Христо Шопов: Харесвам Бургас! Бургаската публика е чудесна!

От Ваня Чечева

Той е бунтарят Иван, непокорният Маргарит, патриотът идеалист Йордан Вълчев. Все роли, оставили трайна следа в българското кино. Той има повече от 70 филма зад гърба си, множество участия в театрални и телевизионни проекти. Той е едно от емблематичните имена на българското кино. Син е на известните български артисти Наум Шопов и Невена Симеонова.

Кариерата му започва, когато е едва 17 годишен. Дебютът му в киното е във филма „Дишай, човече!”. През 1988 след тежък кастинг, когато е четвърти курс в НАТФИЗ (ВИТИЗ тогава), режисьорът Иван Андонов му поверява главната роля в филма „Вчера”. Филм, който завинаги ще остане в Златния фонд на българското кино. От тук тръгва славният му път . Следват филмите „Маргарит и Маргарита”, „Любовното лято на един льохман”, „Очите плачат различно”. През 90- те години на миналия век той има значителен брой участия в кино и телевизионни проекти, като в голяма част от тях изпълнява главната роля „Кръговрат”, „Нощта на самодивите”, „Трафик”. Неговото име започва да става популярно и сред европейските артисти, тъй като участва в международни продукции „Берлин 39”, „Дон Кихот се завръща” и др. В началото на 21 век появата му в европейски или американски филми може да бъде определено като обичайно „Сивата зона”, „Смърт, измама и съдба на борда на „Ориент експрес”, „Пехотинци”, „Удобна мишена”, и др. През това време , той участва и в български продукции „Коледата е възможна” и печели наградата на Съюза на артистите на 26 Международен фестивал „Златна ракла”.

През 2003 година, режисьорът Мел Гибсън го избира за своя филм „Страстите Христови” . В него, той изпълнява ролята на Пилат Понтийски. През 2004 година печели наградата на филмовия фестивал в Иркутск.

През последните години играе главната роля в телевизионни и кино продукции- отличеният с множество награди „Love.net”, :Операция шменти капели”, „Генерал Дела Ровере”, „Барабас” и др. През 2012 година, той получава наградата за най- добър актьор на Филмовия фестивал на Югоизточна Европа за ролята си на доктор Филип Богатев във филма „Lov.net”.

През 2013 година той се снима в телевизионният сериал „Дървото на живота”, в ролята на патриота-идеалист Йордан Вълчев.

През 2014 година, той се връща на театралната сцена , за да изиграе ролята на проф. Джон Олдман в „Човекът от земята”. През 2016 година е и премиерата на „Догодина по същото време”, която вече две години не слиза от театралната сцена. Заради огромния успех на постановката, започва Национално турне, което преминава през 18 града, само за 2016 година. Турнето продължава и през 2017 година. Към това трябва да се прибави и впечатляващата постановка „Всичко или нищо”, написана от сестра му Лиза Шопова. В нея той си партнира с Лилия Маравиля ( с която играе в „Догодина по същото време”) и Ирини Жамбонас (позната ни от „Маргарит и Маргарита”) .

Той се изявява и като продуцент и режисьор. През 2016 година за първи път застава зад камера по време на снимките на филма „Stand by”, в който в рамките на 30 минути разказва за един не толкова популярен спорт в България – Динамичната стрелба.

Той е един от любимите лица на българското кино. Самият той не се възприема нито като секс- символ , нито като звезда. Смята, че това е неговото призвание и вече 30 години успява да го докаже с професионализма си и отдадеността към киното и театъра. Казва се Христо Шопов и даде първото си интервю за вестник „Фактор”, направи специален комплимент към своите почитатели и бургаската публика.

След по- малко от месец идвате за втори път в Бургас с постановката „Догодина по същото време”. Нашият град е част от Националното турне, което започнахте. Как Ви се струва бургаската публика?

Пътуваме с две постановки из цяла България, с „Всичко или нищо” и с „Догодина по същото време”. Гостуваме за втори път в Бургас и се надявам да бъде толкова хубаво, колкото предния път . Националното турне е по повод 2 години от премиерата на постановката. Уверявам Ви, че ще има изненади от продуцентите към всички, които дойдат на 15 февруари.
Цялото турне ще бъде специално. Ще дойдем при Вас с много любов, радост и много подаръци, за да споделим тези мигове заедно. Все пак февруари е месецът на любовта.
Бургаската публика е чудесна, аз харесвам Бургас.

