Парламентът прие на второ четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2023 година. Гласуването на здравния бюджет на второ четене мина в отсъствието на министъра на здравеопазването Христо Хинков, а дебатите, продължили близо четири часа, бяха изцяло фокусирани върху механизма, по който НЗОК заплаща онколекарствата на лечебните заведения.
Основният текст, който разгорещи дебатите, беше предложението да се уеднаквят цените, по които НЗОК заплаща едни и същи лекарства на болниците. Текстовете не са обсъждани в парламентарната комисия по здравеопазване, което предизвика остри критики на народни представители от парламентарните групи.
В крайна сметка депутатите приеха предложението на правителството, според което при заплащането на онколекарства в болниците НЗОК трябва да взима за референтна най-ниската цена от всички тръжни процедури в лечебните заведения, постигната за даден медикамент през предходния месец.
Защо приемането на тази поправка, която следва да е записана в Закона за здравното осигуряване, а не в Закона за бюджета на НЗОК, е наложително, стана ясно от разгорещените спорове в пленарната зала. От изказването на Костадин Ангелов (ГЕРБ) стана ясно, че интересите на различни заинтересовани страни в сектора относно механизма на заплащане на онколекарствата са за около 700 млн. лева. От „Възраждане“ заявиха, че става дума за 100-200 млн. лева годишно кражба от обществени поръчки за онколекарства, уточнявайки, че числата са условни. Според партията ежегодно по тази схема изтичат стотици милиони обществени средства към определени болници и фирми.
По темата в залата се изказаха и временният управител на НЗОК Йорданка Пенкова и зам.-министърът на здравеопазването Илко Гетов.
Гетов заяви, че предложените текстове са защитен механизъм срещу това, че здравното министерство вече три години не може да въведе централизираното договаряне на лекарства поради поредица обжалвания и съдебни дела. Преди три години като централен орган за договаряне министърът на здравеопазването успя да договори най-ниските цени за 14 групи лекарства, в резултат на което всички болници работеха на тях. "Но сега, за да излезем от тази патова ситуация, ви предлагам да подкрепите този текст по вносител", обясни той на депутатите.
Йорданка Пенкова посочи, че НЗОК е упреквана за това, че заплаща на различните лечебни заведения лекарства по различни цени. А това е факт, защото ползва като референт стойността в позитивния лекарствен списък, но тя е възможно най-високата. „Една голяма част от лечебните заведения достигат цена, която е по-ниска от референтната, а други – по-висока", обясни Пенкова. В същото време НЗОК е длъжна да плаща различните цени на болниците до стотинка, което ощетява фонда с около 100 млн. лв. на година.
„Това довежда до допълнителен разход за лекарства… Сключваме договор с притежателите на разрешенията за употреба (ПРУ), те солидарно с нас заплащат надвишението на бюджета в тази група лекарства и го поемат, затова вече имаме отказ от фирмите да доставят лекарства и да сключват договори", обясни тя.
Отхвърлени бяха другите две предложения – на Костадин Ангелов от ГЕРБ и на Васил Пандов от ПП-ДБ. Техните предложения на практика защитаваха по-меки варианти за ценова регулация с аргумента, че има риск да спрат доставките на лекарства за болниците заради неизгодни условия.
