Елисавета от Бургас покорява театралните сцени в Лондон

-Дъщерята на заслужилия артист Цако Дачев и оперна певица Лилия Дачева  не спира да търси нови предизвикателства

-Елисавета е превърнала къщата си в Лондон в „Малката България”

                         Тя е огън, тя е страст, тя е динамика, тя не умее да спира. Търси нови и нови предизвикателства. Приятелите й казват, че е „луда глава”, но тя такава си се харесва. Тя е изключително мъдра и неповторим патриот. Носи България близо до сърцето си, в буквалния и в преносния смисъл. От десет години е в британската столица Лондон, но в дома й най-свещеното място е отредено на трибагреника ни, а върху гърдите си, като бижу носи българска шевица. Казва се Елисавета Дачева. В Англия тя сбъдва мечтата си, да е на сцената, всеки ден да вдишва праха й, да бъде сред  завесите, да е под светлините на прожекторите.

                                       Елисавета с възпитаниците си в Лондон

                                 Изключителна жена, която тръгва към Великобритания, без да знае и думичка на английски, освен обичайните ДА и НЕ. Тръгва като икономически емигрант, но взима и част от България.

   „Морето ми липсва, българските зеленчуци ми липсват. Липсва ми майчиният глас. Липсват ми доматите от нашата градина. Липсва ми българското. Но там оцелявам и видях, че там, в една чужда страна мога да направя това, което в България не успях”.- казва за вестник „Фактор” Елисавета.

  Бургазлийката е дъщеря на заслужилия артист, вече покойник, Цако Дачев и оперната певица от близкото ни минало Лилия Дачева.  Преди десетина години тръгва да търси щастието в Лондон, подтиквана от авантюристичния си дух и желание за изява.

 „Не знаех английски език. Започнах да мия коли за пет паунда на измита кола. Не ми трябваше да говоря, а да бъда бърза. Но се оказа, че това е проблем, защото не разбирам какво ми казват клиентите. Започнах да уча някои думи. Но истински ми помогна едно английско семейство. Възрастна двойка, той беше истински джентълмен. По 2-3 пъти в седмицата идваха да мият колата си само при мен. Съпругата му ми донесе буквар и така започнах обучението си по английски език.”- спомня си за своето начало в Лондон Елисавета.

          След това изкарва курсове по секюрити, започва да се изкачва по йерахията във фирмата, изкарва и курсове по английски успешно. Но решава да направи завой в кариерата си и да сбъдне  най-голяма си мечта или поне да пробва да я реализира и успява.

                        „В тази чужда за мен страна, аз успях да сбъдна желанието си. Животът на моите родители е преминал на сцената. Исках да се отдам на тази професия. И успявам тук, в Англия. Когато те видят тук, че можеш, ти дават криле. Чужденец съм,  сърцето ми завинаги остава в България. И искам да се върна”- казва Елисавета.

                          Тя завършва с пълно отличие колежа по актьорско майсторство и започва да прави постановки с ученици. Първото представление, което имал небивал успех в британската столица е „ Покана от Париж” на българския драматург, сценарист и писател Панчо Панчев. И така Елисавета започва да обучава деца и да им посвещава тайната на театъра и сцената. За да въвлече тийнейджърите в това велико изкуство, на помощ й идват и курсовете, които е изкарала по Нервно-лингвистично програмиране (НЛП). Но и самобитният й неспокоен и креативен български дух й дава огромна сила, за да може да преподава актьорското майсторство на децата.

                      „Аз обичам живия разговор, реалния диалог. Не мога да приема комуникации с новите технологии. Затова има между мен и децата толкова силна връзка. Ние говорим на всякакви теми. Учим се на живот, не само какви артисти да бъдат на сцената.”

                          Денят на Елисавета започва в пет сутринта. А сутрешната гимнастика е заменена с работа в градината. Там, където е посяла българското, там където е направила райско българско кътче. Български домати, краставици, чушки и български цветя.

                     „Моите приятели казват, че аз тук съм направила „Малката България” . И това е така. Българското знаме е на почетно място. Всичко носи полъха на Бургас. Ако мога и малка част от морето ще си взема с мен.” А съвсем наскоро Елисавета е направила е туршия по бургаска рецепта от зелени домати, отгледани в нейната лондонска градина.

                               И тъй като за секунда не забравя как и откъде е тръгнала, Елисавета  е помогнала на не един или двама българи, решили да търсят щастието си в Лондон. „Родена съм под щастлива звезда. На мен са ми помагали, аз помагам. Животът е прекрасен, той е за живеене, не е за плашене.”

                       А всички повратностите в живота, Елисавета преодолява с молитви, много вяра и позитивизъм. „Духовността е нещо, което трябва да се търси и изгражда. Ние заспиваме иначе. Имаме навика да заспиваме често и непрекъснато.  Когато сме в отношение,  заспиваме, защото след време смятаме, че партньорът ни е спечелен завинаги, заспиваме, когато смятаме, че  работата е даденост, заспиваме, когато  спираме да се радваме на малките неща,. А малките неща правят  голямата картина. Заспи ли съзнанието, спираме  да търсим, спрем ли да търсим, спирам да се движим, спрем  ли да се движим, ставаме мъртви души”.

                        Само няколко месеца делят Елисавета Дачева от завършване на университета в Лондон, приложен театър, театрална режисура и драма . А желанието й 80-годишната й майка да присъства на дипломирането й. Убедена е, че някой ден ще се завърне в Бургас. Но докато това се случи, ще продължава да показва що е то български дух и талант във Великобритания и ще продължава да сънува … на български.

http://faktorbg.com/ в-к "Фактор"