Елисавета от Бургас покорява театралните сцени в Лондон

-Дъщерята на заслужилия артист Цако Дачев и оперна певица Лилия Дачева  не спира да търси нови предизвикателства

-Елисавета е превърнала къщата си в Лондон в „Малката България”

                      Тя е огън, тя е страст, тя е динамика, тя не умее да спира. Търси нови и нови предизвикателства. Приятелите й казват, че е „луда глава”, но тя такава си се харесва. Тя е изключително мъдра и неповторим патриот. Носи България близо до сърцето си, в буквалния и в преносния смисъл. От десет години е в британската столица Лондон, но в дома й най-свещеното място е отредено на трибагреника ни, а върху гърдите си, като бижу носи българска шевица. Казва се Елисавета Дачева. В Англия тя сбъдва мечтата си, да е на сцената, всеки ден да вдишва праха й, да бъде сред  завесите, да е под светлините на прожекторите.

Изключителна жена, която тръгва към Великобритания, без да знае и думичка на английски, освен обичайните ДА и НЕ. Тръгва като икономически емигрант, но взима и част от България.

„Морето ми липсва, българските зеленчуци ми липсват. Липсва ми майчиният глас. Липсват ми доматите от нашата градина. Липсва ми българското. Но там оцелявам и видях, че там, в една чужда страна мога да направя това, което в България не успях”.- казва за вестник „Фактор” Елисавета.

Бургазлийката е дъщеря на заслужилия артист, вече покойник, Цако Дачев и оперната певица от близкото ни минало Лилия Дачева.  Преди десетина години тръгва да търси щастието в Лондон, подтиквана от авантюристичния си дух и желание за изява.

                       „Не знаех английски език. Започнах да мия коли за пет паунда на измита кола. Не ми трябваше да говоря, а да бъда бърза. Но се оказа, че това е проблем, защото не разбирам какво ми казват клиентите. Започнах да уча някои думи. Но истински ми помогна едно английско семейство. Възрастна двойка, той беше истински джентълмен. По 2-3 пъти в седмицата идваха да мият колата си само при мен. Съпругата му ми донесе буквар и така започнах обучението си по английски език.”- спомня си за своето начало в Лондон Елисавета.

                              След това изкарва курсове по секюрити, започва да се изкачва по йерахията във фирмата, изкарва и курсове по английски успешно. Но решава да направи завой в кариерата си и да сбъдне  най-голяма си мечта или поне да пробва да я реализира и успява.

„В тази чужда за мен страна, аз успях да сбъдна желанието си. Животът на моите родители е преминал на сцената. Исках да се отдам на тази професия. И успявам тук, в Англия. Когато те видят тук, че можеш, ти дават криле. Чужденец съм,  сърцето ми завинаги остава в България. И искам да се върна”- казва Елисавета.

Тя завършва с пълно отличие колежа по актьорско майсторство и започва да прави постановки с ученици. Първото представление, което имал небивал успех в британската столица е „ Покана от Париж” на българския драматург, сценарист и писател Панчо Панчев. И така Елисавета започва да обучава деца и да им посвещава тайната на театъра и сцената. За да въвлече тийнейджърите в това велико изкуство, на помощ й идват и курсовете, които е изкарала по Нервно-лингвистично програмиране (НЛП). Но и самобитният й неспокоен и креативен български дух й дава огромна сила, за да може да преподава актьорското майсторство на децата.

„Аз обичам живия разговор, реалния диалог. Не мога да приема комуникации с новите технологии. Затова има между мен и децата толкова силна връзка. Ние говорим на всякакви теми. Учим се на живот, не само какви артисти да бъдат на сцената.”

Денят на Елисавета започва в пет сутринта. А сутрешната гимнастика е заменена с работа в градината. Там, където е посяла българското, там където е направила райско българско кътче. Български домати, краставици, чушки и български цветя.

                             „Моите приятели казват, че аз тук съм направила „Малката България” . И това е така. Българското знаме е на почетно място. Всичко носи полъха на Бургас. Ако мога и малка част от морето ще си взема с мен.” А съвсем наскоро Елисавета е направила е туршия по бургаска рецепта от зелени домати, отгледани в нейната лондонска градина.

                                И тъй като за секунда не забравя как и откъде е тръгнала, Елисавета  е помогнала на не един или двама българи, решили да търсят щастието си в Лондон. „Родена съм под щастлива звезда. На мен са ми помагали, аз помагам. Животът е прекрасен, той е за живеене, не е за плашене.”

                              А всички повратностите в живота, Елисавета преодолява с молитви, много вяра и позитивизъм. „Духовността е нещо, което трябва да се търси и изгражда. Ние заспиваме иначе. Имаме навика да заспиваме често и непрекъснато.  Когато сме в отношение,  заспиваме, защото след време смятаме, че партньорът ни е спечелен завинаги, заспиваме, когато смятаме, че  работата е даденост, заспиваме, когато  спираме да се радваме на малките неща,. А малките неща правят  голямата картина. Заспи ли съзнанието, спираме  да търсим, спрем ли да търсим, спирам да се движим, спрем  ли да се движим, ставаме мъртви души”.

                                    Елисавета с възпитаниците си в Лондон

                                Само няколко месеца делят Елисавета Дачева от завършване на университета в Лондон, приложен театър, театрална режисура и драма . А желанието й 80-годишната й майка да присъства на дипломирането й. Убедена е, че някой ден ще се завърне в Бургас. Но докато това се случи, ще продължава да показва що е то български дух и талант във Великобритания и ще продължава да сънува … на български.

http://faktorbg.com/ в-к "Фактор"