Баскетбол на колела, наречен Джавелин

Може би малцина от вас знаят, че в Бургас има отбор по баскетбол…но на колела. Няколко момчета в инвалидни колички тренират всяка събота и неделя, за да докажат, че независимо от всичко могат да се борят, да спортуват. Доказват и на себе си, че в действителност за спорта граници няма.

Мартин, Иван, Ивайло, Алберто, Еди са основата на отбора. Те са активните състезатели, те са и резервите. По простата причина, че няма желаещи да попълнят тима.

„Най-големият ни проблем са хората”, признава треньорът им Константин Пеев. Той с болка разказва, че преди време отборът е бил в стихията си, но с днешна дата, редиците са доста рехави. „Може би трябва да се популяризира повече, че в Бургас има отбор по баскетбол за хора с увреждания. Може би трябва да се присъединят към нас повече състезатели. Тези момчета идват с голям хъс и желание за борба. Някои от тях са родени така, други по ред причини са приковани към количките. Но желанието е важно”- казва още Констанин Пеев.

Треньорът Константин Пеев

За първи път отборът се събира през 2014 година, през месец януари. В самото начало тимът е наброявал девет човека. Николай Пейчовски е бил капитан на отбора тогава. Момче без два крака, след нелеп случай на ж.п. релсите, който го приковава за количката. Но той полага старание, постоянство и така става лидер на тима. Преди година обаче , той заминава за чужбина да работи там. И така баскетболистите остават без един играч и без своя капитан. След него си тръгват още две момчета.

„Отборът ни осиротя. И това ни създава големи трудности при състезания”, казва още треньорът Константин Пеев.

Да се развива такъв спорт в града главна заслуга има „Ротари клуб Бургас Пиргос” . Идеята прегръща Есмерай Ибрям. Едно момиче, което преди 13 години, след тежка катастрофа остава в инвалидна количка. Но не губи надежда и жажда за живот, започва активно да се занимава със спорт- лека атлетика. Но най-голямата й страст си остава баскетболът, тъй като през ученическите си години е тренирало точно това. Така се стига до създаването на „Джавелин”, което в превод от английски е копи, острие.

В началото играещите баскетбол не са имали специализирани колички, но Есмерай успява да снабди тима с такива от Англия. Тя е категорична, че всеки към когото се е обърнала помага.

Община Бургас дава безплатно спортната зала „Никола Станчев” за тренировки, „Бургас бус” безвъзмездно извозва играчите.

„Но и тук имаме проблем. Автобусите на общинския превозвач понякога не се движат в дните, когато тренираме. Понякога разписанието на този превоз се променя, тъй като е специализиран. И ако няма хора за него, не могат нашите момчета да дойдат до залата. От тук ни се стопира тренировъчния процес., допълва Константин Пеев.

Иначе състезателите чакат всяка една тренировка с огромно желание. Най-малкият е на 15 години и се казва Алберто. Той е ученик в електротехникума в Бургас. За отбора научил случайно, сам дошъл до залата и останал „ За мен и ученето е важно, но и спортът. Не искам да стоя по цял ден у дома. Искам да се изявявам и да спортувам. В началото ме беше страх да не падна от количката, да не се контузя. Но сега нямам търпение за тренировка и за състезания.”

Руснакът Еди, който е от създаването на клуба е бургаския тим по баскетбол

Най-големият в отбора е руснакът Еди. Той е на 43 години. И почти от началото на създаването на отбора е в тима. Преди години свличане на земна маса по време на работа го приковава към количката. Сега обаче повече от всичко иска да докаже, се спортът може да мотивира, стимулира всеки, стига човек да поиска да бъде в добра спортна форма.

Всички свързани с „Джавелин” са изключително благодарни на хората с добри сърца, които подпомагат спорта. Но се обръщат с една гореща молба- „Ако някой има познати или близки, които са в инвалидни колички и искат да спортуват, нека дойдат при нас. Така ще покажем, че дори и хората с увреждания могат да бъдат добри бойци със спортен дух. Надявам се, че чрез Вас повече хора ще научат за нас. ” –казва на финала на разговора ни треньорът Константин Пеев.