и работа
Младежката безработица в страната продължава да бъде на нива по-високи от средните за ЕС
Заетостта у нас остава относително стабилна, но зад това се крият важни структурни размествания по възраст, образование, икономически дейности и професионални класове, сочи анализ на Институтът за пазарна икономика, базиран на данните на Националния статистически институт за второто тримесечие на 2025 г. Данните показват по-голяма трудност за навлизане на младите работници на пазара на труд и потенциално изоставане на сезонната им заетост в туризма и селското стопанство според икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Коефициентите на заетост по възрастови групи показват ясно изразени разминавания. Най-тревожен е спадът на показателя при младите хора (15-24 години) – спадът е с 3,1 процентни пункта през 2025 г. след относително стабилни движения в предходните години. При 25-34-годишните също се наблюдава изненадващо влошаване – минус 6,2 пункта. По-зрелите възрастови групи (35-44 г. и 45-54 г.) отчитат по-умерени спадове, съответно от 2,8 и 1,8 пр. п. При най-възрастните работници (65+ г.) има стабилен ръст от 0,4 пр. п. спрямо същото тримесечие на 2024 година.
Според зам.-председателя на БСК Мария Минчева няма драстични промени на пазара на труда. Нивото на заетост е относително високо - дори не достигат хора, чрез които фирмите да разширят дейността си и да има икономически растеж.
"През последните пет години намалява броят на младите, отпаднали от училище. Младежката безработица продължава да бъде на нива, по-високи от средните за ЕС. Това значи, че младите не са подготвени за пазарното търсене или се занимават с неща извън учене и работа и това е най-тревожната част“, коментира по Нова телевизия Минчева. Тя допуска, че вероятно те са част от "сивата", недекларирана заетост - около 500 хиляди души.
Според нея вносът на работници от чужбина по-скоро става в рамките на сезонна заетост, 3 до 5 месеца и не може да се говори, че те изместват заетостта за българското население, защото работодателите предпочитат да наемат местни хора, за да няма бюрократични проблеми и документални забавяния. „Да не си представяме социален дъмпинг, напротив, работодателите са недоволни, че не могат да използват потенциала на младото поколение", заяви Минчева.
Икономистът Стоян Панчев обаче е на друго мнение. Той посочи, че последният анализ на ИПИ показва първите ефекти от интензивния внос на работна ръка от трети страни.
"Внесли сме населението на Смолян два пъти като работници. В секторите, в които те имат най-голямо присъствие, се забелязва най-голям спад на заетостта на българите - туризмът, строителството и промишлеността. Изместени са младите и най-неопитните и необразованите. Всъщност работници не се намират заради ниските заплати", коментира Панчев.
Според председателя на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Павлин Косев във всички сектори има недостиг на кадри. "В туризма се внасят много работници, но това е защото сферата се разширява. Има ниша, заради която има нужда от повече кадри“, посочи той.
Дисбалансът между търсенето и предлагането постепенно ще засегне всички сектори, каза председателят на Българската конфедерация по заетостта Надя Василева. „Получава се един огромен парадокс – при такъв обем на безработица, в същото време се наблюдава и голямо търсене и недостиг на кадри”, посочи тя. По думите ѝ в допълнение на тези фактори на пазара се наблюдава и повишение на доходите в определени сектори, но и намалена производителност въпреки тези условия.
Източник: travelnews.bg
