Д-р Камелия Кръстева, МБАЛ „Сърце и Мозък“: Усложненията след COVID-19 повишават риска от инфаркт и инсулт



Липсата на профилактика и самолечението са едни от причините за високата смъртност в България

 

Д-р Камелия Кръстева  е част от екипа на Сърце и Мозък – Бургас. Тя е част от БКИ от 2009 г. като началник на отделението по Инвазивна кардиология в болниците в Ямбол, Шумен и Плевен. Завършва медицина през 1993 г. Има придобити специалности по вътрешни болести и кардиология. Магистър е по обществено здраве и здравен мениджмънт. Професионална квалификация: ЕхоКГ и инвазивна диагностична и интервенционална кардиология.

 

 

Д-р Кръстева, през последните месеци всички говорят за пандемията от ковид, но смъртността от инфаркти остава много висока за България, какви са вашите наблюдения в МБАЛ „Сърце и Мозък“ като началник на отделението по Кардиология?

 

В хода на пандемията от COVID-19 смъртността остава висока поради няколко причини: първата е затрудненият достъп на пациента до квалифицирана медицинска помощ поради ограничения ресурс на спешните центрове. Все още всички усилия са насочени към обслужването на пациентите с COVID-19. Създават се специализирани отделения, някои лечебени заведения дори бяха изцяло превърнати в „COVID болници“. Втората причина е страхът от заразяване,самоограничението, което пациентът сам си налага, непосещавайки семейния си лекар, кардиолог или специализирано здравно заведение често води до прием по спешност в животозастрашаващо състояние. Третата причина e липсата на профилактика и самолечението, което за съжалениеевсе още често срещан феномен у нас. Искам да обърна специално внимание на усложненията след COVID, а те са многообразни, често сериозни и засягат както възрастни хроничноболни пациенти, така и млади и активни хора, преболедували вируса. Общото между всички е засягането на малките кръвоносни съдове, честото обазуване на тромби и повишаването на риска от инфаркт или инсулт.   

 

 

Кои са първите признаци и симптоми, които предшестват миокарден инфаркт?

 

Болката е основна клинична изява при инфаркт. Типичната гръдна болка има следната характеристика: най-често се описва като притискане, стягане, парене, тежест, която може да бъде придружена или не с вегетативна симптоматика – гадене, повръщане, изпотяване, страх. Болката се локализира зад гръдната кост и се разпространява към  гърлото, гърба, рамото и дланта. Важно е да се знае, че понякога може да няма болка или тя да е атипична,в корема или пръстите. Друга клинична изява може да бъде задух или синкоп (припадък). Тези атипични прояви са характерни по-често за възрастни пациенти, диабетици, хора с бъбречна недостатъчност или с деменция. В условията на пандемия забравихме за „златния час“. Времето от появата на симптомите до получаването на специализирано лечение трябва да бъде максимално кратко (до 1 час). Това позволява на инвазивните кардиолози да предотвратят необратимата увреда на сърдечния мускул.     

 

 

Различават ли се симптомите при мъжете и жените?

 

Не, полът не оказва значение по отношение на клиничната изява.

 

 

Много често хората игнорират малките знаци за проблем, които тялото ни изпраща. Ако усетим симптоми за кратко време, но те преминат, какво трябва да направим?

 

Първото, което трябва да направим, е да посетим личния си лекар. Не бива да чакаме проблемът да премине от само себе си, защото вероятността той да се хронифицира е голяма. Няма да се уморя да повтарям, че профилактиката и ежедневната грижа за здравето, спасяват животи.   

 

 

Българите подценяват ли опасността от остър инфаркт на миокарда? 

 

За съжаление, голяма част от пациентите, които постъпват при нас, са вече с усложнения в хода на реализиран инфаркт. Статистиката показва, че средната възраст на българите се повишава. Все повече възрастни хора живеят сами, без достъп до квалифицирана медицинска грижа. Децата все по-често страдат от наднормено тегло. Тютюнопушенето, нездравословният начин на живот и лиспата на движение, както и високите нива на стрес сред активната част от населението – всички тези фактори допълнително повишават вероятността от инфаркт на миокарда. 

 

 

Само преди две седмицимлад човек бе покосен в центъра на Бургас от инфаркт и имаше фатален край. Какво трябва да направим, ако сме свидетели на подобен инцидент? 

 

Да бъдем съпричастни. Всеки би могъл да повика спешна помощ.

 

 

Какво следва за пациент с инфаркт, след като постъпи в специализираното кардиологично отделение в МБАЛ „Сърце и Мозък“?

 

Грижата за пациента от постъпването му при нас се придържа строго към утвърдените мединиски алгоритми. За постъпилия се грижи не само един лекар, а цял екип, действащ в синхрон – санитари, сестри, лаборанти, специалисти по кардиология, съдови специалисти, анестезиолози и реаниматори, инвазивни кардиолози, специалисти по образна диагностика, рехабилитатори и т. н. Опитът ми показва, че пациентите и техните семейства са по-спокойни, когато знаят стъпките. А те са: анамнеза, физикален преглед, ЕКГ, лабораторни изследвания, ЕхоКГ за оценка на помпената функция, кинетика и клапния апарат. След това пациентът се въвежда в катетеризационната лаборатория за инвазивна оценка на съдовете на сърцето (коронарграфия).

 

 

Скоро очакваме да заработи новата многопрофилна болница „Сърце и Мозък“ на територията на Бургас. Разкажете ни повече. 

 

Болниците „Сърце и Мозък“ в Плевен и Бургас са пример за отлично сътрудничество между лекари от различни специалности, което позволява да намираме нестандартни терапевтични решения на сложни случаи. Комплесният подход скъсява времето между определянето на диагнозата и старта на лечението. Нашите пацинетите имат възможност да бъдат прегледани и лекувани от доказани специалисти, да бъдат проследявани дългосрочно и да получат нужното уважение. Горди сме, че в Плевен разполагаме с единствения в страната гама нож и най-модерния линеен ускорител, невронавигация и възможности за най-съвременна образна диагностика.

 

Новата болница „Сърце и Мозък“ в Бургас ще продължи този успешен интердисциплинарен подход с клиники и отделения от най-високо трето ниво на компетентност, съгласно националните медицински стандарти. Дейността на болницата включва кардиология, гастроенторология, урология, кардиохирургия, съдова хирургия, обща хирургия, травматология, неврохирургия, неврология, образна диагностика, физикална и рехабилитационан медицина, клинична и микробиологична лаборатория и т.н., като очакваме да посрещнем първите пациенти в началото на тази есен. 




Видяна: 490


« Назад към всички новини



Наши партньори