Кое от двете постановки „Догодина по същото време” и „Всичко или нищо”се приема по –добре?

Това са представления, които са написани по най- добрия начин, за да може да достигнат до най- широк кръг от публиката. Всеки може да намери нещо от себе си в постановките. През последните 10- 15 години, публиката се вълнува повече от лекия жанр и отива на театър, за да е смешно, за да се забавлява. Сериозната драматургия трудно пълни залите, което жалко. Вкусът се възпитава с годините и се надявам това да се промени.

Отново интересът към Вас се провокира от сериала „Дървото на живота” и ролята на Йордан Вълчев, която играе по безупречен начин.

Това е един мой любим сериал. Това е нещо, което съм правил с много любов. И ще се радвам ако личи. Аз обаче го наричам проект, за мен не е нито сериал, нито филм. Просто е проект. Радвам се, че се излъчва за втори път и то по Национална телевизия, за да достигне до повече зрители.

Трудно ли влязохте в ролята на Йордан Вълчев?

Аз много харесвам Йордан Вълчев, така че не беше сложно.

По време на снимките на "Дървото на живота"

Какво се промени в живота на Христо Шопов от „Вчера”, по- различен ли е от Маргарит, от Йордан Вълчев?

От Маргарит ме делят близо 30 години. Променил съм се, пораснал съм. И Маргарит харесвам. Аз си харесвам до голяма степен героите , с които съм си общувал.

А кой от всичките Ви образи най се доближава до Христо Шопов?

Не мога да кажа. Аз лично не се отъждествявам с някои от тях. Има колеги, които говорят, че се превъплъщават в образ, че влизат в чужда кожа. Аз не вярвам в тези неща. Смятам, че актьорът просто се поставя в конкретните обстоятелства на героя и реагира спрямо обстоятелствата. Във всеки един от образите ми има част от мен.

Кадър от филма "Вчера"

Има ли случаи, в които сте отказвал роля?

О, да! Има доста такива. Причините са обикновено две- не ми харесва достатъчно проектът или пък условията , които се предлагат, не смятам, че са добри.

Как се справяте с многобройните си почитателки? Вярвам, че ги е имало преди, има ги сега, ще ги има и за вбъдеще!

Преди ги имаше повече. Имайки предвид онези години, времето на „Вчера”, на „Маргарит и Маргарита”. Тогава нямаше интернет, но въпреки това се радвахме на почитателки и почитатели, които намираха по някакъв начин контакт, номера на домашния телефон. Получавал съм писма много и най- различни, идваха редовно на представления.

Днес всеки е звезда. Безчет са вече. Смятам, че звезда е смешно понятие в България. Дори смятам, че е обезценено. Всеки , който се появи по телевизията става известен, става звезда, изживява се като такъв. Медиите започват да пишат за него като звезда. Аз не се възприемам по този начин. Правя това, което мога и обичам.

Но са малко артистите в България, които могат да се похвалят, че са участвали в американски продукции и то в главна роля. Вие как попаднахте във филма на Мел Гибсън „Страстите Христови”?

Аз за този филм не говоря. Има неща, за които предпочитам да мълча. Попаднах случайно. Така се случи. Работих тогава около година и половина –две с един италиански продуцент. Актьорът, който е трябвало да изиграе тази роля имал някакъв проблем, отказл се е и тогава канят мен. Това е историята и повече нищо няма да коментирам.

Бг Артист къща храни ли?

Доста е спорно. Лично аз се справям. Никога не съм спечелил един лев с нещо друго. Имаше периоди, които не са приятни, но се справям. Повече от 20 години не съм обвързан с държавен театър.

Има ли нещо, за което съжалявате?

За много неща съжалява, много неща бих променил. И друг път съм го казвал, че ми е било странно, когато някой каже, че не съжалява за нищо, че ако отново трябва да живее, живота си, би го изживял по същия начин. Тогава си казвам- „Какво чувство за безпогрешност има този човек!” и ми става смешно. Много неща бих променил, но не бих ги коментирал. Това е лично и не смятам, че интересуват някого.

Обичате ли да се гледате във филмите, проектите, в които участвате?

Не особено. Сега гледам „Дървото на живота” с голямо любопитство, нищо, че са изминали едва 4 години. Много неща съм забравил и го гледам като за първи път. Приятно ми е.